Хората с белодрбона хипертония в България са едва няколкостотин и трябва да имат осигурени мобилни кислородни апарати, както и електрически колички за придвижване навън, за да водят активен начин на живот. Симптомите, които имат пациентите с белодробна хипертония, са много сходни с това, което усеща човек без кислороден апарат над 8000 м надморска височина. Една австралийска алпинистка го описва много кратко – "Имам чувството, че тялото ми се разпада".
"Истинската бройка на пациентите с белодробна хипертония никой не може да посочи точната цифра, защото в България няма регистър. Диагностицираме достатъчно често или със същата честота, както това се прави в Европа."
Това казва пред БНР д-р Любомир Димитров, началник на Отделение по детска кардиология в Националната кардиологична болница.
Белодробната хипертония е много разнородно заболяване. Това по-скоро е комплекс от симптоми. Много различни заболявания могат да бъдат причина за появата на "болестта на сините устни“. Това са сърдечни заболявания, заболявания на белия дроб, както и заболявания на съединителната тъкан. Всички те могат да доведат по повишено налягане в белодробната артерия.
"Генетичната предиспозиция е важен фактор. И това е сфера, в която през последните години се работи изключително много и за много заболявания е доказана, т. нар. "фамилност", която означава, че хора с определен генотип имат предразположение да развият това заболяване“, казва д-р Димитров.
Това най-често се отнася до заболяванията, които са в групата на първичната идиопатична белодробна хипертония.
Немският патолог Ернст фон Ромберг за първи път описва това рядко заболяване през 1891 г. По време на аутопсии той диагностицира това, което нарича "склероза на белодробни съдове".
"Изминали са много години, за да може белодробната хипертония да се диагностицира с клинични методи. И това на практика става най-добре в ерата, когато се появява ехокардиографията. Това са 60-те и 70-те години на миналия век", допълва кардиологът.
Ехокардиографията може да даде данни за повишеното налягане в белодробната артерия. Изключително важно е белодробната хипертония да се диагностицира навреме. Средното време в рамките на Европа е малко под три години. Всички, които се занимават с това заболяване, знаят, че колкото по-рано се постави диагнозата, толкова по-успешно е лечението.
Кислородни концентратори
Според д-р Любомир Димитров НЗОК трябва да има строги правила, по които да се отпускат кислородните апарати. Някой трябва да предостави всички критерии, а те са описани, защото белодробната хипертония е добре регламентирано заболяване. В европейските и световните гайдлайни за лечение на белодробна хипертония са описани всички стъпки и критерии за поставяне на диагнозата. Проблемът е в това, че Касата иска прогнозна бройка, а липсата на регистър препятства този процес.
"Всяко усилие, ставането от леглото, вдигането на ръката даже, изисква огромни физически усилия. Така се чувстват пациентите с белодробна хипертония. Това може да се промени благодарение на кислородните концентратори, особено на портативните, които пациентите могат да носят със себе си и да водят един нормален начин на живот", твърди д-р Димитров.
Белодробните трансплантации"Ние не можем да излекуваме дефинитивно пациентите с белодробна хипертония, освен с белодробна трансплантация, но ние можем да подобрим тяхното качество и продължителността на техния живот", казва още д-р Димитров.
Той коментира, че що се отнася до трансплантациите, проблемът е много сериозен. Една група пациенти с белодробна хипертония са индикирани за трансплантация на бял дроб. Знаем, че в медицинските среди се спекулира с темата да се извършват белодробни трансплантации в България.
"Една голяма страна като Германия, която има в пъти по-голямо население, има един трансплантационен център за бял дроб. Ние нямаме нужда от трансплантационен център за бял дроб. Нашите пациенти трябва да отиват в европейски центрове и там да се оперират. За да се случи това обаче, ние трябва да сме активна страна в процеса на осигуряване на донори", посочва д-р Димитров.
Целия разговор можете да чуете в звуковия файл.
В навечерието на Светлите празници вратите към душите си, към музиката и дома си, отваря музикалното семейство Цанови. Повод за ефирната среща дава очарователната Кристина Цанова – оркестрант в групата на първи цигулки в Софийската филхармония. Заедно с нея в студиото са: майка ѝ Катя Цанова, оркестрант в групата на първи цигулки в Академичен..
В рубриката "Разговорът" разговаряме с Емануела Иванова – директор на платформата за доброволчество TimeHeroes. Тя сподели вдъхновяващи новини за коледните мисии и благотворителните инициативи през изминалата година. Ето какво разказа тя в ефира на „Нашият ден“: "Макар платформата да не изглежда толкова динамична отвън, извън нея се случват..
Проектът на TerraLife Solutions е вдъхновяващ пример за това как иновациите могат да дадат решения на глобални проблеми като деградацията на почвите и климатичните промени. Внедряването на подобни практики не само ще подпомогне устойчивото развитие на земеделието, но и ще подобри качеството на храната и живота в дългосрочен план. Тази статия..
Твърди се, че има старо пророчество, което гласи, че когато всички християни посрещнат Рождество Христово на една и съща дата, злото ще изчезне от света. Ние няма как да приемем това твърдение на 100 процента, но пък от друга страна звучи убедително и дава надежда. В момента около 2,6 милиарда са християните на Земята. 2,3 млрд. от тях се готвят..
Традиционно много българи избират да прекарат коледните и новогодишни празници в Гърция , а тя ги очаква с мирис на канела и цитруси. Редакторът Наталия Маева разказва в "Нашият ден" как протичат празничните дни в южната ни съседка и какви обичаи спазват гърците на Рождество и Нова година. В Гърция семействата са големи, по..
През далечната 1967 година легендарният диригент Димитър Димитров слага началото на Декемврийските музикални дни в Стара Загора. След откриването на новата..
"Някой бе казал, че за да излезе една култура в света, трябва да e през вратата, а не през прозореца. А ние често излизаме през прозореца, забравяйки хола,..
В рубриката "Културен отпечатък" на Рождественското издание на "Terra Култура" се върнахме назад във времето, за да си припомним как са отбелязвали Бъдни..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
