В средата на март на заседание на Съвета на ЕС здравните министри на България, Полша, Унгария и Литва излязоха с обща декларация за договора с "Пфайзер“. Те поискаха предоговаряне на условията за доставка на ваксини срещу Covid-19 от производителя.
В интервю за БНР проф. д-р Тодор Кантарджиев, епидемиолог, имунолог и микробиолог, учен с международно признание, бивш член на Националния оперативен щаб (НОЩ), коментира, че служебният здравен министър д-р Асен Меджидиев полага неимоверни усилия за решаването този въпрос.
"Преди три години, когато Европа беше заплашена от епидемия и когато се прилагаха всички противоепидемиологични мерки, правеха да имаме една добра ваксина. И наистина в края на 2020 г. имахме сравнително добри ваксини, които действаха срещу тогавашния вариант на вируса, много добре и предпазваха от заразяване“, посочва той.
Според епидемиолога за период от три години този вирус, минал от животинския свят сред хората, се измени много. По данните на Националния център по заразни и паразитни болести се вижда какви различни варианти има в нашата страна. Това прави ваксините не така ефективни, както преди три години, когато вирусът беше смъртоносен. Тогава беше поръчано доста голяма количество ваксини за всички страни - членки на ЕС, като по 10 ваксини се падаха на човек.
Проф. Тодор Кантарджиев: С ваксинирани и преболедували може би постигнахме колективен имунитет
Важно е да се разбере, че не е необходимо да се дават пари, които няма да бъде използвани за нещо ефективно, което да е съобразено със сегашната ситуация в Европа, допълва проф. д-р Тодор Кантарджиев.
Новите ваксини
Животът на милиони хора може да бъде спасен от набор от нови ваксини за редица заболявания, включително ракови. Водеща компания, базирана в Кембридж, изрази увереност, че първите дози ваксини срещу рак, сърдечносъдови и автоимунни заболявания ще бъдат готови до 2030 година. Резултатите от клиничните проучвания са много обнадеждаващи, твърдят експерти. Бързият и голям напредък е постигнат благодарение на успеха на вече създадената от компанията ваксина за Covid-19."Ваксините с информационна PHK имат една доста по-дълга история. Преди 15 години бяхме в една програма за такава РНК ваксина срещу една особено опасна инфекция, която имаше своето географско огнище в нашата страна. Тогава проблемът на този тип ваксини беше не тяхното производство, а как тази РНК да стигне в човешките клетки. Тъй като тогава се използваха само физически методи с т.нар. "електронна пушка" да се вкарат в клетките на организма“, казва той.
Пандемията даде сериозен тласък и в момента информационната PHK се вкарва с наночастици и те лесно навлизат в човешките клетки, които от своя страна започват да произвеждат антигените на причинителя.
"В момента науката прави нещо много интересно. Търси начин да намери такива ваксини, които да могат да стимулират клетките, които остават в човешкия организъм след имунизация. И са в състояние при следващо антигенно дразнене от такъв причинител веднага да включат производство на антитела“, казва проф. Кантарджиев.
Въпросът "Вреден ли е смартфонът?" витае около нас непрекъснато. Всеки от нас е чувал изречението: "Хайде остави го този телефон!" От една страна, смартфонът е невероятно изобретение, което винаги позволява да поддържаме връзка със семейството и приятелите. В същото време разбираме, че това може да бъде вредно за здравето. Особено след..
В рамките на рубриката "Разговорът" се задълбочихме в темата за анализа на архитектурните процеси – начин, по който те могат да бъдат разбирани от по-широката публика и да оформят градския дебат. С това се свързва и поредицата дискусии "ГРАД и КРИТИКА" , в контекста на представянето на книгата "KICKED A BUILDING LATELY? Архитектурна критика след..
Дискусията започва с изследването, което пише професор Александър Кьосев за "Чевенгур" на Андрей Платонов, използвайки единствения завършен роман на големия писател като ключ към особеностите на жанра "антиутопия". Разговорът с професор Кьосев, Владимир Полеганов, Зорница Гъркова и Николай Русев прераства в обсъждане на условността на границите между..
Обучението на деца със специални образователни потребности (СОП) е предизвикателство както за родителите, така и за учителите. Една от причините е липсата на достатъчно материали, които обучаващият да избере и да адаптира към потребностите на конкретния ученик. В мрежата се откриват сборници и материали, чиито високи цени авторите им оправдават с..
Честата употреба на думите "пея" и "песнопение" са факт на страниците на Свещеното Писание. От най-древни времена музиката и религията са свързани. Исторически не само в християнството, но във всички религии музиката се използва. Чрез нея се изразява както съкрушение и разкаяние така и вяра, възхищение от величието на силата Божия и благодарност към..
XVIII националната археологическа изложба "Българска археология 2024" се откри в чест на професионалния празник на археолога в Националния..
Националното училище по танцови изкуства ще отбележи 20 години специалност "Модерен танц" със спектакъл на 26 февруари в зала 2 на НДК "Азарян" от 19..
Ден на Европейската лаборатория по молекулярна биология (EMBL) в България ще се проведе на 27 февруари от 10 часа в аулата на СУ "Св. Климент..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
