До края на годината изкуственият интелект ще придобие възможности, за които сме чели само в научно-фантастичните книги. Това заяви в ефира на "Какво се случва" Доброслав Димитров, председател на УС на Българската асоциация на софтуерните компании и на Българската работодателска асоциация "Иновативни технологии". Според него е време да приемем революцията на изкуствения интелект, защото това не е нещо, което предстои, а нещо вече случило се. Всеки от нас обаче има избора да прецени как точно да подходи към нея.
"Изкуственият интелект няма да замести никой от нас – не директно, не и конкретно. Но хората, които се възползват от него и надградят своята професионална квалификация, можене и въобще капацитет за работа, със сигурност ще могат да вземат работните места на тези, които не се възползват от въпросните инструменти", обясни още Димитров.
Подходът към изкуствения интелект – било то GPT4, GPT5 или която и да е версия, тепърва последваща в развитието му – трябва да бъде като към човек. В същността си той представлява сбор от инструменти, на които можем да зададем конкретни въпроси, в контекста на темата, която ни интересува.
Когато общуваме с него обаче трябва да имаме предвид, че:
• той прави всичко, което човекът може, но без разбиране за това. Например да имитира чувства, ирония и хумор, защото е прочел написаните от човека книги и знае как изглеждат тези неща.
• със същата убеденост, с която ни казва факт, ще ни каже и пълна измислица. Това са т.нар. халюцинации, които си съчинява, но не с конкретна умисъл. Изградената от него виртуална идея всъщност говори за наличието на интелект.
• визуалното и писмено съдържание, което изкуственият интелект създава, е абсолютно неразличимо от това, което човешкият ум твори. Той, подобно на нас, учи и трупа опит, знания и информация и се базира на тях, когато му поставим дадена задача.
• генерираните от него снимки, видеа и звукови файлове с човешки глас, които са на границата на реалността, не са бъдеще, а лесно достъпна информация в мрежата, към която трябва да подхождаме изключително критично и която трябва да четем с разбиране.
• засега той все още няма собствена воля и се ръководи от нашите насоки, питания и желания.
Изкуственият интелект може да ни бъде изключително мощен съюзник, чиято съдба е в нашите ръце. И както не бива да го подценяваме, така и не бива да се забравя, че много от човешките качества са по-важни от техническите такива. В това се корени и предимството на човека. И все пак:
"Хората се опитват да го сложат в някаква конкретна кутия, която да говори за това в какво точно изкуственият интелект е добър. Реално погледнато това е един външен екип от експерти, който е на разположение на всеки един от нас. И ако за момента ChatGPT конкретно, тъй като с него имам повече опит, е по-добър от нас във всяка една област, в която самите ние не сме експерти, то съвсем скоро ще бъде по-добър от нас във всяка една сфера по принцип. Това няма как да не ни бъде свръх полезно, независимо с какво се занимаваме", допълни Доброслав Димитров.
Той е на мнение, че трябва да приемем изкуствения интелект като наша втора природа, да сме отворени към него и да общуваме с открито съзнание, защото технологията му се развива с всяка изминала секунда. С други думи – да сме любопитни и да не спираме да експериментираме.
Илюзията, че бихме могли да натиснем off на което и да било от устройствата, които използваме, отдавна вече не съществува. В джоба си, при това под формата на смартфон, имаме един ментор по всичкология, с когото можем да обсъждаме всичко, което ни вълнува. Дигиталното ни аз е навсякъде и е по-добре да го използваме максимално, отколкото да се страхуваме от него.
Целия разговор с Доброслав Димитров чуйте в звуковия файл.
Какво прави една хижа достойна за признание; на базата на какво са обусловени категориите в конкурса "Хижа на годината"; какви са критериите за номинациите и могат ли те да бъдат отправна точка за изготвяне на актуална наредба и правилник за хижите? На тези въпроси в "Нашият ден" отговарят Венцислав Венев – председател на БТС, и Иван Панчев..
Изложбата "Потопеното наследство" можете да видите от днес в библиотеката на град Троян. Материалите за таблата са събрани при теренни изследвания и проучвания на архивни документи, свързани с трансформациите, които предизвиква строителството на язовири у нас . Автори на изложбата са учените от Института за етнология и фолклористика с музей към БАН..
Абитуриентите от ППМГ "Акад. Н. Обрешков" в Бургас са избрали да отбележат завършването си по един нетрадиционен начин – с "Концерт ПО желание" в Летния театър. Със събраните средства от него те избират да подпомогнат дейността на Отделението по неонатология на УМБАЛ Бургас. Концертът ще се състои днес от 19:00 ч ., като в него ще вземат участие..
Монтана ще бъде домакин на един от образователните концерти на Северняшкия ансамбъл за народни песни и танци “Иван Вълев” – събитие, което има за цел да запознае подрастващите с богатството на българския фолклор. Концертът е част от национална инициатива на ансамбъла, която обхваща множество градове из страната. Повече за проекта разказа в ефира на..
След новия доклад на "Репортери без граници", защо "в България свободата на словото не е никаква ценност", коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Еми Барух , журналистка, общественичка, автор в "Дойче Веле". "Свободата на словото е възможността ти да заявиш себе си, без да се автоцензурираш, да живееш в общество, в което има..
Френският институт в България започва честванията на 120-годишнината от рождението на писателя-нобелист Елиас Канети с едно мащабно събитие на 12, 13 и 14..
Студовете през февруари и през април се оказаха помитащи за вече напъпилите и разцъфтели трайни насаждения, но пострадаха и едногодишни култури...
След новия доклад на "Репортери без граници", защо "в България свободата на словото не е никаква ценност", коментира в "Мрежата" по програма "Христо..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg