Представете си, че живеем в свят, в който бързоразвиващите се технологии не говорят за затриване на човека и неговите качества, умения и талант, а дори и недостатъци. В който колите не преминават със скорост, непосилна да разграничим с просто око автомобила от вятъра, и не оставят на място хора, които имат правото да го живеят тоя живот. Свят, в който облечеш ли костюм и малко власт, това не означава автоматично, че си над държавата и хората в нея. В който невинаги сме разединени, недоверчиви, мнителни, огорчени, оскотели, изморени от емоциите, чувствата, другите, от нас самите и живота като цяло.
И сега, като сте си го представили това, добавете още нещо в този почти идеален свят: култура, която зачитаме, и масовизация не просто на нужните ни, за да живеем продукти, пък и на онези, които ни правят да изглеждаме готини и заможни – а на културния и образователен продукт. Визуализирате ли го вече?
В интерес на истината откъм идеи това е напълно възможно, защото има хора, които вече са се осмелили да си помечтаят и да дръзнат да сбъднат мечтата. Вместо ваучери за храна и карти за спорт те искат да наложат карта за култура, която да предлага отстъпки именно при посещения на обекти, които развиват дейност в областта на образованието, културата и изкуствата. И ако това не е богата социална придобивка, значи ни е бедна фантазията.
Картата се казва "Знание+" и се базира изцяло на b2b модел, или казано с други думи – карта от българските работодатели за техните служители. Тя цели да подобри културните ни навици, като всеки неин притежател получава отстъпка, при това за двама, при посещение на някои от най-популярните театри, музеи, кина, книжарници, центрове за обучения и творчески занимания в София, а и не само. Създателите на картата – петима млади мъже от сдружение "Българска история“: Марио Мишев, Иван Кънчев, Любомир Благов, Йордан Русев и Александър Македонски – се стремят тя да достигне до всеки един областен град в България.
Когато годината е 2023 и е налице терминът "икономика на знанието“, предизвикателствата пред пазара на труда ще изискват от нас културно-образователно обогатяване, смята един от основателите на въпросната карта – Марио Мишев, който в "Какво се случва“ обясни каква необходимост имаме от достъп до култура.
"Знание+" – каза той – не разрешава някакъв чутовен проблем, не дава никаква панацея, но допринася за това хората да обърнат внимание на темата за личностното и професионално развитие, защото, от една страна – очевидно е културата какви ползи носи. Интелигентният човек знае – те не са материални, не са директни, те се трупат във времето. От другата страна, има и определени, т.нар. "soft skills" или "меки умения“, които чрез картата могат да бъдат набавени. Да не говорим и за чисто практичните умения, като езици и допълнителна професионална квалификация. Т.е. "Знание+" действително е един лост, с който човек може да се развива.“
Картата е първата социална придобивка у нас, чийто фокус е насочен към знанието, културата и изкуствата. Тя служи като мост между бизнеса и различните образователни и културни институции в България. Издава се на физически носител, но може да се управлява както от профила на потребителя в сайта, така и да се използва в съответните физически обекти. Сдружение "Българския история" вече разработват и мобилно приложение.
До момента над 60 организации в сферата на културата и образованието са станали част от портфолиото на "Знание+". Сред тях са Театър "Българска армия“, Театър "Възраждане“, Политехническият музей, Природонаучният музей, Националната опера и балет. Има и много онлайн обекти – магазини и академии.
Подробностите чуйте от Марио Мишев в звуковия файл.
Сюжетът на романа "Лешникови градини" поставя сериозни и открити въпроси, без компромиси. Защото тъкмо със задаването на въпроси се открива нов свят, който трябва да бъде изследван от читателя. Свят, създаден от автора – в случая каза писателят, поет и преводач Хайри Хамдан. Самият той казва, че се пита постоянно защо героите му са взели..
Стратегии за прилагане при четене и изисквания за жанрове. Размисли за романа на Владимир Полеганов "Другият сън". Каква подготовка изисква четенето? Трябва ли читателят да е наясно с конвенциите на съответния жанр или с начините, по които работят литературните похвати, за да чете пълноценно? Какво "изискват" от нас литературните..
Архивите са живи в "Terra Култура", за да отбележат чрез хроника в звук 5 години без Стефан Данаилов . Ламбо, Мастера, майор Деянов, българския Ален Делон… Какво остава след човек, когато отпътува отвъд този свят? Може би винаги е подходящо да питаме мечтите на човека. Малкият Стефан е мечтаел да стане моряк. Съдбата обаче го кани..
Една много интересна фотографска изложба съчетава фотография, архитектура и разкази на хора, живеещи по покривите. Ще научите къде и докога можете да се срещнете с този естетически и социален портрет на социално бедни хора. Специален гост на предаването "ФотоФабрика – факт и фикция" е един от най-човеколюбивите съвременни артисти Валерий Пощаров,..
Международният театрален фестивал "Дивадло" в Пилзен e един от най-престижните фестивали, посветени на театралното изкуство в Европа. Фестивалът представя най-доброто от чешкия театър и някои от най-значимите заглавия от международната сцена в различни форми и жанрове – драматичен, куклен и уличен театър, както и танц и мюзикъл. Театроведът..
Международният театрален фестивал "Дивадло" в Пилзен e един от най-престижните фестивали, посветени на театралното изкуство в Европа. Фестивалът представя..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Месецът, посветен на мъжкото здраве, бе анализиран от акад. Чавдар Славов. В мотото на здравната среща в ефир използвахме популярното име на кампанията,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg