С витлов самолет над загадъчните фигури на Наска в Перу

Мнозина не могат да забравят филма "Завръщане от бъдещето" на Ерих фон Деникен, преливащ от намеци за намеса на извънземна цивилизация в загадъчните фигури на Наска, които могат да се видят само от въздуха.

Мистериозната пустиня се намира на 450 км южно от столицата Лима. Регионът е бил обитаван от цивилизация, предхождаща тази на инките (от първи до четвърти век след Христа). Народът е воювал и търгувал, но основните му занимания били риболовът и земеделието. Днес територията е безутешна пустиня, в която дъжд вали един час годишно. Преди столетия е била райска градина. Хората Наска са били изкусни художници и архитекти. За това съдят по намерените керамични изделия в руините на древните градове. Безспорни свидетелства за високото развитие на тази цивилизация са огромните геоглифи, които се виждат само от птичи поглед, ширнали се на 500 квадратни километра.

До неотдавна бяха описани 13 хиляди линии и полоси, подобни на аеродруми, стотина спирали, над 700 геометрични фигури (предимно триъгълници) и десетки рисунки на растения и животни: кондор, дърво, маймуна, паяк, цветя… И един астронавт!

Нито една от тях не може да се види от земята. Макар да са описани частично през 16 век от испанците, официално са открити през 1926 година от американския професор хидролог Пол Косок, поканен да проучи терена за Панамериканското шосе. Той бил изумен от невероятния калейдоскоп, разкрил се пред очите му от въздуха. Абсолютно прави линии, които игнорират неравността на релефа със своето съвършенство. През 1994-а те са вписани в съкровищницата на ЮНЕСКО.

Фактът, че редкият дъжд се изпарява преди да е достигнал каменистата повърхност, със сигурност е допринесъл за запазването им през столетията.

Преди да вземем 12-местното витлово самолетче от летището в Писко, прочетохме всички теории за произхода на загадъчните фигури. Оказа се, че в последните години са открили още 130 от тях. Може би затова коментарите под някои от снимките ми във Фейсбук бяха "При моето посещение тези ги нямаше. Може би сега са ги нарисували".

На специален кантар ни премериха заедно с раниците, за да ни разположат правилно по седалките. След повече от 40 минути полет над безрадостна планинска пустиня при доста изразителна турбуленция, пилотът с нескрит ентусиазъм се превъплъти в гид. "Или ще гледате, или ще снимате. Иначе и двете няма да ви се получат. Всички от лявата страна да бъдат нащрек". Полезно предупреждение. Самолетът рязко се снишава и застава под невъобразим ъгъл. "Едно, две, три, сега ще се появи астронавтът". И наистина пред очите ни изгрява бяла фигура в скафандър на фона на кафявата спечена пръст. От изумление забравяме да снимаме.

Някои наричат рисунките на Наска "най-големия календар в света" или "най-огромния астрономичен атлас". Професор Косок и други учени говорят за връзка между линиите и лятното и зимното слънцестоене, луната, планетите и ярките съзвездия.

За разлика от правите като писти линии на Наска, тези от Палпа, разположени съвсем наблизо, са предимно с изображения на хора (кралското семейство, войниците) и геометрични рисунки. Летейки над тях разпознахме фигури на пеликан, колибри, куче, слънчев часовник, ритуален нож…

Техниката за създаване на геоглифите е била проста. Изрязвали горния тъмен слой на почвата на дълбочина около 30 см и натрупвали издълбаното край улеите в дъното на които се показвала светла пръст. Това изобщо не ми хрумва, когато наблюдавам мистериозните фигури. А при вида на безкрайната полоса единственото, което си представям е как по нея каца летяща чиния.

Ентусиасти за разгадаване на тайните на Наска и Палпа не липсват. Теориите са астрономически, геометрични, аграрни, оросителни, творчески… Хипотезите са безброй. Последните са, че линиите били напоителни съоръжения. Това хич не се връзва с величествената гледка от птичи поглед. А и защо, по дяволите, са им трябвали канали с изразителни форми, които не се виждат от земята. И как са ги изрисували, без да ги виждат.

Идеите на Ерих фон Деникен кръжат около вероятността в далечни времена пришълци от други планети да са посетили Наска. От напора на ракетните им двигатели се образували първите трапецовидни линии. Извънземните отлетели и оставили ошашавените земляни в неведение. И те се опитали отново да призоват боговете, чертаейки линии и фигури, които да видят от космоса.

Робин Едгар от Канада предполага, че рисунките са предназначени за наблюдаване на т.нар. "Око на Бога" по време на пълно слънчево затъмнение. Само че някои линии са насочени към зимното слънцестоене, небесно явление, което символизира "смъртта" и "възраждането" на Бога Слънце.

Мария Райхе, най-прочутата изследователка на платото Наска, твърди че линиите указват възхода на важни звезди и планетарни събития. Рисунките на паяка и маймуната символизират съзвездията Орион и Голямата мечка. Само че положението на звездите се променя през вековете.
Райхе, немски математик и археолог, посвещава целия си живот на тайнствените фигури. Тя умира през 1998 близо на сто и е погребана в пустинната долина, която толкова е обичала.

През 1968 г. проучвания на Националното географско общество показали, че макар някои от линиите на Наска да съвпадат с определени положения на Слънцето, Луната и някои звезди преди две хиляди години, това може да е чисто съвпадение. През 1973 г. доктор Джералд Хоукинс изследвал 186 линии с помощта на компютър и установил, че само 20 процента от тях имат някаква астрономическа ориентация.

Величествената гледка от илюминатора на самолета заличава всички прочетени теории. Интернационалната компания се обединява от споделеното изумление. Самолетът подскача сякаш е глътнал пчела, но ще се сетим, че ни е станало лошо чак на слизане. Стъписването пред Наска е по-силно!

Снимки и видео: Магдалена Гигова