Вяра и суеверие: Какво определя религиозността на българите?

Днес, от втория ден на православния Великден, започва Светлата седмица. До предстоящата Томина неделя всеки един от дните носи името "светли". Наименованието се свързва с просветлението, което донася на човечеството възкръсналият Христос. 

На Светли Понеделник в “Нашият ден“ се дискутира темата за вярата и суеверията на българите.

Вярващи ли сме или суеверни?

Според Ана-Мария Кръстева, доктор по теология и водещ на предаването "Благовестие“, е трудно да се направи обобщение, но в голямата си част българинът е суеверен. Тя счита, че в последните години “когато никой не гони вярата и не затваря храмовете сякаш суеверието се е задълбочило и е станало по-голямо, отколкото преди това, когато църквата е била гонена“.

Според Тони Николов, гл. редактор на "Портал култура" и сп. "Култура", е трудно да се каже дали суеверието се е задълбочило, защото няма “измерители на вяра“. Той акцентира върху етимология на думата, считайки я за интересна.

“Суеверието е някаква вяра всуе, напразно, измислена лъже вяра. Ако се разгледа българският фолклор, виждаме, че червени конци не се връзват отсега“, казва той в ефира на “Нашият ден“.

Полезни ли са суеверията и как да ги разграничаваме от вярата - чуйте от пълния разговор в звуковия файл.