Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Преосмисляне на миналото с "Варненско лято" 2023

Когато става дума за празник на театъра у нас, при това не просто на българския, а на световния, от вече 31 години насам аналогията е само една – "Варненско лято".

Международният театрален фестивал е еталон за времепространство, което издига в култ играта в нейния най-възвишен вид. Тази година това го затвърждават всичките 25 спектакъла, които показват най-доброто от българската и международна театрална сцена през изминалия сезон.

Разпръсната на различни сцени и места във Варна, фестивалната програма представя истинско разнообразие от теми, усещания, подходи, визуални изживявания и чиста форма театър. Разделена в четири модула – българска и международна селекция, шоукейс (в буквален превод – витрина) и паралелна програма – тя кани зрителите на емоционално пътуване навътре към себе си и към човешката природа и душа въобще. Само си представете през какво преминава човек за десет дни театър и ще си дадете сметка за какво самоанализиране и преосмисляне на важните за нас въпроси говорим.

Театралното събитие на сезона – "Орфей" на Йерней Лоренци от Народния театър; "Коприна“ на Диана Добрева – първият български спектакъл, селекциониран и успешно представен на световната Театрална олимпиада, която тази година се проведе в Унгария; спектаклите, които представят кризите на модерния европеец "Това не го казвай!“ и "Дишай“. Някои от най-ярките постижения от българския театър през последната година, в това число и на театъра домакин, като: спектаклите под режисурата на Стайко Мурджев "Укротяване на опърничавата“ и "Дебело прасе“; "Юн Габриел Боркман“ от Ибсен и "Ботушът“ от Лило Петров на Варненския театър; "Чест“ под режисурата на Ивайло Христов. Най-доброто от британския театър също е показано, само че на киноекрана – "Чайка“ с участието на Емилия Кларк, което всъщност е и нейният дебют в театъра. Част от фестивалната програма е и танцовият пърформанс на Марион Дърова "Свободно падане“, в който участва и актрисата Мартина Апостолова.

Силен акцент в това издание на "Варненско лято" има и върху спектаклите на открито, които този път са четири на брой и са от Чехия и България. Долавя се и вечният надслов за любовта във всеки от спектаклите, особено в "С гръб към залеза“ и "За любовта…“ по текстове на Яна Борисова. Включени са и запомнящи се срещи със специални гости, като изтъкнатия и световно признат театрален теоретик, дългогодишен преподавател в Сорбоната проф. Патрис Павис и режисьорката и драматург, за която може би всички говорят, макар това да не се казва, Саломе Льолуш.

Впечатление в програмата на фестивала прави и една международна конференция, която повдигна отдавана задавани въпроси.

Как пишем, разказваме, говорим за културата ни от периода 1945 – 1989 година? Какви са историите на изкуствата от това време? Защо всъщност се оказва, че за да погледнем реално на преминалия през нас режим и да разберем коя е доминантната историческа перспектива, ако изобщо има такава, ни е нужна дистанция?

"Преосмисляне на театралното наследство от времето на комунизма“ беше точната тема на конференцията и в нея взеха участие изследователи на културните процеси и театрали от България и други страни от Източна Европа.

Проф. Венета Дойчева, преподавател в НАТФИЗ, обясни например как е възможно да се напише историята на българския театър от епохата на социализма. По нейни думи театърът винаги се е интересувал от миналото. Той е един жив организъм, феномен, в който присъстват следи от това минало и едно активно отношение, дори зависимост от него. В същото време обаче театърът винаги ще се опитва да преодолее неговите окови. Защото в крайна сметка той не иска да бъде старомоден, да бъде театър от миналото, или онова, което Питър Брук нарича "мъртъв театър“, а да бъде чисто и просто съвременен.

Д-р Йенс Рихард Гирсдорф от Университета Конкордия в Монреал, който представи изследванията си върху политическия аспект на танцовото изкуство и причината 34 години след падането на Берлинската стена все още да се говори за източногерамнски танц, е на мнение, че нямаме пълно разбиране за идеологията на комунизма. 

А според доц. Петр Христов – театрален критик, преподавател и преводач от Чехия, да се говори за миналото е повече от важно, но и извънредно трудно. Трудността идва от това да намерим подход към собствената си история. Доц. Христов представи културата като дом на народа и историята и съвремието на чешките театри и културни сгради.

В международната конференция за преосмисляне на театралното наследство от времето на комунизма, която продължи два дни в три панела, участие взеха още д-р Юстина Михалик-Томала от Полша, професорите Камелия Николова и Николай Йорданов от Института за изследване на изкуствата, доц. Александър Донев от същия институт и журналистът и философ Тони Николов. Те обсъдиха въпросите на миналото и най-вече – как може да бъде намерен балансът между безпристрастния анализ на художествения език и оценката за гражданска позиция на неговите създатели. И изглежда, че пред всичко наистина се нуждаем именно от дистанцията на времето, за да разберем.

Още подробности за конференцията чуйте в звуковия файл.

Международният театрален фестивал "Варненско лято" 2023 ще продължи до 10 юни. Той се организира от фондация "Виа фест“ с финансовата подкрепа на Министерството на културата, Община Варна чрез Национален фонд "Култура“, Чешкия център в София и Първа инвестиционна банка.

Снимки –  "Варненско лято" 

По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Камен Воденичаров

Щастието в малките неща на Доминиканската република и други приключения

Той е провокирал зрителите да пътуват из всевъзможни светове. В началото беше идеята, ентусиазмът и бунтът на младия човек, който чрез “Ку-Ку” показа, че можеш да се противопоставиш на това, което не ти харесва, докато усмихваш хората и ги караш да се замислят. След това продължи и с “Каналето”, а оттам заговори и чрез музиката, защото тъкмо тя..

публикувано на 15.07.25 в 17:10

Вечер на отворените врати в галерия "Теа Алба" с Иво Стаменов Отто

"Когато се стъмни, танцът на "Нашата хубава вечер" е най-приказен. Затова на 15 юли, от 19 до 21.30 ч , ще направим Вечер на отворените врати, в рамките на изложбата ми "Моите приказки със Светлината" – ръчно направени лампи от дърво на Иво Стаменов Отто. Ще покажем и Cello&Excavator – лампа с прелюбопитна история.  Изложбата ще продължи до 19..

публикувано на 15.07.25 в 16:47
Диан Костов и Милена Ташкова

Диан Костов и Милена Ташкова и тяхната Молитва за неразрушимото

На 13-и октомври на Майдана в Киев Диан Костов и Милена Ташкова откриха своята изложба, озаглавена "Молитва за неразрушимото". Диан Костов и Милена Ташкова вече работят върху нов проект, който ще се осъществи през есента. Както подсказва името на проекта, той ще бъде фокусиран върху това, което никой никога не може да разруши – вярата, смелостта,..

публикувано на 15.07.25 в 16:00
Елица Матеева

Кинокритикът Елица Матеева: Отказваме да работим заедно и да се вслушваме в другия

Книгата " Европейско кино за нетрадиционалисти – кинорежисьорите "ЗА" дъгата"  с автор Елица Матеева се занимава с филми със специфична тематика, създадени в периода от 1919 година до днес. По думите на актрисата Мартина Апостолова трудът е "единствено по рода си изследване до този момент в българската литература и кинокритика, хронологична..

публикувано на 15.07.25 в 14:55
Никола Цветанов, Борис Чеширков и Велин Манов (от ляво надясно)

Ново поколение в съвременното изкуство в изложбата Made in Leshten vol.4

Made in Leshten vol.4 e обща изложба с участието на петима художници от новото поколение в изкуството: Никола Цветанов, Боря Шапшалова - BoryaXYZ, Елеонора Едрева, Илджан Исметов - pilci ilci, и Тодор Рабаджийски. Експозицията идва след двуседмична резиденция в планинското село Лещен. Участниците са на възраст между 23 и 37 години. Куратори са Теодора..

публикувано на 15.07.25 в 10:05