В средата на март на заседание на Съвета на ЕС здравните министри на България, Полша, Унгария и Литва излязоха с обща декларация за договора с "Пфайзер“. Те поискаха предоговаряне на условията за доставка на ваксини срещу Covid-19 от производителя.
В интервю за БНР проф. д-р Тодор Кантарджиев, епидемиолог, имунолог и микробиолог, учен с международно признание, бивш член на Националния оперативен щаб (НОЩ), коментира, че служебният здравен министър д-р Асен Меджидиев полага неимоверни усилия за решаването този въпрос.
"Преди три години, когато Европа беше заплашена от епидемия и когато се прилагаха всички противоепидемиологични мерки, правеха да имаме една добра ваксина. И наистина в края на 2020 г. имахме сравнително добри ваксини, които действаха срещу тогавашния вариант на вируса, много добре и предпазваха от заразяване“, посочва той.
Според епидемиолога за период от три години този вирус, минал от животинския свят сред хората, се измени много. По данните на Националния център по заразни и паразитни болести се вижда какви различни варианти има в нашата страна. Това прави ваксините не така ефективни, както преди три години, когато вирусът беше смъртоносен. Тогава беше поръчано доста голяма количество ваксини за всички страни - членки на ЕС, като по 10 ваксини се падаха на човек.
Проф. Тодор Кантарджиев: С ваксинирани и преболедували може би постигнахме колективен имунитет
Важно е да се разбере, че не е необходимо да се дават пари, които няма да бъде използвани за нещо ефективно, което да е съобразено със сегашната ситуация в Европа, допълва проф. д-р Тодор Кантарджиев.
Новите ваксини
Животът на милиони хора може да бъде спасен от набор от нови ваксини за редица заболявания, включително ракови. Водеща компания, базирана в Кембридж, изрази увереност, че първите дози ваксини срещу рак, сърдечносъдови и автоимунни заболявания ще бъдат готови до 2030 година. Резултатите от клиничните проучвания са много обнадеждаващи, твърдят експерти. Бързият и голям напредък е постигнат благодарение на успеха на вече създадената от компанията ваксина за Covid-19."Ваксините с информационна PHK имат една доста по-дълга история. Преди 15 години бяхме в една програма за такава РНК ваксина срещу една особено опасна инфекция, която имаше своето географско огнище в нашата страна. Тогава проблемът на този тип ваксини беше не тяхното производство, а как тази РНК да стигне в човешките клетки. Тъй като тогава се използваха само физически методи с т.нар. "електронна пушка" да се вкарат в клетките на организма“, казва той.
Пандемията даде сериозен тласък и в момента информационната PHK се вкарва с наночастици и те лесно навлизат в човешките клетки, които от своя страна започват да произвеждат антигените на причинителя.
"В момента науката прави нещо много интересно. Търси начин да намери такива ваксини, които да могат да стимулират клетките, които остават в човешкия организъм след имунизация. И са в състояние при следващо антигенно дразнене от такъв причинител веднага да включат производство на антитела“, казва проф. Кантарджиев.
Вече 13 години Българското национално радио – Бургас развива своята дейност и е неизменна част от медийния и културен живот на Южното Черноморие. Рожденият ден на регионалната радиостанция беше отбелязан със специално събитие – изложба на картини с кауза, под надслов "Магията на пленерната живопис – морето ". Изложба на картини с кауза и на ретро..
В ефира на предаването Lege Artis доц. Росен Калпачки – ръководител на най-големия център за лечение на инсулти в Университетската болница в София – постави акцент върху един често пренебрегван, но изключително важен аспект от лечението на мозъчните инсулти: рехабилитацията и продължителните грижи за пациентите. "Колкото и да се борим за добра..
Споменът за три изключителни личности от рода на д-р Мона Каушик застават в центъра на ефирната среща в "Семейно радио". Фолклорист, културолог, писател и преподавател в СУ "Св. Климент Охридски", Мона се ражда в брахманско семейство в Индия, което свързва по съдбовен начин живота си с България. Баща ѝ проф. Рам Кришна Каушик остава завинаги..
Възрастните хора и достойната грижа за тях – от законодателните разпоредби и медицинския протокол до социалния ангажимент – темата коментира в Lege Artis д-р Мила Петрова , председател на УС на Българската асоциация по медицинска онкология. По думите на д-р Петрова по отношение на палеативните грижи за пациенти със солидни тумори страната ни..
Младите медици, които организираха националните протести под надслов "Бъдеще в България", не са доволни от предложените промени на управляващите по повод исканията им за достойно заплащане, по-добри условия на труд и повече възможности за специализации. Едно от предложенията, с които протестиращите са съгласни, е за допълнително заплащане на..
Да оценяваш работата на колеги, при условие че изкуството винаги се оценява субективно, е отговорност, смята актрисата Ели Скорчева, която беше председател..
Галеристката и куратор Веселина Сариева, създател на Пловдивската галерия Sarieva и на частната колекция със съвременно българско изкуство с DOT..
Неотдавна в Софийския университет Турската агенция за насърчаване и развитие на туризма организира изложба и конференция на тема Таш Тепелер. В превод това..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
