Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

"Авариен изход" на живо с публика

Снимка: Ани Петрова

До март месец 2020 Радиотеатърът беше създал традицията да кани публика във Второ студио, с която заедно – слушатели и изпълнители – да прослушват премиерните постановки на български пиеси. Интересът към прослушванията на живо беше голям. За съжаление Covid епидемията прекрати тези събирания.

Сега с голяма радост съобщаваме, че редакцията ги възобновява и първото такова прослушване ще бъде на премиерната постановка на "Авариен изход".

Заповядайте на 25 май от 18.00 часа в Второ студио на БНР, входът е свободен. Ще се срещнете с автора на пиесата Силвия Чолева и с нейния режисьор Валентин Ганев. А излъчването по програма "Христо Ботев" ще се състои на 18 юни, неделя, от 16.00 часа.

"Авариен изход" е третата пиеса на Силвия Чолева, която редакция "Радиотеатър" включва в репертоара си след "Ела, легни върху мен" и "Името, твоето име", и двете реализирани от Снежина Петрова. В "Авариен изход" авторката мимоходом, в крачка, като че ли без да иска напипва болезнените проблеми в обществото ни и ни ги разказва, без да слага акцент върху никой от тях, без да съди героите си, но през цялото време усещаме горчивата ѝ, насмешлива усмивка. Как живеем, е въпросът, на който всички мъчително се стремим на намерим отговор. Не живеем както трябва, е отговорът на Силвия, не живеем в благодарност и в радост, не сме добри, не сме благородни, огрубяхме и оглупяхме, трябва да ни се случи най-лошото, за да се опомним.

Деликатната режисура на Валентин Ганев успява да изтегли нишките на хумора и иронията, без да ги натрапва, може би ни казва, че единствено през смеха можем да погледнем сериозно на себе си, без да се уплашим. Той умело води актьорите Йорданка Стефанова, Мария Каварджикова, Стефка Янорова по техните лъкатушни пътища, за да изградят запомнящи се и едновременно с това трудно податливи на определения образи.

"Авариен изход" е рентгенова снимка на нас самите днес и с безпристрастността на рентген показва недъзите ни и техните симптоми.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Мир, обратното на война

Йохан Волфганг Гьоте – писател, драматург, учен, философ и политик, е роден през 1749 г. И преди, и след неговия живот, човечеството не спира да воюва. Неизвестно защо. Но битките са междуличностни, междудържавни, световни, сякаш неизлечими. С "Ифигения в Таврида" хуманистът Гьоте предлага различно решение. Не случайно мястото на действието е в храма на..

публикувано на 12.09.24 в 11:56
Първото издание на „Под игото“ на български език

Величието на "Под игото": препотвърждаване

На 8 юли в рубриката "Радиоколекция" на Радиотеатъра, започваща в 0.15 часа, тръгва феноменален проект: "Под игото" на Иван Вазов под адаптацията на актьора Руси Чанев. Големият наш артист се заема с начинанието след като преподавателите в българските училища в чужбина му разказали колко е трудно за техните питомци да вникнат в текста на Патриарха..

публикувано на 06.07.24 в 16:15

Седмица на животните в Радиотеатъра за деца

На своите най-малки слушатели Радиотеатърът предлага от 13 до 19 май "Седмица на животните". Животните са герои на много народни приказки, а често и писатели ги вземат за свои персонажи, за да изкажат вълненията и тревогите, които изливат с перото си. Оскар Уайлд например, който със "Славеят и розата" ни разказва за любов, преданост и..

публикувано на 12.05.24 в 09:35

Смислен разговор

"Не те виждам" е саркастична история, която Палми Ранчев разказва лирично. Сарказмът идва от болката по загубата на човешкото, а лириката - от обичта му към човека. Ще ви разсмее и ще ви натъжи. Без никаква автоцензура, авторът говори директно и нарича черното – черно, а бялото – трудно постижимо. Макар да е ситуирана сред безпътицата на..

публикувано на 10.05.24 в 18:02

Джони пред Микрофоните

Георги Пенков-Джони не прилича на нищо друго в българската култура и същевременно е направил толкова много за нея, че е трудно делата му да бъдат обхванати. "През 1960 Рангел Вълчанов реши да направи един филм – без хонорари и без пари, с лента, останала от продукции, и по сценарий на Иван Стоянович. На мен ми дадоха една Награ и станах..

публикувано на 25.04.24 в 16:26