Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Григор Пърличев, Григор Прличев, Григориос Ставридис – български символ на балканските противоречия

За поета и общественика, охридчанина Григор Пърличев (1830-1893), от чиято смърт тази година се навършват 130 г., се знае много. Как е писал на гръцки и е спечелил поетичния турнир в Атина с поемата "Сердарят", как този факт е подразнил литературния елит на тогавашна Гърция и "Славянският Омир" е бил атакуван из пресата немилостиво. И до днес тази достойна фигура е припознавана с приносна значимост и за българската, и за северомакедонската, и за гръцката (написал е много от произведенията си на перфектен гръцки), че и за албанската национална кауза (някои от героите му са борци на албанското освободително движение). Самият Григор Пърличев отвръща на нападките на Орфанидис например, който също се е борил за наградата, и който упреква Пърличев, че е от "долен племенен произход" и работи срещу панелинизма с недвусмисленото: "Да, българин съм, дори варварин, ако искаш. Но тоя варварин... без труд те би – тебе, стария поет".

В разговор с професор Кирил Топалов, писател, дипломат, общественик и познавач на делото на Пърличев, и с историка и преподавателя по история в СУ "Св. Климент Охридски" доц. Наум Кайчев, заместник-председател на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по историческите и образователни въпроси между България и Република Северна Македония осмисляме живота и съвременните измерения на Пърличевото наследство. Професор Топалов разказва за огромния празник, който е представлявало за тогавашна Гърция обявяването на резултатите от поетичното състезание в Атина, и стъписването на самия Пърличев от факта, че печели той. Доцент Кайчев разказва за историческата ситуация през 19 век във вече разпадащата се Османска империя и за заслугите на Григор Пърличев не само като блестящ филолог и поет, но и като общественик и политик, радетел на Възраждането в многото му аспекти.


По публикацията работи: Росица Михова
ВИЖТЕ ОЩЕ
Росен Гацин

Росен Гацин: С ателието по родословие ще предизвикам младите

Кодовете на идентичност са основата на генеалогията, наука, която се занимава с родословията, с произхода на човека, с родословните връзки, с наименованията на различните членове на фамилията и точно родословието и фамилните връзки. Кодовете на идентичност ни отличават като индивиди и като хора, заяви в предаването "Следобед за любопитните" гл...

публикувано на 17.05.24 в 13:34
доц. Мирослава Жипонова

Ден на очарованието на растенията

На 17-и май Биологическият факултет на СУ "Св. Климент Охридски" организира Ден на очарованието на растенията. Денят на очарованието на растенията е международна инициатива, която започва през 2012 г. и придобива все по-голямо световно признание. Организира се през две години и през 2022 г. са организирани над 800 събития, проведени в повече от 50..

публикувано на 17.05.24 в 07:50
„Обсадата на Севастопол“, картина на Франц Рубо

Кримската война: причини, събития, последици

На 17 май 1853 г. Диванът на Високата порта отхвърля ултиматума на Руската империя, поставен ѝ от специалния пратеник на Николай I княз Александър Меншиков. Причината е, че една от точките в документа се явява пряка намеса в дейността на османското правителство: Санкт Петербург иска да покровителства и дори да ръководи духовния живот на..

публикувано на 16.05.24 в 15:50

Между проблемите и решенията в здравеопазването у нас и по света

Така обобщихме разностранните теми, обсъждани по време на международната конференция с участието на лекари от Югоизточна Европа. В преките включвания от събитието поставихме акценти върху изготвения здравен анализ и коментар на обществените нагласи. Автор на тази част от дискусията, която коментирахме в студиото, бе проф. Андрей Кехайов, президент на..

публикувано на 15.05.24 в 14:35

Директивата на Съвета на ЕС за борба с насилието над жени и деца

На 8 май Съветът на ЕС прие Директива за борба с насилието над жени и деца . Причината е разрастването на проблема през последните години. П рез 2023 г. над 20 жени са убити от мъже в България, а регистрираните случаи на домашно насилие срещу жени са 1359. Повтарям: регистрираните! Колко са в действителност – едва ли някой има представа. И..

публикувано на 14.05.24 в 13:25