Избрана поезия от съвременния китайски поет на неформалната поетична сцена Ю Дзиен излезе на български език с превода и подбора на Веселин Карастойчев. Той сподели специално за "Артефир", че това издание е най-пълното в световен мащаб и по думите на Ю Дзиен, с когото Веселин общувал активно, докато е работил върху книгата.
През 1985 година Ю Дзиен заедно с друг млад поет Хан Дун започват да списват самиздат списанието с авангардна насоченост "Те", което бързо придобива култов статут и става трамплин за дебюта на Ю Дзиен в официалните литературни издания.
През 1989 г. е отпечатана първата му стихосбирка "Шейсет стихотворения“, последвана от "Давам име на една врана“ (1993), "Един гвоздей пробива небето“ (1999), сборника с есеистична проза "Ръкописи върху палмово лико“ (2001) и др., общо над 50 книги с поезия, проза, спомени и размишления. Автор на документални филми като "Изумруденозелената спирка“ и "Роден край“ и на редица фотографски изложби.
Носител е на редица награди и отличия: литературната награда „Лу Сюн“; Годишната медийна награда за най-добър поет, пишещ на китайски език; Наградата за поезия на списание "Народна литература“; Първа награда на немския конкурс за африканска, азиатска и латиноамериканска литература, организиран от LITPROM, за немския превод на поемата "Досие No 0“; Голямата годишна награда (2021) за преводна съвременна световна литература на Университета Оклахома, САЩ, и др.
Една особеност, която веднага се забелязва в поетиката на Ю Дзиен, е оставянето на по-дълги паузи между фразите. На китайски език между йероглифите по правило не се оставя разстояние, затова пространството между думите при Ю Дзиен създава особена ритмика, сдобива фразата с ехо, понякога поражда впечатление за нещо недоизказано или изтрито.
Повече за тази спонтанна поезия на ежедневното, на обикновената наглед случка, видяна като събитие, но и на това, което смятаме, че не може да се обхване с думи, научете от разговора с Веселин Карастойчев.
Снимка – Белослава Димитрова
В центъра на София могат да бъдат открити две все още нови артистични пространства. Освен че се намират в непосредствена близост едно до друго, те имат и други общи характерни черти. Те са независими от фондове и фондации, с млади галеристи, които същевременно са и автори на художествени произведения. Дали и доколко това е белег за промяна в..
В епизод 589 "Трамвай по желание" среща своята публика с мултифункционалния театрал и популяризатор на науката Димитър Узунов. Може да се каже, че Митко е една ренесансова личност насред XXI век. Притежава бакалавърски и магистърски степени по приложни театрални науки от Университета Париж и по геология от Софийския университет. Учил е също..
В редакция "Хумор и сатира" държим под око какво става не само у нас, но и по света. Тази седмица окото ни хвана истинска новина от Япония, която насочи вниманието ни към България. Освен нея в неделя веднага след новините в 18 часа можете да чуете: - Увод с песни от фестивала на хумористичната и сатиричната песен "Златният кос", по стихотворения на..
Ново културно пространство отвори врати в Пловдив преди дни. Мястото се казва "Ателие 47" и програмата включва курсове по импровизационен театър, театрална школа, събития с лектори от различни сфери на изкуството, науката и духовното развитие, както и вдъхновяващи събития за себеразвитие. Чуйте интервюто на Юлия Владимирова със създателите на..
Корейската художничка Джазу Янг открива първата си самостоятелна изложба в София тази вечер в галерията на "Гьоте-институт". Експозицията носи заглавието "Иманентност" и представя задълбочено изследване на връзката между хората и обитаваните от тях пространства. В своите творби Янг се фокусира върху темите за трансформацията на градските..
В Деня на Европа посланичката на Украйна в България Олеся Илашчук коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" бъдещето на Украйна в Европа,..
Навършват се 75 години от решението за учредяване на Златен фонд на звукозаписа при Главна дирекция на радиоразпръскването и радиофикацията, днес –..
Българският културен институт във Варшава, съвместно с посолството на България, Археологическия музей в Познан и Историческия музей град Свищов..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
