Климатична криза, екстремни метеорологични явления, застрашено биоразнообразие, увеличаващо се световното население, което потребява все повече и повече – стане въпрос за глобални предизвикателства, всички сме съгласни, че досегашният модел трябва да се промени. В същото време мнозина бързат да отписват устойчивите визии за бъдещето, базирани върху кръгова икономика, като твърде идеалистични, като някакви хипи утопии, изградени от хлапета – същите хлапета, които ще плащат сметката, която ние трупаме днес, и които ще трябва да живеят в утрешният свята, който ние днес ипотекираме.
"Кръговата икономика може би все още звучи абстрактно, но всъщност мнозина хора у нас прилагат несъзнателно принципите ѝ", споделя Ива Станишева от Институт Кръгова икономика.
Институтът участва в Коалицията за Зелен рестарт, която наскоро издаде специалния доклад "Мисия Енергиен преход", който съдържа над 150 препоръки за успешна енергийна трансформация на България.
"България е най-енергоемката и ресурсоемката икономика в ЕС, същевременно все още е време да се включим адекватно в европейския Зелен пакт", допълва и Ива Цветкова от ИКИ.
Институт Кръгова икономика успешно води избирателен предмет "Кръгова икономика в строителството" към Архитектурния факултет на УАСГ, а също лекции и образователни събития в Строителния техникум в София, както и в училища в страната.
На 27 април ИКИ кани на 5-годишнината си всички, които искат да знаят как кръговите принципи могат да работят на ниво жилище, квартал, общност и как всички ние бихме могли да живеем по-добре в свят без отпадъци и свръхпотребление. Събитието се нарича "Код: Зелено - Кръгова икономика: модели на мислене и действие" и ще се проведе в Дома на пътешественика в София, предвиждат се и образователни инициативи в Пловдив и Благоевград.
Чуйте разговора с Ива Станишева и Ина Цветкова за философията на кръга, възможностите, които кръговият модел дава и образователните инициативи на ИКИ.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
