Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

С името на Ботев

147 години от трагичната гибел на поета

Снимка: Ани Петрова

Всяко поколение има своя Ботев. Това е така, защото универсалните истини се четат различно от всяко поколение. 

Денят 2-ри юни се свързва с няколко точки върху картата на България, които непременно са важни за отбелязването на паметта на Ботев и падналите за свободата и независимостта на отечеството. Враца, Калофер, Ботевград.

Как възприемаме света на големите български национални герои? Иконизирането на поета Христо Ботев някак ни отдалечава от вероятността да повярваме, че и ние днес – такива, каквито сме – можем да се борим за своите права, за своята свобода – лична, гражданска, национална – и за своята независимост. Книжовно-документалното наследство на Христо Ботев е един начин да се покаже, че той е реална личност – българските герои са истински, а не само паметници в нашата памет.

Д-р Бояна Минчева от Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" разказва повече за изданието "Документи, извори, истини. Книжовно-документално наследство на Христо Ботев".

"Обикновено най-непознати са тези, които народът ни е превърнал в легенда. Повтаряме едни и същи истини, научни заключения, изследователски резултати. Но тези информации се нуждаят от преосмисляне, от друг начин на поднасяне, от нов поглед, ново съчетаване, ново осмисляне, достъпно до съвременния млад човек и неговото съзнание. Има и друго – когато се прави изложба, се обикновено подхожда класически. Елементът на предпоставеност, т.нар. "композиционен план" предполага предварително изграждане на разказ, който после ще бъде подкрепен от изворов материал и документи. В това нашата изложба е нова, защото тръгнахме в обратния ред. Заехме се с амбициозната задача да предложим иновативен модел за достъп до книжовно-документалното наследство, свързано с Христо Ботев във фондовете на Националната библиотека."

Чуйте подробности от звуковия файл.

В Калофер се отбелязва поклонението на поета и бореца за свобода Христо Ботев по повод неговата кончина, а също и приключва походът "Козлодуй – Околчица". Там се намира и най-високият връх на Стара планина – връх Ботев - 2376 м.
Директорът на програма "Христо Ботев" Кин Стоянов е в Калофер:

"Преди да бъде наречен Ботев, този връх се е казвал Юмрук чал (старото турско име). Аз пристигнах в Калофер и се връщам с една изключително интересна история за програма "Христо Ботев". При всичките тези тържества, официални гости, които са дежурно всяка година, на този ден пред мемориала, аз се запознах с един човек – офицера от резерва полк. Ненко Чернооков, който е бил ръководител на строителното отделение на трудови войски, построило мемориала през 1986 г. Скулптор на монумента е проф. Димитър Даскалов, чиито тленни останки са в края на мемориала."

Чуйте целия разговор от звуковия файл.

Паметникът на Ботев в Ботевград, излят от бронз през 1966 г., е мястото, където всяка година на 2 юни се поднасят венци от гражзаните – това е част от ДНК на родените в Ботевград. 

Боряна Нешкова – директор на читалище "Христо Ботев" в Ботевград, наследствен музикант и педагог, разказва повече в "Артефир":

"Празникът започна още от вчера, а днес сме в очакването на поставянето на последната точка в честванията на Ботев – отбелязването на трагичната дата 2 юни. А иначе вчера бяха поднесени цветя на паметника, ученици прочетоха стихове и участваха в инициативата с Общината – цикъл от събития, завършващи в днешния ден. 

Чуйте повече от звуковия файл.

Поетесата преводач и публицист Надя Попова, главен редактор на "Словото днес", разказва в "Артефир" за новия брой, посветен на Христо Ботев.

Чуйте повече от звуковия файл.

Снимка – Ани Петрова, БНР, Национална библиотека, БГНЕС,  читалище "Христо Ботев" в Ботевград

По публикацията работи: Милена Очипалска

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Феникс Върбанов с изложба в галерия "Стубел"

За първи път Феникс Върбанов представя изкуството си в галерия "Стубел". Живеещият в Париж художник определя себе си като космополит и често казва, че е дар от Бога да бъде посредник между три култури. Българската, китайската и френската култура са дълбоко вкоренени в същността на този артист – с родители прочутия Марин Върбанов и майка Сун Хуай Куей...

публикувано на 18.04.24 в 18:00

Або представя втората си книга с разкази

За първата си книга "Поводи за връщане" Або беше написал: "Имал съм късмета да живея на четири континента и да обиколя над 40 държави, преди да стана на 27 години. Живял съм в Пекин, Арекипа, Финикс, Манчестър, Лондон, Самоков, София – в разбъркан ред. Обичам да се запознавам с нови култури, да научавам езиците им и да чета литературата им в оригинал...

публикувано на 18.04.24 в 16:35
Подготовката на българския
павилион във Венеция

60-ото юбилейно издание на Венецианското биенале

На 19 април в 17.00 часа в зала "Тициан" (Sala Tiziano) е официалното откриване на Българския павилион на 60-то юбилейно издание на Венецианското биенале. Най-важният форум за съвременно изкуство в света ще се проведе от 20 април до 24 ноември 2024 г. и ще представи националните проекти на 331 артисти от различни държави. "Чужденци навсякъде" е..

публикувано на 18.04.24 в 16:15

По стъпките на творците в "Кварталът на писателите"

Нов пътеводител ни разхожда из "Кварталът на писателите", за да опознаем някои от най-забележителните ни творци, но и една по-лична София. Той включва подробна информация за 50 обекта, свързани с литературното минало на столицата от периода между Освобождението и края на Втората световна война. Сред тях са десетки домове и временни квартири на известни..

публикувано на 18.04.24 в 11:58

Езикът – граница и безграничност

За границите на грамотността, на превода, на културните търсения през езика – разговор в "Нашият ден" с доц. д-р Ани Бурова , литературен историк, критик, теоретик и специалист по превода, и доц. д-р Дария Карапеткова , преводач, преподавател и теоретик на превода. За доц. Бурова, която преподава чешки език и бохемистика в рамките на..

публикувано на 18.04.24 в 10:44