Напук на дигиталната ера, в която живее целият свят, България си има свои правила за съществуване. Винаги някак наопаки, с няколко хода назад, без кой знае какви обозначителни табели за каквото и да било, вечно в ремонт, с едни усвоени пари, но с неразрешени проблеми. Навсякъде някой нещо не е разбрал и друг му е виновен, "да" винаги е "не", но и обратното е вярно, всеки е заседнал във вечната чакалня и ако не си от тия, със сигурност си от другите. Като добавим и законите на улицата, гетото, махалата, центъра, провинцията, селото и висшата власт, всичко е точно.
Та в тази България човек се ражда ненаучен и често и такъв си остава. Просто защото никога няма време за съществените неща, нали все пак бързаме за живота. С метрото, с колата, с градския транспорт, пеша – все сме на път към работата, към банката, за да оправим кредита, към вкъщи, където някой ни чака, за да ни разкаже колко точно му е бил лош денят, към кварталната кръчма, за да приглушим поне за малко ежедневието. И ако се замислим, колкото и да сме свикнали да сме си по нашенски щастливи в нещастието си, винаги може да се намери някой, който да ни обясни как точно стоят нещата. И понякога това дори може да не е за лошо.
Защото, замислете се – ако ни предстои челен сблъсък с реалността, която искаме да изтрием, а не можем, и този сблъсък всъщност се е превърнал в рутина, няма ли да ни е полезна една хумористична книга за самопомощ, която да ни припомни какъв народ сме в действителност и защо само ние можем да оцелеем в България?
В нашата хубава страна, където таксиметровите шофьори не са това, което светът познава, а много сериозни, плътни образи от велик заплетен филмов сюжет, над който са се потили поне трима сценаристи. Където сватбата е повече от бракосъчетание на двама влюбени пред цялата позната и непозната рода. Където крайният квартал в столицата е град в града, ако не и държава в държавата, която си има собствена конституция. За Северозапада дори не смеем да кажем и дума, там хората са по-корави и от камъка, който Сизиф у нас бута надолу.
И така, как да оцелеем в България беше въпросът, който потърси отговора си в ефира на "Какво се случва". Пътеводители в народопсихологията ни се оказаха хората, които се осмелиха да напишат книга по темата. При това с присъщото за българина чувство за хумор. Чувство, което обаче колкото и да имаме, толкова и сме замели под килима и ни е все по-трудно да върнем обратно на място.
Журналистите (двама от които са и учители в гимназии) Йордан Йорданов, Филип Зуберски и Владимир Иванов пишат "Как да оцелееш в България" като контрапункт на всички популярни и не чак толкова книги за личностно развитие и усъвършенстване. В този наръчник по българска всъщност няма разкази, а само преживени истории от тримата автори. Някои преувеличени, други попроменени, трети точно в сърцето на реалността. Всеки съвет, пример и споделен опит цели да припомни защо е важно да се погледнем в огледалото и да се надсмеем над себе си. Идеята е читателите, подобно на авторите, да не се взимат на сериозно, а само да се разчупят за иначе толкова полярната действителност, в която живеем.
Станали ли сме обаче по-консервативни към истината, поднесена с усмивка, как боравим с езика и защо е важно да четем хората – чуйте от Йордан Йорданов, Филип Зуберски и Владимир Иванов в звуковия файл.
Йордан Радичков има рожден ден на 24 октомври, на същата дата за пореден път в град Берковица се връчва наградата на негово име за публикуван сборник с разкази. Използваме този повод, за да поговорим за един от най-големите български писатели на ХХ век, сдобил се с авторитет и признание още приживе и то в най-различни среди – литературни,..
"Макове сред асфалта" е сборник с кратки разкази, есета и публицистика, писани от Красимира Димова през различни периоди от живота ѝ. Авторката повече от три десетилетия живее и работи в Австрия, но героите и събитията в книгата са български. И автентични до болка. Хората в тези разкази са от местата, през които е минал и животът на Красимира Димова..
Катерина Кокинова казва в интервю пред Марин Бодаков за списание "Тоест": "Езиково Гомбрович сякаш стои най-близо до Бруно Шулц, а философски – до Виткаци (неслучайно са наречени тримата мускетари на междувоенната литература). Важна е и позицията му в линията на полската драматургия от втората половина на ХХ в. с Ружевич и Мрожек. И всъщност..
На "най-голямото поетично-музикално събитие за този сезон!" , както го определят организаторите му, ни канят на 23 октомври издателство "Скрибенс" и блус-рок групата Baron Chameleon. "Сърцето на есента: поезия и музика" е заглавието на вечерта, която включва изпълнения от поетите Анастасия Стоева, Анна Лазарова, Антонина Георгиева, Биляна..
На 23 октомври в Гьоте-институт България ще бъде представена изложбата "Лечебни растения в смъртоносната зона". Това е и първото гостуване на германския фотограф Свен Йоне в България. Изложбата включва две от най-новите му серии, които задълбочават основните теми в творчеството му : паметта, историята и личната перспектива към колективното минало...
Единствената излязла приживе стихосбирка на Силвия Плат – "Колосът", вече има свой български превод на Румен Павлов. На 22 октомври от 18:30 часа в..
На 21 октомври от 18.00 ч. в Дом “Дора Габе” в столицата е премиерата на книгата "Славчо Пирчев – Битолският войвода от Брезник" на Станислава Пирчева и..
С юбилеен спектакъл “Танцуващата и жизнерадостната” от 19.00 ч. на 22 октомври в концертната зала на ЦВК ще бъде почетена примабалерината Веса Тонова..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg