Намеса впрочем е най-слабата дума, с която да назовем пълното впримчване на учените и науките за езика от идеологическата машина на тоталитарната комунистическа власт, наложена у нас след 9 септември 1944 г. В своето изследване "Езиковедите българисти през първото десетилетие на социализма (1944 – 1954)" проф. Красимир Стоянов се опира на огромно количество документи и свидетелства от времето, за да предостави на съвременния читател достоверна картина на едно още не съвсем забравено, но и изкривявано в интерпретации минало.
На фона на следвоенната оскъдица държавата влага огромен финансов и човешки ресурс в изграждането на научни институции, изследователски и образователни проекти, мащабни форуми. Условието е да се следва съветският модел, да се декларира безусловна преданост и възхищение от езиковедските прозрения на Сталин, нашите партийни вождове и посочените от тях "светила" в науката.
Езикът се оказва най-важният инструмент за постигане на заветната цел – идеално социалистическо общество – чрез пълно превъзпитание на народа. Режимът е безкомпромисен към всяка проява на непокорство или идейно отклонение. Високообразовани, ерудирани и отдадени езиковеди, признати от европейски университети, са заклеймявани като врагове или буржоазни елементи или са били поставяни пред горчивия избор на компромиса в името на науката.
Така безспорните постижения на българската езиковедска мисъл са съпътствани от тежки компромиси с необратими последствия като приемането на новосъздадения "македонски език" и насилственото македонизиране на част от българския народ.
Друга дълбока рана върху българския език и езикознание е съзнателното пренебрегване на старобългаристиката и заклеймяването на всеки опит за осветляване на миналото на един класически европейски език и култура като проява на "великобългарски шовинизъм", посочва ученият. На този предразсъдък за съжаление все още робуват немалко представители на руската наука, които не могат да излязат от клишето за "малката страна България".
Чуйте разговора с проф. Стоянов в звуковия файл.
Скоростта на говорене или темпът на речта е малко проучен параметър за българския език. Такива изследвания за други езици показват разлики, обусловени от различни лингвистични и екстралингвистични фактори. Очаквано испанците говорят по-бързо от англичаните, жителите на северните американски щати са по-бързореки от южняците и т.н. Отделно има..
От книгата на Бойко Антонов "Емигрантски воли и неволи" научих за неговото приемане за член на племето на маорите Уакатане в Нова Зеландия. Сигурна съм, че този факт събуди и вашето любопитство. От томчето с разкази разбрах също така, че българинът, който от 30 години живее в Съединените щати е член на благотворителната организация "Гмуркане с кауза"..
В началото на 40-те години на миналия век Европа е място на тотална война. Тоталитарните режими на Германия, Италия и СССР господстват над голяма част от континента, а лидерите им са сграбчили абсолютната, неоспорима власт. Култът към личността е на висота, а речта на диктатора е гласът, който събужда народа сутрин и го приспива вечер. Отвъд..
"Асимилация и съпротива на жените мюсюлманки" – изложба с това мото се откри в Националния етнографски музей на БАН в София. Тя е част от проекта " Политически репресии на жени мюсюлманки по време на комунистическия режим: женски мрежи на съпротива и гражданска реабилитация " , разработен от гражданското сдружение "Балканистичен форум –..
Шведската кралска академия на науките обяви носителите на Нобеловата награда за химия за 2025 година – Сусуму Китагава , Ричард Робсън и Омар М. Яги . Тримата учени са отличени за своите открития в областта на метало-органичните рамки (MOF) – изключително порести атомно-молекулни структури, които приличат на миниатюрни "къщи от молекули"...
Фестивалът на съвременната българска керамика се наложи през последните години като най-голямото и обединяващо събитие, което мотивира художниците..
В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден" гостува д-р Меги Попова – преподавател по философия на политиката и правото в Софийския..
"10 разказа за съвременното изкуство" е цикъл лекции на художника Правдолюб Иванов, който започва на 15 октомври в пространството на "Център 24"...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
