80-ата годишнина от спасяването на българските евреи е повод да се попитаме познаваме ли достатъчно добре историята на местата, където живеем и да влезем в Софийската синагога. Сградата на Централната софийска синагога е не просто красива, тя е една от трите най-големи сефарадски синагоги в Европа, както и най-голямата на Балканския полуостров. Но това са фактите, а Максим Делчев, председател на Централния израелтянски духовен съвет, разказва историята на Софийската синагога като разказ за реални хора и реални събития, които трябва да знаем и помним. "В София е имало голяма еврейска общност и по време на Освобождението около 30 процента от населението на града са евреи. Когато София става столица в края на 19-ти и началото на 20 век започва един голям процес на строеж в града. България има големи амбиции и съответно има нужда София да заприлича на европейска столица, по модела на Виена. Много виенски архитекти работят тук и така еврейската общност решава да се включи в този подем и този дух на ентусиазъм по създаването на новата българска държава", разказва Максим Делчев.
Той обяснява, че по това време в София е имало пет-шест синагоги. "Казвам пет-шест не защото не знаем точния им брой, а защото някои от тях са били в рамките на училища, но има пет сгради, които са били самостоятелни и едната от тях се е намирала тук, на това място. Синагогата се е наричала "Аава ва Хесед" или "Любов и милосърдие" на иврит. Тя е била малка синагога, както повечето еврейски храмове всъщност, защото в еврейската традиция рядко се строят големи сгради – това вече е модерно строителство, защото поради своята история евреите често са напускали местата, били са гонени и е трябвало да си тръгват, а сградите не могат да се пренесат. Затова големите синагоги в Европа се появяват едва през 19-20 век, когато евреите получават гражданство и започват да се чувстват част от съответната национална идентичност", обяснява Максим Делчев.
Софийската синагога е построена през 1909 г. по проект на известния австрийски архитект Фридрих Грюнангер и отваря тържествено врати на 9 септември. Историята ѝ е вече на повече от век, но е много превратна, подобно на историята на еврейската общност у нас. По време на Втората световна война върху синагогата пада бомба, която не избухва, но въпреки това нанася много поражения. Има период, през който в храма не се извършват служби, а през 80-те години на 20 век дори се правят планове сградата на синагогата да се използва за концертна зала. Сега всичко това е в миналото, а с Максим Делчев говорим не само за историята на Централната софийска синагога, но и за това защо някои истории е важно да бъдат учени и припомняни постоянно.
Чуйте разговора на Оля Стоянова с Максим Делчев, председател на Централния израилтянски духовен съвет.
На 6 и 7 ноември 2025 г. Биологическият факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" отново ще се превърне в център на световната научна мисъл. След едногодишна пауза се завръща международната конференция по природни науки и биотехнологии "Климентови дни" , която традиционно събира учени от България и чужбина за обмен на знания и идеи в..
На 29 октомври за 27-и път културно-просветното дружество за връзки с бесарабските и таврийските българи "Родолюбец" организира тържественото отбелязване на Деня на бесарабските българи. За тези повече от две десетилетия благодарение на обществената разгласа, а и заради зачестилите контакти с наши сънародници от старите български диаспори в днешна..
Преди време Владина Цекова гостува в "Покана за пътуване" с разказ за приключенията си при трите поклонически пътувания по Пътя на Камино. Тя е вървяла пеша 860 км по така наречения Испански маршрут. Когато спрях диктофона, започна да споделя за такива преживелици и срещи с ангели по пътя си, че побързах да го включа. Това гостуване в предаването е..
Някои техники за наблюдение в биологията изискват фиксиране или оцветяване, които променят структурата на клетките. Понякога, за да наблюдаваме живи организми, се налага те да бъдат убити или модифицирани. Тази аналогия добре илюстрира напрежението между наблюдението и участието, за което говори д-р Неда Денева – социален антрополог, гост в..
Наскоро проф. Златозар Боев представи най-новата "звезда" в експозицията на Националния природонаучен музей – 3D модел на птицата Додо, емблематичен вид за учените и природозащитниците, който поставя началото на печалната поредица на изчезналите от лицето на Земята видове животни – жертви на човешкото безразсъдство, алчност и непросветеност. Ще се..
Мултимедийният албум "Антарктически приказки" на Теодосий Спасов и Християн Цвятков е продължението на музикално-поетичния спектакъл със същото име, който..
Новият роман на Сергей Лебедев се нарича "Бялата дама" и отново ни среща с големия талант на писателя в изгнание. Действието се развива за пет дни в малко..
Столичната галерия "Риволи" представя днес изложбата "101 години Сюрреализъм". Експозицията включва класически и съвременни представители на артистичното..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg