Българските селскостопански производители са изправени пред сериозно изпитание как да реализират продукцията си, как да оцелеят и как да възобновят производствения процес през тази година. Тъй като има засилена конкуренция от Украйна и други страни от Черноморския регион. Този проблем засяга не само България, но и Румъния, Полша, Чехия и Словакия.
Заради влезли в България продукти от Украйна се създават аномалии, които пазарът не може да овладее, като в страната остава продукция за над 3 милиарда евро, която не може да се реализира, заяви на 3 май 2023 г. пред депутатите служебният министър на земеделието Явор Гечев на изслушване в Народното събрание.
Какво трябва да направят българските производители в този момент и как наличието на една Национална българска аграрна камера може да помогне страната ни да участва равноправно в европейския диалог за разрешаване на тази ситуация в "Денят делово“ коментират академик Атанас Атанасов, водещ български учен в областта на генетичните технологии, основател и ръководител на геномния център към СУ "Св. Климент Охридски" и Кирил Вътев, член на управителния съвет на Асоциацията на месопреработвателите.
"Всяка държава трябва да си защитава производителите, тук няма две мнения“, посочва Кирил Вътев.
Той допълва, че самите производители биха могли да присъства по активно в европейските неправителствени организации, които са много мощни и които участват много активно в политиките, касаещи селското стопанство и храните. Ние не участваме, защото не можем да се легитимираме с подобна организация. За да случи това е необходим мощен Съюз на кооперативи, а такъв липсва в момента в страната или мощна Аграрна камара, която обединява всички.
"Браншовите организации в България не са организирани помежду си и липсва необходимата комуникация. И това е ролята на камарата е да създаде мрежа от контакти за бизнес и предвидимост на дейността на абсолютно всички производители и преработватели“, пояснява Кирил Вътев (на снимката вляво).
Той коментира, че през последните 30 години няма никаква ясно стратегия, която да ориентира всички производители, какво правят, какво ги очаква и да имат предвидимост на своята работа.
Сред приоритетите, които си поставят радетелите за създаването на Българска аграрна камара е да се постигне по-висок дял на селскостопанското производство в БВП на страната. В момента земеделие и храни са под 5%. Страната ни няма продоволствена сигурност. Вносът на плодове и зеленчуци е в пъти по-евтин от родното производство. Субсидиите в рамките на ЕС се прилагат на различни скорости и новите страни - членки са силно ощетени, коментира още Кирил Вътев.
Той коментира, че страната трябва да има няколко сценария. Когато си основен производител, трябва да имаш и политика как да се реализира тази продукция.
"България повече от 30 години се докосва до политиката на Европа и в частност на Европейските организации в земеделието, като една от основните е Европейската асоциация на фермерите (Copa-Cogeca), а има куп други, които координират тези свои действия“, коментира академик Атанасов (на снимката в дясно).
Той допълва, че се знае, че България е силна в зърно производството. Като се добавят слънчогледа и рапицата, това дава облика на нашето земеделие, но те нямат добавено стойност. Ето защо тези неща, трябва да се съгласуват, да се координират и да се съпоставят. И от тук идва нуждата от една сериозна Българска аграрна камара, която да координира вътре в страната, както и с Европа. България, трябва да излезе от вакуума и да бъде силна аграрна страна.
На страната е нужен център за здравословно дълголетие, заедно с работеща силна и единна Българска аграрна камара, казва още академик Атанасов.
Целия разговор можете да чуете в звуковия файл.
След протеста и автошествието на жителите на с. Локорско и кв. Кремиковци срещу инвестиционното намерение за изграждане на кариера за добив и преработка на строителни материали на територията на район "Кремиковци" – разговор в "Нашият ден" с Марин Грозданов , представител на инициативния граждански комитет, организирал протестната акция...
"Специални, равнопоставени и ценени в училище и в живота" е проект и инициатива на Средно училище "Иван Вазов" в град Сопот. Училището има сериозен опит в работата по европейски образователни проекти от 2007 година, основно по програмата на Европейската комисия Еразъм+. В "Нашият ден" разговаряме с координатора и основен двигател на тези..
Новото издание на култовото предаване " И рибар съм, и ловец съм " тази неделя е посветено на един неочакван аспект от риболовните и ловни практики – мечтата! Защото рибарите отдавна вече са повече мечтатели, отколкото колоси на семейната прехрана. Водещите Асен Масларски и Росен Мирчев беседват за новата мода в риболова, а именно "Хвани и..
На първи септември започва Църковната нова година . С какво е свързана датата, какво е значението на този ден, какви са приликите и разликите с другите вероизповедания – Ана-Мария Кръстева разказва в "Нашият ден". Кръстева обяснява: "Църковният календар е създаден за нуждите и изискванията на църквата. Има за цел да създава връзка между..
В "Мигранти с таланти" ви представяме Хестър Гартрел, която е от Лондон и живее в София от пет години. Тя има бакалавърска степен по история и теология MA (Hons) от Университета в Глазгоу и е завършила магистратура в Университета в Единбург. Преди да се премести в България, е работила в отдела за достъп и ангажираност на "Birkbeck, University of..
Ще се пренесем на улица "Раковски", където вече 60 години най-различната сцена у нас не спира да радва зрителите си. Театър 199 е характерен със своята..
Театралната “Аполония” започна с романтична драма за двама души, които се срещат отново след години, за да преживеят докрай историята си, останала някога..
"Писма до… Документален разказ за едно все още неразкрито престъпление" със сценарист и режисьор Николай Поляков се игра в Художествената галерия в Созопол...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
