За поета и общественика, охридчанина Григор Пърличев (1830-1893), от чиято смърт тази година се навършват 130 г., се знае много. Как е писал на гръцки и е спечелил поетичния турнир в Атина с поемата "Сердарят", как този факт е подразнил литературния елит на тогавашна Гърция и "Славянският Омир" е бил атакуван из пресата немилостиво. И до днес тази достойна фигура е припознавана с приносна значимост и за българската, и за северомакедонската, и за гръцката (написал е много от произведенията си на перфектен гръцки), че и за албанската национална кауза (някои от героите му са борци на албанското освободително движение). Самият Григор Пърличев отвръща на нападките на Орфанидис например, който също се е борил за наградата, и който упреква Пърличев, че е от "долен племенен произход" и работи срещу панелинизма с недвусмисленото: "Да, българин съм, дори варварин, ако искаш. Но тоя варварин... без труд те би – тебе, стария поет".
В разговор с професор Кирил Топалов, писател, дипломат, общественик и познавач на делото на Пърличев, и с историка и преподавателя по история в СУ "Св. Климент Охридски" доц. Наум Кайчев, заместник-председател на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по историческите и образователни въпроси между България и Република Северна Македония осмисляме живота и съвременните измерения на Пърличевото наследство. Професор Топалов разказва за огромния празник, който е представлявало за тогавашна Гърция обявяването на резултатите от поетичното състезание в Атина, и стъписването на самия Пърличев от факта, че печели той. Доцент Кайчев разказва за историческата ситуация през 19 век във вече разпадащата се Османска империя и за заслугите на Григор Пърличев не само като блестящ филолог и поет, но и като общественик и политик, радетел на Възраждането в многото му аспекти.
В тайландското село Ко Паньи от провинция Панг Нга живеят около 360 семейства. Никой не се шокира от факта, че предците им произхождат от две мюсюлмански фамилии, пристигнали чак от индонезийския остров Ява. Но че абсолютно всички постройки са наколни, вече е повод за учудване. Населението от 1600 души доскоро се е препитавало само с риболов,..
"Човек, който..." – така започва най-често простичкият и сърдечен отговор на въпроса, зададен към дете: "Какво прави социалният работник?" Човек, който ми помага. Човек, с когото си играем. Човек, с когото не ме е страх. Фондация "За нашите деца" организира една необичайна и трогателна изложба, наречена "Професия Човек". Това е наивният,..
Тоталитарната държава не търпи други авторитети, освен своя собствен (отделен е въпросът доколко го има). Затова утвърдени институции като Българската православна църква са ѝ трън в очите. Трън, чиито бодли недъгавата власт прави всичко възможно да изтръгне, а ако не може – жестоко да съсече. Тъкмо този процес на война срещу Църквата и нейните..
Трансплантацията на органи, клетки и тъкани е сред най-големите постижения на съвременната медицина. Този процес не само дава нов шанс за живот, но и поражда много проблеми и въпроси. В поредния брой "За здравето" по темата събрахме цял консилиум от лекари, специалисти, познавачи и пациенти. В обсъжданията се включиха проф. Никола Владов, Георги..
Дискалкулия е едно от онези състояния, които често остават незабелязани, но когато разберем какво всъщност представлява, неволно се питаме: "А дали и аз не страдам от това?" Наричана още математическа или числова дислексия, дискалкулията представлява специфично разстройство на аритметичните умения – способността на човек да разбира, обработва и..
Културният компас този път ни отвежда към едно наистина специално събитие – "Изчезващият град: Работилница за старите къщи" , което ще се проведе тази..
Един от най-великите романи на ХХ век – "Магът" на Джон Фаулз , излезе в превод на български език, дело на преводача Боримир Паскалев. В "Нашият..
Маргарита Димитрова , изпълнителен директор на Фондация "Аполония", представя в "Нашият ден" акцентите в 41-вото издание на фестивала на изкуствата в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg