Всекидневно четем новини и статии за различни аспекти от навлизането на изкуствения интелект във все повече сфери на живота. Футуролозите предричат, че истинската опасност за човечеството ще настъпи, когато се стигне до тъй нар. Общ изкуствен интелект - т.е. когато алгоритмите започнат сами да създават алгоритми и да общуват помежду си без човешко посредничество.
Другите две свързани области, които пораждат най-много тревоги и страхове, са свързани с възможността за генетично манипулиране, като и бъдещето на човечеството в космоса.
Всички тези теми налагат преформулирането на екзистенциалните въпроси в нов контекст и подчертават ролята на философията в търсенето на решения за бъдещето.
Част от търсенето на подобни решения е поредицата семинари "Етика и бъдеще" на секция "Етически изследвания" към Института по философия и социология към БАН.
Темата на четвъртия научен семинар от проекта е "Бъдещето на изкуствения интелект и космоцентричната етика", организиран от Института по философия и социология към БАН. Събитието е отворено за изследователи, практици и представители на различни заинтересовани страни, имащи отношение по темата. Семинарът ще се проведе на 3 май в зала № 2 в Ректората на СУ "Св. Климент Охридски". Основен лектор ще проф. ем. дфн Веселин Петров.
Проект "Етика и бъдеще" има за цел да разкрие значението, което етиката има при легитимирането на различните пътища към бъдещето на човечеството – т.нар. "политики за бъдеще". Проектът предвижда провеждането на поредица научни семинари с мултидисциплинарен характер и изразен етически фокус.
Чуйте повече за семинара от проф. д.н. Стоян Ставру, ръководител секция "Етически изследвания".
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...