80-ата годишнина от спасяването на българските евреи е повод да се попитаме познаваме ли достатъчно добре историята на местата, където живеем и да влезем в Софийската синагога. Сградата на Централната софийска синагога е не просто красива, тя е една от трите най-големи сефарадски синагоги в Европа, както и най-голямата на Балканския полуостров. Но това са фактите, а Максим Делчев, председател на Централния израелтянски духовен съвет, разказва историята на Софийската синагога като разказ за реални хора и реални събития, които трябва да знаем и помним. "В София е имало голяма еврейска общност и по време на Освобождението около 30 процента от населението на града са евреи. Когато София става столица в края на 19-ти и началото на 20 век започва един голям процес на строеж в града. България има големи амбиции и съответно има нужда София да заприлича на европейска столица, по модела на Виена. Много виенски архитекти работят тук и така еврейската общност решава да се включи в този подем и този дух на ентусиазъм по създаването на новата българска държава", разказва Максим Делчев.
Той обяснява, че по това време в София е имало пет-шест синагоги. "Казвам пет-шест не защото не знаем точния им брой, а защото някои от тях са били в рамките на училища, но има пет сгради, които са били самостоятелни и едната от тях се е намирала тук, на това място. Синагогата се е наричала "Аава ва Хесед" или "Любов и милосърдие" на иврит. Тя е била малка синагога, както повечето еврейски храмове всъщност, защото в еврейската традиция рядко се строят големи сгради – това вече е модерно строителство, защото поради своята история евреите често са напускали местата, били са гонени и е трябвало да си тръгват, а сградите не могат да се пренесат. Затова големите синагоги в Европа се появяват едва през 19-20 век, когато евреите получават гражданство и започват да се чувстват част от съответната национална идентичност", обяснява Максим Делчев.
Софийската синагога е построена през 1909 г. по проект на известния австрийски архитект Фридрих Грюнангер и отваря тържествено врати на 9 септември. Историята ѝ е вече на повече от век, но е много превратна, подобно на историята на еврейската общност у нас. По време на Втората световна война върху синагогата пада бомба, която не избухва, но въпреки това нанася много поражения. Има период, през който в храма не се извършват служби, а през 80-те години на 20 век дори се правят планове сградата на синагогата да се използва за концертна зала. Сега всичко това е в миналото, а с Максим Делчев говорим не само за историята на Централната софийска синагога, но и за това защо някои истории е важно да бъдат учени и припомняни постоянно.
Чуйте разговора на Оля Стоянова с Максим Делчев, председател на Централния израилтянски духовен съвет.
"Човек, който..." – така започва най-често простичкият и сърдечен отговор на въпроса, зададен към дете: "Какво прави социалният работник?" Човек, който ми помага. Човек, с когото си играем. Човек, с когото не ме е страх. Фондация "За нашите деца" организира една необичайна и трогателна изложба, наречена "Професия Човек". Това е наивният,..
Тоталитарната държава не търпи други авторитети, освен своя собствен (отделен е въпросът доколко го има). Затова утвърдени институции като Българската православна църква са ѝ трън в очите. Трън, чиито бодли недъгавата власт прави всичко възможно да изтръгне, а ако не може – жестоко да съсече. Тъкмо този процес на война срещу Църквата и нейните..
Трансплантацията на органи, клетки и тъкани е сред най-големите постижения на съвременната медицина. Този процес не само дава нов шанс за живот, но и поражда много проблеми и въпроси. В поредния брой "За здравето" по темата събрахме цял консилиум от лекари, специалисти, познавачи и пациенти. В обсъжданията се включиха проф. Никола Владов, Георги..
Дискалкулия е едно от онези състояния, които често остават незабелязани, но когато разберем какво всъщност представлява, неволно се питаме: "А дали и аз не страдам от това?" Наричана още математическа или числова дислексия, дискалкулията представлява специфично разстройство на аритметичните умения – способността на човек да разбира, обработва и..
Във "Време за наука" ас. Богомил Пешев от Института по невробиология към БАН разказва за ефекта на новостта върху запаметяването на емоционално неутрална или нискоемоционалната информация. Когнитивната схема у хората е свързана със стимулите, нивата на стрес и новост, които преживяваме в дадени ситуации, по думите на Пешев. Когато мозъкът се..
Културният компас този път ни отвежда към едно наистина специално събитие – "Изчезващият град: Работилница за старите къщи" , което ще се проведе тази..
До 20 август ще продължи приемът на текстове за Националния литературен конкурс за поезия и проза "Янаки Петров". Всеки желаещ може да изпрати своите..
Депутатите от комисията по здравеопазване към НС приеха на първо четене три законопроекта, отнасящи се до правилата за минималното заплащане на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg