Априлското въстание и последвалите го трагични събития още отекват в историческата наука, литература и масово съзнание с героичен, но и болезнен резонанс. У някои това са поводи за национална гордост, у други – за нещо като национален мазохизъм. Кой е убил Ботев, кой предава тази или другите чети – множат се хипотезите, а историческата наука се въздържа от категорични отговори, и съвсем справедливо.
Разговаряме с историците професор Пламен Митев, професор Петко Петков и писателя Димитър Томов, наскоро издал книгата "По времето на неизгубените следи" за въстанието, Ботевата чета и съдбата на четниците ѝ в светлината на фактите и многобройните несъответствия.
Според професор Пламен Митев историческият романтизъм е донякъде присъщ и на историята ни като наука, но то е съвсем естествено предвид липсата на убедителни архивни доказателства. Професор Петко Петков изтъква участието на великите сили в събитията, белязали новата ни история, а Димитър Томов разказва за ролята на чистото художество в постигането на немалка част от историческата истина.
В българската култура има имена за широката публика почти неизвестни, но за развитието ѝ – безценни. Такъв е Борис Шивачев (1902-1932), рано отишлият си от света (ненавършил 29 години) забележителен българин: бил в Аржентина, запознал се и дълбоко проникнал там в испаноезичната култура и литература, неуморен техен пропагандатор и популяризатор..
Няма нищо по-ценно за едно семейство от децата. Би трябвало и за държавата да е така. Ако сега, уважаеми читатели/слушатели, ви попитам – Така ли е , едва ли положителните отговори ще преобладават. Защото действията и политиките на държавата ни, които трябва да осигурят нормална среда за отглеждане и възпитание на децата ни, категорично не са..
В Националния политехнически музей гостува документалната изложба "Д-р Стайко Стайков – живот, отдаден на науката", посветена на основоположника на българската метеорология, климатология и сеизмология на нивото на европейската наука. Тя е подготвена от екипа на Исторически музей - Стрелча, с директорката на музея Леда Петкова. Експозицията може да бъде..
Вълнуващи срещи с Космоса, науката и технологиите, работилници, демонстрации и богата училищна програма – наближава 14-ото издание на Софийския фестивал на науката (9 и 12 май) . Любов Костова от фондация "Красива наука" представя акцентите във вълнуващата програма на научния фестивал, който е част от Културния календар на Столична община...
СУ "Св. Климент Охридски" открива нова интердисциплинарна магистърска програма по астробилогия . За целите и възможностите, които предлага специалността, в "Нашият ден" говори гл. ас. д-р Петър Евтимов от Биологическия факултет на Софийския университет. В началото на разговора д-р Евтимов пояснява същността на астробиологията като наука:..
Като във всички отношения – между хората, между изкуствата, между световете в нас и извън нас, между това, което е тук, и това, което го няма – човек..
Международният ден на джаза се отбелязва от ЮНЕСКО всяка година от 2012-а насам, а предложението за това е на легендарния джазмен Хърби Хенкок – посланик..
Иновациите, като двигател на напредъка, неизменно водят към подобрение на живота в обществото и стимулират икономиката на държавите. В противоположност,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
