От 4 май до 13 август в Британския музей в Лондон гостува Панагюрското златно съкровище. То е част от тематичната изложба под надслов "Лукс и власт: От Персия до Гърция". Кураторът на изложбата доктор Джейми Фрейзър заяви за по-рано за БНР, че Пангюрското съкровище несъмнено е звездата на тази експозиция.
Панагюрското съкровище вече е било гост на Британския музей през далечната 1976 година.
Изложбата се състои от предмети на лукса от Афганистан до Италия. Потапя посетителите дълбоко в един период, когато Персийската империя на древен Иран се сблъсква с градовете на Гърция, преди Гърция, а след това и Персия да паднат под властта на Филип Втори и неговия син Александър Велики.
“След толкова века от създаване си Панагюрското съкровище отново играе своята дипломатическа роля“.
Това каза в интервю за БНР вицепрезидентът Илияна Йотова. Тя и министърът на културата Найден Тодоров бяха първите официални гости, които разгледаха изложбата. Придружаваше ги българският посланик Марин Райков. Вицепрезидентът Йотова откри самата изложба.
“Понякога включването в изложба в Британския музей наистина изисква години. Този път нещата се развиха много бързо. Дължим това на двама човека. На нашия посланик в Лондон и най-вече на колегите ни от Националния исторически музей. Съкровището стана част от друга голяма изложба, която се казва “Лукс и власт“. От персийския период, от античния гръцки период и от античния период по нашите земи, са събрани възможно най-луксозните предмети. Те са били част от покъщнината на заможни хора, на хора с власт, но често пъти са служили за дарове, когато дипломацията или войните не са били достатъчни, златните дарове са били това, което е било като залог или демонстрация на ангажимента за определено решение“, казва тя.
Според нея в изложбата могат да се видят сходствата в различните периоди по начина на изобразяване, по металите, които са използвани, но безспорно “перлата“, най-голямото съкровище, е това от Панагюрище.
По нейните думи ние сме в огромен дълг към собствената си духовност, култура и дългата и богата българска история. България е единствената страна в рамките на ЕС, която няма свой български културен институт. “Много отдавна смятам, че трябва да създадем такъв. В много случаи “нежната дипломация“ е много по-ефикасна от регулярната - през посолства, външни министри и позиции на държави в различни формати и т.н.“, посочва Йотова в интервюто.
Според нея това няма да бъде поредната административна институция, “това е онази България, която показва своето лице през културата и през духовността“. Вицепрезидентът припомня, че България е единствената страна, която има празник на буквите, “празник на своята духовност, култура и писменост“.
В предаването тя посочва още, че и сега имаме български културни дружества навън, но счита, че това не е достатъчно, “защото са на парче и изцяло на доброволен принцип“. И подчертава, че втората важна функция на един такъв културен институт ще бъде и “работа с нашите общности зад граница“.
“Тези български институти, които са навън, ще се занимават и с това да изследват онова българско изкуство, което се създава извън територията на страната“, казва тя.
Относно ролята на лекторатите по български език в чуждите университети и тази на международния форум за кирилицата „… И ний сме дали нещо на света“ вицепрезидентът коментира:
“През последните 30 години ние определено бележим регрес, отстъпление от позициите, които сме имали. И като център за изучаване на античния свят, и като център по Старобългаристика и Славистика, и като център, който събираше едни огромен научен потенциал от учени от целия свят, чиито научни занимания са свързани с изследване на старата българска и славянска литература и изкуство. Това са най-големите, най-искрените и най-сериозните посланици на българската култура и на България. От това беше продиктувано и желанието ми да ги съберем и успяхме. С помощта на Центъра "Проф. Иван Дуйчев", с помощта на колегите от БАН и с помощта на много университети в България . Имаме амбицията този форум да действа на всеки две години“, казва тя в ефира на “Нашият ден“.
Илияна Йотова посочва, че от 240 лектората по български език сме слезли на под 40, като някои от тях съвсем условно са такива, защото се преподава само български език и основно се подготвят преводачи. “Не това е замисълът на лекторатите по български език, литература и култура, а точно да говорят за тази древна цивилизация и за световния принос в духовността на човечеството, който има нашата страна“, заявява тя.
В интервюто Йотова открои и една “опасна тенденция“. Там, където “България се оттегля от своите лекторати във водещи европейски и световни университети, се наместват македонски професори, за да преподават македонски език“.
В края на разговора тя заяви също, че “изхвърляме прекалено много човешка енергия в конфликти и войни, в посоки, които не носят нищо добро за тези, които идват след нас. Във всяка една епоха човечеството създава своя продукт, не ми се иска обаче този продукт да бъде изкуственият интелект, който да замени човека изцяло“.
Според нея ще останат написаните страници, колкото и “днес да сме в света на социалните мрежи, на интернет, на виртуалното, продължавам да смятам, че хартията, камъка, желязото и бронзът са онези неща, които след векове ще говорят за духа на нашата епоха“.
Чуйте пълния разговор в звуковия файл.
Семейството на Професионалната техническа гимназия "Васил Левски" в Горна Оряховица – най-старото професионално училище в област Велико Търново, гостува в "Семейно радио" в лицето на директорката инж. Габриела Данаилова. Поканата е отправена от ученици от випуск 1979 година – част от училищната рок банда "Андромеда". Какви професии усвояват и как се..
В последните дни българската образователна система отново се оказа в центъра на общественото внимание – този път поводът е предложението да бъде намален броят на дните, в които родителите могат да извиняват отсъствията на децата си по домашни причини. Само преди година Министерството на образованието и науката (МОН) увеличи този лимит от 10 на 15..
В рубриката "Разговорът" се срещаме с Александра Велинова-Морган, правнучка на една от най-значимите фигури в българската история – Иван Евстратиев Гешов . Той е български министър-председател, основател на Българското книжовно дружество и директор на Българската народна банка, като подписът му стои под първата емисия български левове...
Способността да избираме кои искаме да бъдем е свързана с представата за храната като съзнателен избор. Във "Време за наука" проф. Стоян Ставру размишлява върху темата "Храна и етика" , запознава слушателите с понятието "гастрософия" и коментира популярните риалити формати, базирани на готвенето и храненето като индивидуални и социални практики...
В рубриката "Темата на деня" бе повдигнат въпрос от изключителна важност: как можем ефективно да използваме изкуствения интелект (ИИ) в обучението по финансови и икономически дисциплини? Този актуален проблем беше в центъра на дискусията по време на кръглата маса "Търсещи знание", проведена под патронажа на ректора на УНСС. Представители на..
Една от гостоприемните и атрактивни точки в маршрута на "Семейно радио" застава в актуалния ефир с пожара в Националната гимназия по приложни изкуства..
Изложбата "На тяхно място" е социално изследване на Владимир Карамазов за свободата като човешко право, което движи света. В основата на идеята е..
Под името "Тънки намеци – късо кино с подтекст" ще бъдат прожектирани късометражни филми. Премиерно ще бъде представен българският филм "Божоле" на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg