Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Богдан Милчев: Някой трябва да поеме отговорността за случващото се на пътя

Богдан Милчев
Снимка: БГНЕС

Какво се случва в обществото ни? Чия е отговорността за войната на пътя? Какви мерки трябва да вземе спешно държавата? Къде са българското семейство и институциите?

Богдан Милчев – директор на Института за пътна безопасност, бивш шеф на КАТ, коментира в предаването "Законът и Темида":

"Ние от Института за пътна безопасност сме идентифицирали 3 основни проблема. И ако не въздействаме върху трите проблема едновременно, няма да получим положителен резултат. Налице са организационно-структурни проблеми. Виждаме след всеки тежък инцидент, че институциите – в лицето на МВР, Министерството на транспорта и Регионалното министерство – оправдават своето безсилие и лоша организация на работа чрез закона. Че законът не им е достатъчно добър, че наказанията са им малки... те не искат да променят организацията си на работа. 

Вторият проблем, който констатираме, е корупцията. Ако ние не се справим с корупцията на най-ниските нива, което е раздула с цялата транспортна система, никога няма да постигнем положителен резултат, ако ще да ги разстрелваме нарушителите... 

На трето място – необходими са и законодателни промени. Но не в посока да наказваме повече шофьорите. Имаме нужда от изцяло ново разбиране за пътната ни безопасност, което от 2000 г. европейските страни започнаха да го прилагат. А то е, че отговорността за състоянието на безопасността за движение по пътищата се носи от доставчика на транспортната система, сиреч от държавните институции, които я доставят. Това означава, че те трябва да работят като една система отделните елементи (министерства). Затова, ако ние създадем ново законодателство, което да изповядва тази философия, тогава вече ще можем да търсим и отговорности върху доставчика, че той не се справя с безопасността. 

Организационните промени. Няма да се уморим да обясняваме, че е необходимо сливането на трите основни агенции. Това са Агенция "Пътна инфраструктура, ИА "Автомобилна администрация", в която е и обучението на шофьорите, и ДА "Безопасност на движение по пътищата". Тези три агенции трябва да станат една агенция, да бъдат извадени от министерствата и да бъдат на пряко подчинение на Министерски съвет

Ще постигнем няколко основни неща по този начин: първо, административната тежест ще намалее, второ, ще има ясно посочено еднозначно кой носи отговорността (няма да си я прехвърлят един на друг), трето, Агенция "Пътна инфраструктура" харчи 3-4 млрд. лв. на година, които ще започнат да се харчат през оценка на риска, която ще бъде изготвена от ДА, която ще се влее, заедно с Агенция "Пътна инфраструктура" и ще действат като една система, като един елемент.

За да имаме готовност как корупционните практики да бъдат преустановени, трябва да допуснем обществения контрол. Т.е. тази нова агенция, която трябва да се създаде, ще има двустепенно управление – Надзорен съвет, в който ще допуснем обществения контрол през неправителствени организации и общественици, и Управителен съвет, който на оперативно ниво ще управлява самата агенция. Тогава вече ще има повече прозрачност в дейността и корупцията ще започне да се саморегулира, тъй като ще има обществен натиск."

Богдан Милчев подчерта, че във всички закони е необходимо да се направят промени – и то едновременно. От Института за пътна безопасност от 2020 година подготвят Пътна карта, с която политиците са запознати: "Тежкият проблем е, че политиците се правят, че няма такава пътна карта, въпреки че ние сме им я представили, защото чрез тази Пътна карта ние ще дадем прозрачност за дейността на институциите и корупцията ще бъде ограничена".

Той пожела късмет на шофьорите, защото "на нашия път се разиграва една руска рулетка – не се знае кой е следващият...". 

Някой трябва да поеме отговорност за това, което се случва на пътя.

Чуйте целия разговор от звуковия файл.

Снимки – БГНЕС и БНР

По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Споделяне на наследството

Валерия Хог от София учи и работи години наред в чужбина, както във Франция, така и в Ирландия. Село Владимир до Радомир я привлича с близостта си до София, със старите си къщи и прекрасната гледка към радомирската котловина.  Къщата, която тя възстановява, е строена преди век, така че спасяването е било съвсем навременно, даже закъсняло...

публикувано на 12.05.24 в 11:25

Вяра и суеверие

Темата за вярата и неверието логично е една от най-дискутираните в страниците на Свещеното Писание. В първата неделя след Възкресение Христово, наречена Томина, евангелското четиво от св. евангелист Йоан ни разказва за проявеното неверие от страна на св. ап. Тома, един от дванадесетте Христови ученици. Неверие, което благодарение на Спасителя..

публикувано на 12.05.24 в 09:05

Застрашено ли е европейското бъдеще на Грузия?

Застрашено ли е европейското бъдеще на Грузия, ако законопроектът за  " чуждестранните агенти " , който бе одобрен на второ четене и предизвика огромни протести в Тбилиси, бъде приет? На 11 май, в събота, предстои третото и може би фатално гласуване на този законопроект, който вероятно ще постави на риск цялото демократично наследство на..

публикувано на 11.05.24 в 08:50
Антония Ламбиева и Александра Величкова

Проявленията на земното

Антония Ламбиева и Александра Величкова са възпитанички на Националната художествена академия и заедно изработват керамика в ателието си в София. Освен керамични съдове за дома, те изработват и пана за градската среда. Както много млади керамици, двете дами присъстват активно в дигиталното пространство, където ги срещнах и аз. При все това и..

публикувано на 10.05.24 в 18:05
Константин Фотинов и сп.

130 години организирано журналистическо движение

През 1844 г. Константин Фотинов започва да издава сп. "Любословие" в град Смирна, който тогава се намира в пределите на българските земи под Османско владичество. С появата на това издание се заражда българският периодичен печат, чиято 180-годишнина честваме днес. Тази година се навършват и 130 години от появата на първото организирано..

публикувано на 10.05.24 в 15:46