В средата на март на заседание на Съвета на ЕС здравните министри на България, Полша, Унгария и Литва излязоха с обща декларация за договора с "Пфайзер“. Те поискаха предоговаряне на условията за доставка на ваксини срещу Covid-19 от производителя.
В интервю за БНР проф. д-р Тодор Кантарджиев, епидемиолог, имунолог и микробиолог, учен с международно признание, бивш член на Националния оперативен щаб (НОЩ), коментира, че служебният здравен министър д-р Асен Меджидиев полага неимоверни усилия за решаването този въпрос.
"Преди три години, когато Европа беше заплашена от епидемия и когато се прилагаха всички противоепидемиологични мерки, правеха да имаме една добра ваксина. И наистина в края на 2020 г. имахме сравнително добри ваксини, които действаха срещу тогавашния вариант на вируса, много добре и предпазваха от заразяване“, посочва той.
Според епидемиолога за период от три години този вирус, минал от животинския свят сред хората, се измени много. По данните на Националния център по заразни и паразитни болести се вижда какви различни варианти има в нашата страна. Това прави ваксините не така ефективни, както преди три години, когато вирусът беше смъртоносен. Тогава беше поръчано доста голяма количество ваксини за всички страни - членки на ЕС, като по 10 ваксини се падаха на човек.
Проф. Тодор Кантарджиев: С ваксинирани и преболедували може би постигнахме колективен имунитет
Важно е да се разбере, че не е необходимо да се дават пари, които няма да бъде използвани за нещо ефективно, което да е съобразено със сегашната ситуация в Европа, допълва проф. д-р Тодор Кантарджиев.
Новите ваксини
Животът на милиони хора може да бъде спасен от набор от нови ваксини за редица заболявания, включително ракови. Водеща компания, базирана в Кембридж, изрази увереност, че първите дози ваксини срещу рак, сърдечносъдови и автоимунни заболявания ще бъдат готови до 2030 година. Резултатите от клиничните проучвания са много обнадеждаващи, твърдят експерти. Бързият и голям напредък е постигнат благодарение на успеха на вече създадената от компанията ваксина за Covid-19."Ваксините с информационна PHK имат една доста по-дълга история. Преди 15 години бяхме в една програма за такава РНК ваксина срещу една особено опасна инфекция, която имаше своето географско огнище в нашата страна. Тогава проблемът на този тип ваксини беше не тяхното производство, а как тази РНК да стигне в човешките клетки. Тъй като тогава се използваха само физически методи с т.нар. "електронна пушка" да се вкарат в клетките на организма“, казва той.
Пандемията даде сериозен тласък и в момента информационната PHK се вкарва с наночастици и те лесно навлизат в човешките клетки, които от своя страна започват да произвеждат антигените на причинителя.
"В момента науката прави нещо много интересно. Търси начин да намери такива ваксини, които да могат да стимулират клетките, които остават в човешкия организъм след имунизация. И са в състояние при следващо антигенно дразнене от такъв причинител веднага да включат производство на антитела“, казва проф. Кантарджиев.
"Не е нужно хората да са трезви или да са спрели наркотиците, за да заслужават храна, подслон и мило отношение". Такава е философията на "Розовата къща" – нископрагов център за работа с хора, зависими от наркотици и алкохол. В къщата хората получават храна, дрехи и всякаква помощ, от която се нуждаят, докато на местата, където те се събират,..
Екстремните метеорологични и климатични явления са причинили икономически загуби на активи, оценявани на 822 млрд. евро за периода 1980-2024 г. в Европейския съюз, като над 208 млрд. евро (25 %) от тях са настъпили между 2021 и 2024 г. Анализите на Европейската агенция по околна среда показват, че икономическите загуби се увеличават всяка..
На 27 ноември (четвъртък) – забравения Ден на победите, от 16.00 часа в Националния военноисторически музей на ул. "Черковна" 92 в София ще бъде открита изложбата "Войната и творците. Пътят през мрака". Тя представлява аудио-визуално пътешествие, в което войната е представена през очите на творците – художници, писатели, фотографи, които са..
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна картина: постоянният престой в социалните мрежи и безкрайното скролване в краткосрочен план привидно намаляват тревожността, но в дългосрочен – увеличават риска от депресивни състояния. Причината е в..
На прага на 2026 година в Lege Artis коментираме бюджета и здравните политики с д-р Стойчо Кацаров, п редседател на Центъра за защита правата в здравеопазването. "Харчат се все повече пари за същото качество и достъп до услуги" , заявява д-р Кацаров. Субсидиите ще се дават на избирателен принцип, и то само на държавни и общински болници, по..
