Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Кристиян Ваклинов: Родопската теснолинейка да се превърне официално в туристическа атракция (видео)

Добре познатата теснолинейка “Септември -Добринище“ е неповторима железопътна линия, простираща се на обща дължина от 124,7 километра, която свързва Горнотракийската низина, Родопите, Рила и Пирин. Това е едно от най-забележителните туристически маршрути в страната.

За много туристи това е не просто място за откриване на нови хоризонти, но и изключително вълнуващо пътешествие в миналото. За Кристиян Ваклинов, известен като “пазител на теснолинейката“, това е нещо повече от просто туристическа атракция. Теснолинейката е първият съзнателен спомен, който пази от детските си години. Още от малък той пътува с баба и дядо си към Родопите, като всеки път с вълнение поглежда от колата към теснолинейката.

Как можем да запазим и развием това съкровище? Ваклинов споделя в предаването "Нашият ден" своите мисли и предложения за по-добро бъдеще на уникалната атракция.

Той подчертава, че имаме отговорност към хората, които са построили този железопътен път, рискували живота си за неговото създаване.  Според него сега е времето да го развием и подобрим, за да може да предложим по-качествена услуга на посетителите и да се “превърне в истинска туристическа атракция“.

Ваклинов твърди също, че е необходимо държавата да поеме активна роля в развитието на теснолинейката. Една от първите стъпки, която трябва да се предприеме според него, е увеличаването на рекламната кампания, за да се повиши осведомеността за линията и нейните уникални характеристики. 

Кристиян споменава още, че вече има туристи, които са готови да платят по-висока цена, ако получат по-качествена услуга. Затова, държавата трябва да се ангажира със създаването на конкретна политика и да сътрудничи с частни инвеститори, за да се превърне теснолинейката в завършен туристически продукт, който не само ще привлича посетители от цял свят, но и ще допринесе за икономическото развитие на региона.

Чуйте разговора в звуковия файл.


По публикацията работи: Зоя Димитрова
ВИЖТЕ ОЩЕ

Виртуални игри: Наистина ли са вредни?

В рубриката "Време за наука“ на предаването "Нашият ден" Никола Кереков подчерта някои неочаквани ползи от компютърните игри, като постави в центъра на вниманието си широкия спектър от аспекти, които обхваща тази индустрия. Подчертавайки, че гейминг индустрията е истински мастодонт, Кереков изтъква значителните печалби, които тя генерира...

обновено на 23.04.24 в 13:24

Стоян Ставру: Близостта до човека формира мнението за правата на даден вид животно

Нашият вид Homo sapiens има невероятно влияние върху биомасата на планетата. При това, докато човешката популация съставлява само 0,01% от общата биомаса на Земята, е впечатляващо как той е оказал толкова голямо влияние върху екосистемата. Според последните изследвания, водени от международни научни екипи, човешкият вид е причинил значително..

обновено на 23.04.24 в 12:27
Александър Кашъмов

Свободата на словото и достъпът до информация – какво е новото?

Световният ден на книгата и авторското право е повод за сериозно размисляне за свободата на словото и достъпа до информация . В ефира на "Нашият ден" гостува адв. Александър Кашъмов, чийто ангажимент по отношение на правата на човека и свободата на изразяване е безспорен. Кашъмов подчертава значението на свободния достъп до информация за..

обновено на 23.04.24 в 11:08

Антон Митов представя: българския диджей Dr. Feelgroove

Dr. Feelgroove (д-р Фийлгрув) е диджей и продуцент. Той започва да миксира музика през 1993 г. и от тогава тя играе ключова роля в живота му, а партитата в клубове и работата в студио са неговата сцена за изява. Антон Митов за по-кратко и по-пряко преминава през Мианмар, Индия и Куба, за да попита своя гост може ли диджейството, освен да забавлява,..

публикувано на 23.04.24 в 10:03

Конкурсът "Граждански будилник" – среща между екоактивизма и изкуството

Според тревожните данни днес над 55% от хората на планетата живеят в  градове, като превръщат градската среда в основен свой хабитат. Очаква се до 2050 г. този процент да се увеличи до 68%. България не прави изключение от тази тенденция. С бързото застрояване и липсата на устойчиви решения природата в градовете все повече остава на заден план,..

публикувано на 23.04.24 в 09:18