В Страстната седмица обръщаме внимание върху това, което знаем, ала особено върху онова, което не знаем за манастирите – тези средища на религиозното, но и националното познание. Прясно издадената книга – "Манастирите в България" на Христо Шанов ни дава обширни сведения за многобройните – близо 2000 строения на култа от IV до XXI век в земите ни. Първата част на труда му е за манастирите в Северна България.
Говорим за манастирите и като средища на революционна дейност, и като любим обект във фолклора, но и като специфика на архитектурните решения и на обредните изисквания.
Събеседници са Христо Шанов, дългогодишен изследовател на темата, възпитаник на Духовната академия и бивш експерт от Института за паметници на културата, Тони Николов, главен редактор на сп. "Култура", и арх. Цветанка Разсолкова, специалист с богат опит в съвременното храмостроителство.
Христо Шанов разказва за труда си, където са систематизирани знанията и за големите и известни български манастири, но и за останките, за които има малко памет и информация.
Арх. Цветанка Разсолкова, която е проектирала няколко съвременни български храма, обяснява колко е важно тези, които строят нови храмове днес, да са хора „оглашени“, да имат представа за духовната същност на градежите, но и се съкрушава поради малкия брой днешни български монаси; те са едва около 90.
Тони Николов обяснява за зората на монашеските практики в земите на раннохристиянските общности, за Пахомий Велики и за троичното деление в ритуалистиката на храмовете отвътре.
Риторичен въпрос към специалистите и към всеки от нас. Защото в основата му са поставени огромното недоверие и "анатемосване" на ваксините. Въпреки напредъка на медицинската наука, "изчезнали" уж болести отново се появяват, страдат децата, преживяват го родителите. Какви са причините, как да се справим със съмненията към ваксините? – въпроси към..
В периода 16–20 май 2025 г. в Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ), София ще се проведе международна среща под надслов Heritage in Action: Revive&Thrive2BG насочена към студенти и преподаватели, с акцент върху културното наследство и спорта като взаимосвързани елементи на съвременното образование. "Основната цел е на..
Даниел Симеонов завършва кинорежисура в Нов български университет. Следвал е също философия в Софийския университет и световно кино в Биркбекския университет в Лондон. През 2018 г. завършва лидерската програма за учители на фондация "Заедно в час", както и педагогика в Пловдивския университет. През 2022 г. е стипендиант по медийна грамотност на..
Предаването разказва за куклите и по-специално за историята на кукления театър – част от историята на човешката цивилизация. Припомня и българския принос натрупал вече повече от стогодишен опит в тази сфера. С доцент Мирослав Цветанов, преподавател в НАТФИЗ и режисьор на куклени спектакли, с известния ни театрален и куклен режисьор Катя Петрова, и с..
Уважаваният преподавател и учен споделя позицията си по повод разгорещилия се спор за или против въвеждането на задължително избираем предмет "Добродетели и религия" в средното училище. Сюжетът не е нов, но беше скандално актуализиран от недобре обоснованото намерение на МОН за спешно въвеждане на нов учебен предмет. В предложението се преплетоха..
Италианският майстор на абстрактното изкуство Албино Пити, който вече близо десет години живее и работи в България, подготвя нова артистична изява със..
Гена Димитрова – една велика българка, напуснала ни през 2005 година, но оставила дълбока диря в сърцата на милиони почитатели на голямото изкуство в цял..
В Деня на Европа – какви са предизвикателствата, коментира в " Мрежата " по програма " Христо Ботев " Капка Тодорова , кореспондентка..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg