Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Ще има ли единна Българска аграрна камара?

България, трябва да излезе от вакуума и да бъде силна аграрна страна.

Снимка: БГНЕС

Българските селскостопански производители са изправени пред сериозно изпитание как да реализират продукцията си, как да оцелеят и как да възобновят производствения процес през тази година. Тъй като има засилена конкуренция от Украйна и други страни от Черноморския регион.  Този проблем засяга не само България, но и Румъния, Полша, Чехия и Словакия.

Заради влезли в България продукти от Украйна се създават аномалии, които пазарът не може да овладее, като в страната остава продукция за над 3 милиарда евро, която не може да се реализира, заяви на 3 май 2023 г. пред депутатите служебният министър на земеделието Явор Гечев на изслушване в Народното събрание.

Какво трябва да направят българските производители в този момент и как наличието на една Национална българска аграрна камера може да помогне страната ни да участва равноправно в европейския диалог за разрешаване на тази ситуация в "Денят делово“ коментират академик Атанас Атанасов, водещ български учен в областта на генетичните технологии, основател и ръководител на геномния център към СУ "Св. Климент Охридски" и Кирил Вътев, член на управителния съвет на Асоциацията на месопреработвателите.

"Всяка държава трябва да си защитава производителите, тук няма две мнения“, посочва Кирил Вътев. 

Той допълва, че самите производители биха могли да присъства по активно в европейските неправителствени организации, които са много мощни и които участват много активно в  политиките, касаещи селското стопанство и храните. Ние не участваме, защото не можем да се легитимираме с подобна организация. За да случи това е необходим мощен Съюз на кооперативи, а такъв липсва в момента в страната или мощна Аграрна камара, която обединява всички. 

"Браншовите организации в България не са организирани помежду си и липсва необходимата комуникация. И това е ролята на камарата е да създаде мрежа от контакти за бизнес и предвидимост на дейността на абсолютно всички производители и преработватели“, пояснява Кирил Вътев (на снимката вляво). 

Той коментира, че през последните 30 години няма никаква ясно стратегия, която да ориентира всички производители, какво правят, какво ги очаква и да имат предвидимост на своята работа.  

Сред приоритетите, които си поставят радетелите за създаването на Българска аграрна камара е да се постигне по-висок дял на селскостопанското производство в БВП на страната. В момента земеделие и храни са под 5%. Страната ни няма продоволствена сигурност. Вносът на плодове и зеленчуци е в пъти по-евтин от родното производство. Субсидиите в рамките на ЕС се прилагат на различни скорости и новите страни - членки са силно ощетени, коментира още  Кирил Вътев.

"Оттук произтича ролята на България като основен производител на зърно, как тя да е своята политика в европейското пространство и в целия свят. Това, че ние пренебрегваме по принцип всякакви правила“, посочва академик Атанас Атанасов.

Той коментира, че страната трябва да има няколко сценария. Когато си основен производител, трябва да имаш и политика как да се реализира тази продукция. 

"България повече от 30 години се докосва до политиката на Европа и в частност на Европейските организации в земеделието, като една от основните е Европейската асоциация на фермерите (Copa-Cogeca), а има куп други, които координират тези свои действия“, коментира академик Атанасов (на снимката в дясно). 

Той допълва, че се знае, че България е силна в зърно производството. Като се добавят слънчогледа и рапицата, това дава облика на нашето земеделие, но те нямат добавено стойност. Ето защо тези неща, трябва да се съгласуват, да се координират и да се съпоставят. И от тук идва нуждата от една сериозна Българска аграрна камара, която да координира вътре в страната, както и с Европа. България, трябва да излезе от вакуума и да бъде силна аграрна страна.

На страната е нужен център за здравословно дълголетие, заедно с работеща силна и единна Българска аграрна камара, казва още академик Атанасов. 


Целия разговор можете да чуете в звуковия файл.


По публикацията работи: Наталия Маева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Д-р Неделчо Тотев

Д-р Неделчо Тотев: Трябва да бъде вкаран реализъм в преговорите за КТД

Преди седмица Федерацията на здравните синдикати към КНСБ заплаши с национални ефективни стачни действия във връзка с преговорите за колективен трудов договор в сектора. Акушер-гинекологът д-р Неделчо Тотев , директор на Общинската болница в Чирпан и председател на Сдружението на общинските болници, коментира в Lege Artis исканията на..

публикувано на 16.07.25 в 13:47

Стандарт е категорично необходим във всяка една медицинска специалност

Родилките в "Майчин дом" ще попълват анкета при изписването, в която ще посочват дали са доволни от медицинското обслужване и от етичното отношение на лекари, акушерки, медицински сестри и санитари. Това е една от мерките за подобряване на комуникацията между лекари и пациенти в лечебното заведение, която ще бъде предприета след обвиненията срещу д-р..

публикувано на 16.07.25 в 12:46

ДОБРОволческите възможности по света и у нас

ДОБРОволчески възможности по света и у нас в рамките на проекта "ДОБРОкаст пътува – пътувай с нас!" представя в "Нашият ден" Катерина Стоянова , председател на УС на CVS България. На фокус е фестивалът "48 часа Варуша Юг“, който предстои във Велико Търново между 15 – 17 август. "ДОБРОкаст" е единственият подкаст, посветен изцяло на..

публикувано на 16.07.25 в 10:35
Антоанета Василева

Рекорден брой сигнали за онлайн насилие над деца

Рекорден брой сигнали за онлайн насилие над деца са постъпили през последните две години – за това алармира Антоанета Василева, експерт по онлайн безопасност и координатор на Националния център за безопасен интернет. Най-уязвимата група са младежите на възраст между 10 и 14 години. 99% от сигналите са за момичета, само 1% – за момчета. Ето какво сочи..

публикувано на 15.07.25 в 16:15
Проф. Милен Замфиров

Новите технологии в съвременния образователен процес

Как технологиите променят образователния процес, има ли екранен аутизъм и какви са предимствата на новото поколение в променящата се технологична среда – разговор във "Време за наука" с проф. дпн Милен Замфиров , декан на Факултета по науки за образованието и изкуствата в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Проф. Замфиров коментира..

публикувано на 15.07.25 в 12:45