Ирина Станчева е млада учителка на английски език в 106 ОУ „Григорий Цамблак“, гр. София, където почти всички ученици са от ромската общност на кв. “Христо Ботев“.
След като завършва Немската гимназия в София (91 НЕГ) и получава бакалавърска степен по Философия от Техническия университет в Дрезден, Ирина решава да се върне в България, за да впрегне знанията си и усилията си за подобряване на средата за живеене в страната.
Тя се присъединява към програмата “Нов път в преподаването” на фондация „Заедно в час“. Ирина е силно ангажирана с учениците си и се стреми да им помогне да преодолеят пречките, които срещат на пътя си.
“Две неща са много важни в моя живот – смисълът и това да съм полезна. Заминавайки за чужбина не смятах да остана там. Беше важно да науча максимално и да се върна, за да го инвестирам в моята страна“, споделя тя в ефира на “Нашият ден“.
Както сама твърди - вярва, че нещата могат да се променят и че промяната тръгва от децата. Въпреки трудностите, които среща в средата, в която работи, тя не се предава и продължава да работи упорито за една по-добра образователна система.
Макар че не я притеснява произходът на децата, тя разбира, че е трудно да виждаш всеки ден средата, в която те израстват. Самата Станчева е възпитана в амбиция, в развитие и в търсене на възможности, но когато среща деца, които не вярват в себе си и не знаят защо са в училище, това я тревожи. Има надежда, че нещата могат да се променят, защото промяната тръгва от децата. Тя е силно привързана към тези от училището и вярва, че има какво да се направи за тях.
Ирина счита, че родителите би трябвало да бъдат част от образованието и не трябва да се допуска ситуацията, в която учителите затварят класната си стая, а родителите само изискват. Те трябва да бъдат част от процеса, за да се постигне по-добро образование.
Чуйте пълния разговор в звуковия файл.
Има ли значение военната фотография в новите технологични времена? Може ли да се говори още за фотожурналистика? Има ли още такава професия? Какво е да си фотограф в днешния свят? Пропагандна ли е ролята на изображението в т.нар. "модерни войни"? Фотографът Веселин Боришев коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" военната..
Как да избегнем излишния "шум" в медиите, когато коментират приемането на еврото у нас, и как влизането на България в еврозоната ще е полезно за гражданите и бизнеса, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Георги Ганев , икономист, преподавател в Стопанския факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Отвъд абстрактните обяснения..
Колко политици и висши държавни служители в България са осъдени по обвинения за корупция и какво се случва с някои забравени разследвания според шестия доклад на Антикорупционния фонд (АКФ), коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Бойко Станкушев , директор на АКФ. "Антикорупционни институции, 2024 година: ново начало" "Любопитно е..
Тематиката, свързана с обезщетяване на неимуществени вреди (наричани още морални), претърпени от деликт*, става все по-актуална. Съдебната практика често е противоречива, особено когато става дума за претендирани обезщетения от юридически лица. За неимуществените вреди, причинени при непозволено увреждане, разказва повече проф. Таня Йосифова –..
Рубриката "Съдебната практика на Съда на Европейския съюз" на предаването "Законът и Темида" се излъчва със съдействието на Съда на Европейския съюз. Можете да я слушате веднъж месечно, всеки последен петък на месеца от 10.00 часа по програма "Христо Ботев". Това е десетото издание. В днешната десета рубрика , посветена на актуалната съдебна практика..
Колко политици и висши държавни служители в България са осъдени по обвинения за корупция и какво се случва с някои забравени разследвания според шестия..
Фестивалът "Тракийски мистерии" е културен проект на академия "Орфика". Тазгодишното пето издание ще бъде открито на 28 юни от 21.30 часа с..
Новата изложба на Анета Дръгушану в галерия "Арте" се нарича "Родова сцена". Това са рисунки от последната година и живописни платна с ретроспективен..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg