Намеса впрочем е най-слабата дума, с която да назовем пълното впримчване на учените и науките за езика от идеологическата машина на тоталитарната комунистическа власт, наложена у нас след 9 септември 1944 г. В своето изследване "Езиковедите българисти през първото десетилетие на социализма (1944 – 1954)" проф. Красимир Стоянов се опира на огромно количество документи и свидетелства от времето, за да предостави на съвременния читател достоверна картина на едно още не съвсем забравено, но и изкривявано в интерпретации минало.
На фона на следвоенната оскъдица държавата влага огромен финансов и човешки ресурс в изграждането на научни институции, изследователски и образователни проекти, мащабни форуми. Условието е да се следва съветският модел, да се декларира безусловна преданост и възхищение от езиковедските прозрения на Сталин, нашите партийни вождове и посочените от тях "светила" в науката.
Езикът се оказва най-важният инструмент за постигане на заветната цел – идеално социалистическо общество – чрез пълно превъзпитание на народа. Режимът е безкомпромисен към всяка проява на непокорство или идейно отклонение. Високообразовани, ерудирани и отдадени езиковеди, признати от европейски университети, са заклеймявани като врагове или буржоазни елементи или са били поставяни пред горчивия избор на компромиса в името на науката.
Така безспорните постижения на българската езиковедска мисъл са съпътствани от тежки компромиси с необратими последствия като приемането на новосъздадения "македонски език" и насилственото македонизиране на част от българския народ.
Друга дълбока рана върху българския език и езикознание е съзнателното пренебрегване на старобългаристиката и заклеймяването на всеки опит за осветляване на миналото на един класически европейски език и култура като проява на "великобългарски шовинизъм", посочва ученият. На този предразсъдък за съжаление все още робуват немалко представители на руската наука, които не могат да излязат от клишето за "малката страна България".
Чуйте разговора с проф. Стоянов в звуковия файл.
Как е изглеждала селищната система по средните течения на Марица и Тунджа през периода на късната бронзова и ранната желязна епоха, изследва доктор Пламен Георгиев Разминават ли се археологическите открития с новите данни за населението у нас през периода на късната бронзова и ранната желязна епоха, изследва учен от БАН "Селищната система по средните..
С журналистката Мира Баджева споделихме едно приказно пътуване до Тайланд. Използвам думата приказно неслучайно, защото и двете имахме възможност да се почувстваме като истински принцеси, нагиздени с традиционни благороднически костюми. (Репортаж от това приключение ще чуете и прочетете съвсем скоро). Същевременно се потопихме в магията на..
В поредицата "За здравето" ни гостува проф. Христо Хинков – специалист по обществено здраве, здравно осигуряване и психиатрия. Поставихме медицинските акценти върху честите психични разстройства и аномалии, неврозите в различните възрасти, статута на психиатричните болници и центрове. В рамките на един общ философски диалог коментирахме кой..
Промените в България, тръгнали през 1989 г., извадиха пред обществото фигури – дотогава сравнително неизвестни, върху които изведнъж се стовари политическата тежест да осъществят успешно преминаването към демокрация и пазарна икономика. Една от тези фигури беше д-р Желю Желев, първият председател на СДС и първият свободно избран български..
Черноморската екосистема има своите специфични функции. Не е никак лесно да се прогнозира и разбере въздействието на който и да е фактор, било то климатични, човешки или космически, върху системата, в това число и черноморската. Това е така, защото те се състоят от облак от връзки. Тук говорим за ефекта на пеперудата, т.е. ако на едно място..
Евроскептичните гласове казват, че гражданите ще обеднеят, ако бъде прието еврото у нас. Допълват, че България не е готова, че Европейският съюз е..
Изкуственият интелект не може да замени естествения, защото не може да разбере живота, съзнанието и да генерира смисъл, е тезата на Сергей Герджиков,..
Проф. Момчил Методиев, преподавател в НБУ, ръководител на Института за изследване на близкото минало и главен редактор на сп. "Християнство и култура",..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
