Христофор Караджов: Властимащите и журналистите в България не работят в полза на обществото

Два дни преди Деня на свободния печат в САЩ се състоя годишната гала вечеря на кореспондентите в Белия дом. Какво си казват на тази среща журналистите и политиците, което не биха могат да си кажат официално? Какъв е българският контекст – как биха реагирали българските политици, ако бъдат иронизирани и критикувани открито – коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Христофор Караджов, преподавател по журналистика в Калифорнийския университет.

Шегите

"Има много шеги, присъстват американските президенти, които, като правило, са обект на повечето от шегите. Доналд Тръмп не присъства на тези вечери, защото е в лоши отношения с пресата. Интересно, че през 2011 г. президентът Обама изнася около 20-минутен пърформанс на тази вечеря, по време на който се шегува със себе си, но освен това и иронизира много безмилостно и жестоко Доналд Тръмп, който също присъства там. Има хипотеза, че тогава се ражда сблъсък и Тръмп е бил много обиден и засегнат от подигравките на Обама и се заканва да стане президент, което се и случва пет години по-късно. Пак по време на същата вечеря Обама си прави шеги и с Джо Байдън и възрастта му и той също става президент на САЩ. Но интересно е, че в същата вечер е дал и заповедта за рейда за намиране и залавяне на Осама Бин Ладен в Пакистан, което е най-трудното решение в президентската му кариера."

Какви истини "седят" зад шегите

Да, има упреци към президентите зад шегите. Към Буш – за войната в Ирак, както и към медиите, които безкритично приеха започването на тази война и не изпълниха дълга си тогава. Тогава медиите се поддадоха на един патриотичен лаладжийски ентусиазъм. Клинтън също е критикуван за сексуалните му отношения с Моника Люински. Но това е традиция, която е ценна с това, че когато се присмееш на сериозните проблеми и когато самият президент си прави шеги с тях, както например Байдън с възрастта си при тазгодишната среща, а не отричат проблемите, така се избягват слухове, които може да са по-вредни.

Има и критици на тази гала вечеря, че прилича на Холивудско шоу, което всъщност символизира топлите отношения между президентите и медиите.

Все пак трябва да се уточни, че не журналисти се шегуват с президентите и казват грешките на медиите и президентите, а комици. Защото самите кореспонденти, журналистите, които отразяват Белия дом, те не могат да да изразяват мнение. Един кореспондент в Белия дом само препредава какво се случва там, но никога не изразява собственото си мнение. Да, може да отразява критично случващото се в Белия дом и президента, но това е различно от водещите в предаванията или пишещите коментарни колонки във вестниците. Кореспондентът е репортер, без да влага лично мнение и никога не си прави шеги. Кореспондентът трябва да е безпристрастен и те са такива. Може да има мнение само ако е подкрепено с факти – излагаш фактите и оставяш публиката да ги оцени и да си извади преценки от тях. И предаването, и намирането на фактите е целта на всеки кореспондент и репортер. Но проблемът е, че кореспондентите все пак присъстват на тези срещи, смеят се на шегите, изглеждат в своите тоалети като звезди и затова биват критикувани в близки отношения с Белия дом."

В България журналисти и комици да се шегуват с президента или лидери на партии

"Не го виждам като реално, защото идеите на българските политици за медиите все още са такива, каквито са били идеите от 1944 година – че медиите са нещо, което трябва да обслужва властта, че когато медиите критикуват властта, едва ли не правят нещо лошо спрямо властта. А не, че извършват една санитарна функция и през критиките си всъщност помагат на властта и властта би управлявала по-добре, когато бива критикувана. Нашите политици не разбират, че могат да използват критиката на медиите, за да видят грешките си, да ги поправят и да ги анализират. Или пък биха могли да използват критиката на медиите, за да обяснят по-добре евентуално нещо неразбрано – защо правят конкретни неща.

Според мен хората, които са във властта в България, в голямото си мнозинство не са там, защото наистина искат да работят за доброто на България и имат някакви градивни идеи, а са във властта, защото искат да работят за себе си, за собственото си его. Разбира се, его имат и политиците в САЩ, и във всяка друга развита демокрация, но като цяло желанието им е да работят за своята държава, да изпълняват мисията си да служат на обществото с идеите, водачеството и енергията си. У нас, за съжаление, не е такова фундаменталното разбиране "защо съм във властта". Затова има проблем между медиите и българските политици.

От друга страна, медиите също заслужават огромна критика, защото с малки изключения много от тях се опитват или да слугуват на властта, или слугуват на някакви други интереси. Но ключовата дума е "слугуват", което не е функцията на медиите в една демокрация. Медиите не са слугинаж, те трябва да са коректив и нещо, което трябва да информира обществото професионално и безпристрастно."

Докладът на "Репортери без граници"

"Двадесет места нагоре не е важна констатация. Едва когато България трайно и константно се закрепи в челната десетка, тогава може да имаме повод за радост. В България и политиците, и прокуратурата просто нямат рефлекс за работа с медиите, очевидно има какво да крият от медиите, както и всички останали власти в България, затова и се страхуват от медиите.

От своя страна самите медии не са доказали, че могат да бъдат наистина безпристрастни и точни анализатори на действията на властта. Т.е. има едно двустранно недоверие – от една страна, твърде много хора са във властта не за да служат на държавата, наречена България, а за свое лично облагодетелстване. Същото е и с много от журналистите – те също не са в тази професия, за да служат на обществото, а за свое облагодетелстване и за своето его. Затова са слугинаж, за да имат финансови и други изгоди от професията си.

Трябва да се разбере, че и управлението на една държава в лицето на политиците, и журналистите изпълняват обществено важната функция  да служат на обществото, да служат на читатели, зрители и слушатели и трябва да вършат работата си професионално. Това трябва да е стремежът на политиците и журналистите. Тези, които искат да правят пари, да отидат да правят бизнес, а не да се занимават с политика и журналистика."