Представете си, че живеем в свят, в който бързоразвиващите се технологии не говорят за затриване на човека и неговите качества, умения и талант, а дори и недостатъци. В който колите не преминават със скорост, непосилна да разграничим с просто око автомобила от вятъра, и не оставят на място хора, които имат правото да го живеят тоя живот. Свят, в който облечеш ли костюм и малко власт, това не означава автоматично, че си над държавата и хората в нея. В който невинаги сме разединени, недоверчиви, мнителни, огорчени, оскотели, изморени от емоциите, чувствата, другите, от нас самите и живота като цяло.
И сега, като сте си го представили това, добавете още нещо в този почти идеален свят: култура, която зачитаме, и масовизация не просто на нужните ни, за да живеем продукти, пък и на онези, които ни правят да изглеждаме готини и заможни – а на културния и образователен продукт. Визуализирате ли го вече?
В интерес на истината откъм идеи това е напълно възможно, защото има хора, които вече са се осмелили да си помечтаят и да дръзнат да сбъднат мечтата. Вместо ваучери за храна и карти за спорт те искат да наложат карта за култура, която да предлага отстъпки именно при посещения на обекти, които развиват дейност в областта на образованието, културата и изкуствата. И ако това не е богата социална придобивка, значи ни е бедна фантазията.
Картата се казва "Знание+" и се базира изцяло на b2b модел, или казано с други думи – карта от българските работодатели за техните служители. Тя цели да подобри културните ни навици, като всеки неин притежател получава отстъпка, при това за двама, при посещение на някои от най-популярните театри, музеи, кина, книжарници, центрове за обучения и творчески занимания в София, а и не само. Създателите на картата – петима млади мъже от сдружение "Българска история“: Марио Мишев, Иван Кънчев, Любомир Благов, Йордан Русев и Александър Македонски – се стремят тя да достигне до всеки един областен град в България.
Когато годината е 2023 и е налице терминът "икономика на знанието“, предизвикателствата пред пазара на труда ще изискват от нас културно-образователно обогатяване, смята един от основателите на въпросната карта – Марио Мишев, който в "Какво се случва“ обясни каква необходимост имаме от достъп до култура.
"Знание+" – каза той – не разрешава някакъв чутовен проблем, не дава никаква панацея, но допринася за това хората да обърнат внимание на темата за личностното и професионално развитие, защото, от една страна – очевидно е културата какви ползи носи. Интелигентният човек знае – те не са материални, не са директни, те се трупат във времето. От другата страна, има и определени, т.нар. "soft skills" или "меки умения“, които чрез картата могат да бъдат набавени. Да не говорим и за чисто практичните умения, като езици и допълнителна професионална квалификация. Т.е. "Знание+" действително е един лост, с който човек може да се развива.“
Картата е първата социална придобивка у нас, чийто фокус е насочен към знанието, културата и изкуствата. Тя служи като мост между бизнеса и различните образователни и културни институции в България. Издава се на физически носител, но може да се управлява както от профила на потребителя в сайта, така и да се използва в съответните физически обекти. Сдружение "Българския история" вече разработват и мобилно приложение.
До момента над 60 организации в сферата на културата и образованието са станали част от портфолиото на "Знание+". Сред тях са Театър "Българска армия“, Театър "Възраждане“, Политехническият музей, Природонаучният музей, Националната опера и балет. Има и много онлайн обекти – магазини и академии.
Подробностите чуйте от Марио Мишев в звуковия файл.
Повдигаме една изключително важна и актуална социална тема – вредата от употребата на вейпове сред подрастващите и влиянието им върху психическото и физическото здраве на младите хора. Според последния глобален доклад на Световната здравна организация , публикуван само преди дни, най-малко 15 милиона тийнейджъри между 13 и 15 години по..
От 11 до 13 октомври 2025 г. във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий" и ПУ "Паисий Хилендарски" ще се състои Международната научна конференция "80 години от рождението на проф. дн Светлозар Игов ". Организатори са катедра "Българска литература" (ВТУ) и катедра "История на литературата и сравнително литературознание" (ПУ). Програмата е изключително..
На 10-ти октомври, в Световния ден на психичното здраве, граждански организации, ученици и учители ще дискутират на форум "Сцена за агресията в училище" в Пловдив начините изкуството да преработи и намали насилието сред децата. От две години проектът "Изиграй гнева", създава форум театър представления в една от пловдивските гимназии и в рамките..
У нас ще гостува американският театровед и гомбровичолог проф. д-р Алън Кухарски (Суортмор колидж) с публични лекции за театъра и Витолд Гомбрович. Това е част от Международния научен и културно-образователен проект "Витолд Гомбрович през границите" (Институт за литература – БАН) с подкрепата на Полския институт в София, Театър-лаборатория "Алма..
В рубриката "Разговорът" се срещаме с Александра Милева , позната на публиката с артистичния си псевдоним Лекси Фльор – артист, режисьор и визуален изследовател на социалните контрасти. Тя говори за своите впечатления от Украйна, за паралелите между посткомунистическия кич на Слънчев бряг и този в разрушения от войната Краматорск, за..
Днес и утре (9 и 10октомври) Университетът по архитектура, строителство и геодезия ще бъде домакин на третото издание на форума "Дни на кариерата –..
"Една уста, едно банджо, един стол, двама души" – така започва описанието на примитивното рокендрол/индъстриъл фолк/musique brute дуо Cantenac Dagar..
Интердисциплинарният фестивал "Театър на чудесата" се завръща с интригуващи научно-театрални постановки, представяния, дискусии и участници от повече от 15..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg