До края на годината изкуственият интелект ще придобие възможности, за които сме чели само в научно-фантастичните книги. Това заяви в ефира на "Какво се случва" Доброслав Димитров, председател на УС на Българската асоциация на софтуерните компании и на Българската работодателска асоциация "Иновативни технологии". Според него е време да приемем революцията на изкуствения интелект, защото това не е нещо, което предстои, а нещо вече случило се. Всеки от нас обаче има избора да прецени как точно да подходи към нея.
"Изкуственият интелект няма да замести никой от нас – не директно, не и конкретно. Но хората, които се възползват от него и надградят своята професионална квалификация, можене и въобще капацитет за работа, със сигурност ще могат да вземат работните места на тези, които не се възползват от въпросните инструменти", обясни още Димитров.
Подходът към изкуствения интелект – било то GPT4, GPT5 или която и да е версия, тепърва последваща в развитието му – трябва да бъде като към човек. В същността си той представлява сбор от инструменти, на които можем да зададем конкретни въпроси, в контекста на темата, която ни интересува.
Когато общуваме с него обаче трябва да имаме предвид, че:
• той прави всичко, което човекът може, но без разбиране за това. Например да имитира чувства, ирония и хумор, защото е прочел написаните от човека книги и знае как изглеждат тези неща.
• със същата убеденост, с която ни казва факт, ще ни каже и пълна измислица. Това са т.нар. халюцинации, които си съчинява, но не с конкретна умисъл. Изградената от него виртуална идея всъщност говори за наличието на интелект.
• визуалното и писмено съдържание, което изкуственият интелект създава, е абсолютно неразличимо от това, което човешкият ум твори. Той, подобно на нас, учи и трупа опит, знания и информация и се базира на тях, когато му поставим дадена задача.
• генерираните от него снимки, видеа и звукови файлове с човешки глас, които са на границата на реалността, не са бъдеще, а лесно достъпна информация в мрежата, към която трябва да подхождаме изключително критично и която трябва да четем с разбиране.
• засега той все още няма собствена воля и се ръководи от нашите насоки, питания и желания.
Изкуственият интелект може да ни бъде изключително мощен съюзник, чиято съдба е в нашите ръце. И както не бива да го подценяваме, така и не бива да се забравя, че много от човешките качества са по-важни от техническите такива. В това се корени и предимството на човека. И все пак:
"Хората се опитват да го сложат в някаква конкретна кутия, която да говори за това в какво точно изкуственият интелект е добър. Реално погледнато това е един външен екип от експерти, който е на разположение на всеки един от нас. И ако за момента ChatGPT конкретно, тъй като с него имам повече опит, е по-добър от нас във всяка една област, в която самите ние не сме експерти, то съвсем скоро ще бъде по-добър от нас във всяка една сфера по принцип. Това няма как да не ни бъде свръх полезно, независимо с какво се занимаваме", допълни Доброслав Димитров.
Той е на мнение, че трябва да приемем изкуствения интелект като наша втора природа, да сме отворени към него и да общуваме с открито съзнание, защото технологията му се развива с всяка изминала секунда. С други думи – да сме любопитни и да не спираме да експериментираме.
Илюзията, че бихме могли да натиснем off на което и да било от устройствата, които използваме, отдавна вече не съществува. В джоба си, при това под формата на смартфон, имаме един ментор по всичкология, с когото можем да обсъждаме всичко, което ни вълнува. Дигиталното ни аз е навсякъде и е по-добре да го използваме максимално, отколкото да се страхуваме от него.
Целия разговор с Доброслав Димитров чуйте в звуковия файл.
Да се завърнеш в България – изборът, причините, философията на такова решение дискутираме в "Какво се случва" с Екатерина Шикерова, психолог, завършила в Страсбург, живяла и работила във Франция, която 2015 година се връща в България и практикува тук и архитект Веселин Алексиев, живял в САЩ до пълнолетието си, днес преподавател и активист. "Има..
Кръгла маса за антибиотичната резистентност провежда Националният център по заразни и паразитни болести, съвместно с Министерството на здравеопазването, Българска асоциация "Единно здраве" и Българска агенция по безопасност на храните. "Форумът има за цел да представи интердисциплинарен и холистичен подход по отношение на антибиотичната..
През октомври предстои седемдневен форум, посветен на тревожно-депресивните състояния. Паралелно с това Американската агенция по храните и лекарствата ще разгледа ролята на изкуствения интелект в психичното здраве. По темата в ефира на предаването Lege Artis г овори д-р Фани Цуракова , психиатър в УМБАЛ "Царица Йоанна – ИСУЛ". Тревожните..
Ваксината срещу варицела става задължителна от 2026 г.: експертите я определят като ключова стъпка От 2026 г. ваксината срещу варицела ще бъде включена като задължителна в имунизационния календар на България. Това обяви министърът на здравеопазването д-р Силви Кирилов в ефира на една от националните телевизии. По думите му първата доза ще се поставя..
Д-р Константин Сотиров , председател на Сдружението на общопрактикуващите лекари – Пловдив, обяснява в Lege Artis как работи Националната здравна информационна система, която улеснява достъпа на образователните институции до данните за здравословното състояние на децата. Здравна профилактична карта вече няма – нито в хартиен вид, нито в..
“Любоф” откри 43-тия фестивал “Златна роза” и зададе тона на тазгодишния празник на българското кино. Филмът на Ивайло Христов е по пиесата на руския..
Славянската библиотека в Прага отбелязва своята 100-годишнина с юбилейна изложба, която гостува в Чешкия център в София. С д-р Лукаш Бабка,..
Кръгла маса за антибиотичната резистентност провежда Националният център по заразни и паразитни болести, съвместно с Министерството на здравеопазването,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg