Намеса впрочем е най-слабата дума, с която да назовем пълното впримчване на учените и науките за езика от идеологическата машина на тоталитарната комунистическа власт, наложена у нас след 9 септември 1944 г. В своето изследване "Езиковедите българисти през първото десетилетие на социализма (1944 – 1954)" проф. Красимир Стоянов се опира на огромно количество документи и свидетелства от времето, за да предостави на съвременния читател достоверна картина на едно още не съвсем забравено, но и изкривявано в интерпретации минало.
На фона на следвоенната оскъдица държавата влага огромен финансов и човешки ресурс в изграждането на научни институции, изследователски и образователни проекти, мащабни форуми. Условието е да се следва съветският модел, да се декларира безусловна преданост и възхищение от езиковедските прозрения на Сталин, нашите партийни вождове и посочените от тях "светила" в науката.
Езикът се оказва най-важният инструмент за постигане на заветната цел – идеално социалистическо общество – чрез пълно превъзпитание на народа. Режимът е безкомпромисен към всяка проява на непокорство или идейно отклонение. Високообразовани, ерудирани и отдадени езиковеди, признати от европейски университети, са заклеймявани като врагове или буржоазни елементи или са били поставяни пред горчивия избор на компромиса в името на науката.
Така безспорните постижения на българската езиковедска мисъл са съпътствани от тежки компромиси с необратими последствия като приемането на новосъздадения "македонски език" и насилственото македонизиране на част от българския народ.
Друга дълбока рана върху българския език и езикознание е съзнателното пренебрегване на старобългаристиката и заклеймяването на всеки опит за осветляване на миналото на един класически европейски език и култура като проява на "великобългарски шовинизъм", посочва ученият. На този предразсъдък за съжаление все още робуват немалко представители на руската наука, които не могат да излязат от клишето за "малката страна България".
Чуйте разговора с проф. Стоянов в звуковия файл.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
Дебютната изложба "Ло̀но" на Йоана Ангелова-Тодорова е част от 15-ото есенно издание на Международния фестивал, посветен на хартиеното изкуство – София..
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
