Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Софийски маршрути или историята на Софийската синагога

Снимка: Ани Петрова

80-ата годишнина от спасяването на българските евреи е повод да се попитаме познаваме ли достатъчно добре историята на местата, където живеем и да влезем в Софийската синагога. Сградата на Централната софийска синагога е не просто красива, тя е една от трите най-големи сефарадски синагоги в Европа, както и най-голямата на Балканския полуостров. Но това са фактите, а Максим Делчев, председател на Централния израелтянски духовен съвет, разказва историята на Софийската синагога като разказ за реални хора и реални събития, които трябва да знаем и помним. "В София е имало голяма еврейска общност и по време на Освобождението около 30 процента от населението на града са евреи. Когато София става столица в края на 19-ти и началото на 20 век започва един голям процес на строеж в града. България има големи амбиции и съответно има нужда София да заприлича на европейска столица, по модела на Виена. Много виенски архитекти работят тук и така еврейската общност решава да се включи в този подем и този дух на ентусиазъм по създаването на новата българска държава", разказва Максим Делчев.

Той обяснява, че по това време в София е имало пет-шест синагоги. "Казвам пет-шест не защото не знаем точния им брой, а защото някои от тях са били в рамките на училища, но има пет сгради, които са били самостоятелни и едната от тях се е намирала тук, на това място. Синагогата се е наричала "Аава ва Хесед" или "Любов и милосърдие" на иврит. Тя е била малка синагога, както повечето еврейски храмове всъщност, защото в еврейската традиция рядко се строят големи сгради – това вече е модерно строителство, защото поради своята история евреите често са напускали местата, били са гонени и е трябвало да си тръгват, а сградите не могат да се пренесат. Затова големите синагоги в Европа се появяват едва през 19-20 век, когато евреите получават гражданство и започват да се чувстват част от съответната национална идентичност", обяснява Максим Делчев.

Софийската синагога е построена през 1909 г. по проект на известния австрийски архитект Фридрих Грюнангер и отваря тържествено врати на 9 септември. Историята ѝ е вече на повече от век, но е много превратна, подобно на историята на еврейската общност у нас. По време на Втората световна война върху синагогата пада бомба, която не избухва, но въпреки това нанася много поражения. Има период, през който в храма не се извършват служби, а през 80-те години на 20 век дори се правят планове сградата на синагогата да се използва за концертна зала. Сега всичко това е в миналото, а с Максим Делчев говорим не само за историята на Централната софийска синагога, но и за това защо някои истории е важно да бъдат учени и припомняни постоянно.

Чуйте разговора на Оля Стоянова с Максим Делчев, председател на Централния израилтянски духовен съвет.


По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Мария Христова танцува върху какаовите зърна според обичая в Гренада

Истории от какаовите земи – Епизод 1: Да танцуваш върху какаови зърна в Гренада

С Мария, Анна и Антон тръгваме на едно пътешествие из екзотични места – там, където какаовият плод е приютен под щедрите сенки на високи бананови палми или отрупани с манго и папая дървета. Островът, на който отиват е Гренада и е сред многото в Карибския басейн. А Мария, Анна и Антон, не просто търсят приключения сред джунглата на "Какаовия колан"...

публикувано на 07.04.25 в 17:15
Гл.ас. д-р Богдан Дичев

Ганьограф, или кой е "класическият българин"

"Ганьограф" е авторско работно наименование на кратките визуално-словесни творби в социалните мрежи, описващи "класическия българин" или "класѝка", нещо като съвременния Бай Ганьо. Негов автор е д-р Богдан Дичев, гл.ас. в Института за етнология и фолклористика с етнографски музей при БАН, гост на предаването "За думите". Той изследва публикуваните в..

публикувано на 07.04.25 в 14:10
Росен Люцканов

Повече познания за човешкия интелект ще ни помогнат да разберем изкуствения

Способни ли са машините да мислят? Има ли връзка между разбирането, интелигентността и съзнанието? Каква е природата на мозъчните процеси, които са в неговата основа, и могат ли да бъдат прехвърлени в електронен носител? Тези и други въпроси обсъждат авторите на статиите, включени в сборника "Изкуствен срещу естествен интелект", чийто съставител е..

публикувано на 07.04.25 в 11:10
Розовото езеро Масазир

Розово езеро и Ахатова планина в Азербайджан

Представете си ярко розово езеро със захарно бели облаци… във водата. Трудно е дори за разюздано въображение. А такова място съществува! Селото около езерото вече е квартал на Баку, столицата на Азербайджан. Нещо като нашата Бояна. Наоколо строят къщи състоятелни люде, които имат проблеми с щитовидната жлеза и трябва да дишат йодни пари. Така..

публикувано на 06.04.25 в 17:10

В Института по полимери на БАН разработват нови екосъобразни и приложими полимери

Представителите от ИП-БАН ас. Ина Анастасова – носител на наградата "Проф. Иван Шопов“ на Съюза на химиците в България "Изявен млад учен в областта на полимерите“ за 2025 г., Анна Пранчева – носител на награда за най-добър доклад на 16-ата научна сесия "Младите учени в света на полимерите" 2025 г. и отличена с грамота за достойно представяне в..

публикувано на 06.04.25 в 11:15