"Българската литература през XXI век (2000-2020). Част 1" е дело на проф. Милена Кирова. Изданието беше представено в Casa Libri.
Проф. Кирова е дългогодишен преподавател в СУ "Св. Кл. Охридски". Тя е виден литературен историк и теоретик, автор на повече от 700 рецензии на новоизлезли книги, написани в периода 1995 - 2020 г. Автор е на "Българска литература от Освобождението до Първата световна война" в 3 части. Книгата има амбицията да хвърли безпристрастен поглед към литературната действителност през първите двайсет години на новия век и да очертае панорама на най-новата българска литература.
"Насред всички трудности и неясноти, без опората на историческата дистанция, трябваше да направя методологически избор: как ще изглежда моят опит за история на българската литература от вчера, без да имам ясна граница между вчера и днес? Едно от първите неща, които разбрах, беше необходимостта да погледна критично към критическата практика на тези десетилетия." – споделя авторката в своята книга. –
Казвам го като автор на повече от седемстотин рецензии върху новоизлезли книги, написани в периода 1995-2020 г. и публикувани главно по страниците на в. „Култура". Изчетох отново тях, както и написаното от други критици на други места, също така и част от безбрежния поток читателски мнения в различни форуми, сайтове и блогове в интернет. Ясно видях колко голяма може да бъде разликата между оперативната критика и литературноисторическата оценка на едно и също явление. Това създаде необходимостта да оспоря някои критически мнения, включително мои собствени.
Критикът пише под микроскоп, а литературният историк прилича на инженер, който се опитва да сглоби цялостен механизъм от огромно количество разбъркани части. Понякога жертваш добър автор или творба, ако не можеш да ги наместиш в конструктивната схема. Друг път извеждаш напред творби с не толкова блестящи характеристики, защото са ти функционално необходими, за да сглобиш някоя важна част на общия механизъм.
Съзнавам обаче един парадокс. Написана с амбицията да бъде литературна история, тази книга ще се прочете като критика, защото нейното вчера, както вече казах, все още е днес. Тя неизбежно ще предизвика разминавания и несъгласия в широк диапазон."
Специални гости на събитието и участници в дискусията бяха проф. Амелия Личева и доц. Елка Трайкова.
От звуковия файл можете да чуете репортажа на Дарина Маринова от премиерата с участието на проф. Амелия Личева и доц. Елка Трайкова.
Проф. Милена Кирова преподава българска литература от Освобождението до Първата световна война и антропология на библейския свят в СУ „Св. Климент Охридски”. Ръководител на катедрата по българска литература от 2003 до 2011 и от 2015 насам. Автор е на петнадесет книги, сред които са монографиите „Сънят на Медуза. Към психоанализа на българската литература” (1995), „Йордан Йовков. Митове и митология” (2001), „Проблематичният реализъм” (2002) и „Библейската жена. Механизми на конструиране, политики на изобразяване в Стария Завет” (2005), „Литературният канон. Предизвикателства“ (2009). Съставител и редактор на два тома „Неслученият канон“, първата история на българската литература, създадена от жени (2009 и 2013).
През последните години се занимава с изследване на мъжествеността в Стария Завет, в резултат на което през 2011 г. излезе книгата й „Давид, Великия. История и мъжественост в Еврейската Библия”, първа част от по-голямо изследване. Носителка на различни награди, между които са Националната награда за литературна критика на името на Иван Радославов и Иван Мешеков (2011), Националната награда за хуманитаристика „Хр. Г. Данов“ за 2011 и за 2006 г., наградата за литературна история и критика на СУ (2003), наградата за постижения в областта на литературната история на ВТУ (2002) и др. В продължение на 22 години е наблюдател за нови книги на вестник „Култура“, автор на повече от 700 рецензии.
Снимка – изд. Колибри
В Къща музей "Ненко Балкански" в Казанлък беше открита на изложбата "НАЧАЛОТО. Укрепяване на пороите и залесяване", която е посветена на делото на Феликс Вожли и Петър Манджуков. Четири важни годишнини се отбелязват с нея. Това са 150-годишнината от рождението на френския лесоинженер Феликс Вожли, 120 години от основаването на "Бюрото за укрепване на..
В световния ден на книгата и авторското право говорим с Валентин Калинов, философ, психолог и преподавател, за четенето като занимание на ума, като метод за добиване на по-нюансирано мислене, като сложност, като удоволствие, дори като еротика. "Има основание да се тревожим относно грамотността, но очевидно се намираме в период на трансформация,..
Театралният пърформанс "Клетви" се играе вече няколко пъти, а предстои и последното му представление – на 27 април в YALTA Art Room. Идеята и режисурата са на Марион Дърова, драматургията е на Стефан Иванов, звуковата среда – на Александър Евтимов-Шаманчето, костюмите – на Рая Кърпачева, а Мартина Апостолова и Николай Колев са актьорите на това..
Преди 10 години на 22 април беше открита новата галерия "Стубел" с тринадесет картини от серията "Вертикали" изложбата на Атанас Парушев-Шока "Абстрактно". За изминалите години той има още две изложби там. В пространството на галерията са представяли свои работи едни от най-добрите български художници – ето няколко имена: Динко Стоев, Камен..
За три дни от днес до 26 април за четвърти път ще се проведат "Литературни срещи" на фондация "Прочети София". Темата е "Археология на паметта". Автори от седем държави ще се срещнат с българската публика. Сред тях има вече утвърдени писатели като Мария Степанова, Шехан Карунатилака, Ю Хуа, както и млади творци – Анастасия Левкова от Украйна, Никола..
Драматичният театър "Сава Огнянов" в Русе обяви финалистите в тазгодишното седмо издание на Конкурса за млад театрален режисьор "Слави Шкаров". Освен от..
На 23 април се навършват 103 години от рождението на Радой Ралин, който пророчески беше възкликнал: "Революцията е една премиера. После спектакълът пада."..
O т 24 до 26 април в Националната музикална академия (НМА) в София ще се проведат Академичните пролетни четения (за..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg