Българските селскостопански производители са изправени пред сериозно изпитание как да реализират продукцията си, как да оцелеят и как да възобновят производствения процес през тази година. Тъй като има засилена конкуренция от Украйна и други страни от Черноморския регион. Този проблем засяга не само България, но и Румъния, Полша, Чехия и Словакия.
Заради влезли в България продукти от Украйна се създават аномалии, които пазарът не може да овладее, като в страната остава продукция за над 3 милиарда евро, която не може да се реализира, заяви на 3 май 2023 г. пред депутатите служебният министър на земеделието Явор Гечев на изслушване в Народното събрание.
Какво трябва да направят българските производители в този момент и как наличието на една Национална българска аграрна камера може да помогне страната ни да участва равноправно в европейския диалог за разрешаване на тази ситуация в "Денят делово“ коментират академик Атанас Атанасов, водещ български учен в областта на генетичните технологии, основател и ръководител на геномния център към СУ "Св. Климент Охридски" и Кирил Вътев, член на управителния съвет на Асоциацията на месопреработвателите.
"Всяка държава трябва да си защитава производителите, тук няма две мнения“, посочва Кирил Вътев.
Той допълва, че самите производители биха могли да присъства по активно в европейските неправителствени организации, които са много мощни и които участват много активно в политиките, касаещи селското стопанство и храните. Ние не участваме, защото не можем да се легитимираме с подобна организация. За да случи това е необходим мощен Съюз на кооперативи, а такъв липсва в момента в страната или мощна Аграрна камара, която обединява всички.
"Браншовите организации в България не са организирани помежду си и липсва необходимата комуникация. И това е ролята на камарата е да създаде мрежа от контакти за бизнес и предвидимост на дейността на абсолютно всички производители и преработватели“, пояснява Кирил Вътев (на снимката вляво).
Той коментира, че през последните 30 години няма никаква ясно стратегия, която да ориентира всички производители, какво правят, какво ги очаква и да имат предвидимост на своята работа.
Сред приоритетите, които си поставят радетелите за създаването на Българска аграрна камара е да се постигне по-висок дял на селскостопанското производство в БВП на страната. В момента земеделие и храни са под 5%. Страната ни няма продоволствена сигурност. Вносът на плодове и зеленчуци е в пъти по-евтин от родното производство. Субсидиите в рамките на ЕС се прилагат на различни скорости и новите страни - членки са силно ощетени, коментира още Кирил Вътев.
Той коментира, че страната трябва да има няколко сценария. Когато си основен производител, трябва да имаш и политика как да се реализира тази продукция.
"България повече от 30 години се докосва до политиката на Европа и в частност на Европейските организации в земеделието, като една от основните е Европейската асоциация на фермерите (Copa-Cogeca), а има куп други, които координират тези свои действия“, коментира академик Атанасов (на снимката в дясно).
Той допълва, че се знае, че България е силна в зърно производството. Като се добавят слънчогледа и рапицата, това дава облика на нашето земеделие, но те нямат добавено стойност. Ето защо тези неща, трябва да се съгласуват, да се координират и да се съпоставят. И от тук идва нуждата от една сериозна Българска аграрна камара, която да координира вътре в страната, както и с Европа. България, трябва да излезе от вакуума и да бъде силна аграрна страна.
На страната е нужен център за здравословно дълголетие, заедно с работеща силна и единна Българска аграрна камара, казва още академик Атанасов.
Целия разговор можете да чуете в звуковия файл.
На 16 октомври фондация "За Доброто" проведе символична акция под наслов "Бутаме детското здравеопазване" . Екипът и доброволци на организацията бутаха детско болнично легло по улиците на София – от Педиатрията на бул. "Иван Гешов" до Министерството на здравеопазването (МЗ). "Това не е протест, а нашият начин да поставим исканията си за среща..
Предаването "И рибар съм, и ловец съм" започва с изречението "Ние си вървим и тихичко си гърмим!" и завършва с думите "А вие се пазете и мислете – не само за себе си, а и за средата, на която ние ѝ се падаме околни!" Между тези две сентенции водещите Асен Масларски и Росен Мирчев коментират тънкостите на подводния риболов и как и защо ловец избра..
Българското късопаметство, политическата апатия и непочтената дистанция между политика и журналистика коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Чавдар Николов , карикатурист. "Понякога малко страдам от това, че мога да престана да рисувам нови карикатури и да си остана на старите. Все ще изровя нещо, което става за този момент. Много..
На 13 май тази година беше подписан Меморандум за възстановяване на Централната минерална баня в София като общински термален център. Българската асоциация за термално наследство (БАТН) очакваше спешни действия от страна на Столична община по създаване на специализирана работна група и задействане на плана за връщането на Банята към нейната..
Тържественото отбелязване на 200 години от рождението на Сава Филаретов ще се състои в котленското село Жеравна . В къща музей "Сава Филаретов" ще бъде официално открита празничната програма, посветена на живота и делото му. Честванията ще продължат на 29 октомври , когато от 16:00 ч. в Художествената галерия "Христо Тодоров" ще се..
Едно пътуване, започнало преди повече от 30 години, има нова спирка в Берлин. Фотографската изложба “Пътешествия“ на Симеон Лютаков , която включва кадри..
В навечерието на Деня на народните будители ефирната поредица "Събуди се, България!" на Terra Култура събира в четири октомврийски епизода..
Отправяме се на пътешествие към два от останалите обекти на Музея на занаятите в Троян. Запознаваме се с историята на единствената художествена галерия в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
