Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Михаил Михайлов

Убива ли родните производители безмитният внос на украински мед?

Българските производители не са успели да продадат половината от произведения мед заради безмитния внос от Украйна

Снимка: Pixabay

България ще получи още 10 млн. евро от втория пакет компенсации за засегнатите фермери от украинския вносОказва се, че пчеларският сектор е един от най-засегнатите от украинския внос. На 17 април 2023 г. изтече срокът за подпомагане на  засегнатите пчелари. Дали е достатъчна тази подкрепа в "Денят делово" коментира инж.Михайл Михайлов, председател на Националния пчеларски съюз.

В България има около 12 000 регистрирани пчелари. Но, от тях като земеделски стопани, които се занимават с пчеларство, са под 5000.

"Пчеларите, които са земеделски стопани могат да подават документи за подпомагане във връзка с войната в Украйна. Това се отнася за тези, които са пропуснали срока за подаване на документи", казва той.

И допълва, че останалите пчелари, които не са регистрирани като земеделски стопани не могат да участват в процедурата за подпомагане.

Българските производители не са успели да продадат повече от половината от произведения мед заради безмитния внос от Украйна. От началото на година има промяна в Наредбата за етикетите и етикетирането на пчелния мед и задължително се записва държава на произход. 

Според инж. Михайл Михайлов българските производители ежегодно произвеждат около 10-12 хил. тона, от които 2-3000 тона се реализират на вътрешния пазар, а останалите са предназначени за износ. 

За 2021 г. в България са внесени 20 хил. тона украински слънчоглед, а за 2022 г. - почти 900 хил. т. Годишният добив у нас е около 1,2 млн. т. Близо 80% от годишния добив на родните производители не е продаден. 

Чуйте подробности в звуковия файл.


По публикацията работи: Наталия Маева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Милена Ташкова

Милена Ташкова: Най-важен е вътрешният ни кантар, а не този, на който стъпваме

Милена Ташкова е клиничен психолог, директор на "Психодраматична работилница", психотерапевт, супервайзър и обучител по метода психодрама и главна част от проекта "Живот на килограм", който помага за превенцията на хранителните разстройства при тийнейджърите. Повече от 15 години е била училищен психолог.​ "От 25 години работя като..

публикувано на 18.10.25 в 09:30
Евгений Кънев

Евгений Кънев: Ако Пеевски стане лице на властта, България вече няма нужда от европейска фасада и тръгва по друг път

Политическите и икономическите процеси в България коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Евгений Кънев , икономист. "Имаме доста динамична геополитическа конюнктура в света, която се променя драматично, бих казал, през последните няколко години от пандемията насам. България, като цяло, винаги е била чувствителна към тези промени. И на..

публикувано на 18.10.25 в 08:55
Никола Рахнев

Никола Рахнев: Надеждата е в поколението, което идва след нас

Защо на гражданското обществото е нужен контекст, за да разбере същността на една криза и да реагира на нея, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Никола Рахнев , създател на "Гората.бг". Гражданското общество "България е пълна с прекрасни хора, с добри хора, с будни хора и това далеч не е само в София. Най-ценното, което имат..

публикувано на 17.10.25 в 16:50

Електронно правосъдие – заповедно производство, електронни изпълнителни листове

Какво е новото във връзка със заповедното производство, защитата по изпълнителни дела и издадените електронни изпълнителни листове?  Какво представлява заповедното производство – от кого и как се ползва то? Какви възражения може да се направят от лицето, срещу което има издадена заповед за изпълнение и какво друго да направим, за да се защитим в..

публикувано на 17.10.25 в 15:45
Тодор Тодоров и Анелия Торошанова

Кои са по-значимите промени в Закона за движение по пътищата

Кои са по-значимите промени в Закона за движение по пътищата?  Тодор Тодоров – графолог и криминалист – коментира промените в "Законът и Темида": "Много пострадали има през последните 6 месеца. И каквото и да говорим сега за новите промени, аз имам чувството, че нищо не се променя... Най-значимото, което ми прави впечатление, за мен е контролът на..

публикувано на 17.10.25 в 15:25