Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Войната като игра на карти

Язовирната стена на "Нова Каховка", 5 юни 2023 г.
Снимка: Ройтерс

Разнопосочни са сигналите, които идват от Москва и Киев за рухналата стена на язовир "Нова Каховка". Как това засяга хилядите хора от двата бряга на Днепър? Има ли зависимост между хода на бойните действия и въпроса на какво ниво ще се стабилизира водата? Дава ли това преимущество на една от двете страни? Коментар в "Мрежата" прави международният журналист от в. "Дневник" Ангел Петров.

Как се говори за случилото се

"Изданието "Медуза", което обсъжда внимателно не само хода на войната, но и случващото се в Кремъл, беше получило достъп до така наречените "метрически указания" на руските власти до медиите за това как да се отразява случаят. И беше много интересно, че указанията бяха: "Можете да коментирате по различни начини (Изненада!), но не му отдавайте много голям приоритет, това не е най-важното нещо“. Тук имаме пропаганда на различни нива – от една страна, наместване в дневния ред на идеята, че съдбата на толкова много хора, включително хора, за които Русия претендира, че е дошла да освободи и ще се грижи за тях, няма достатъчно значение, за да е водеща новина, както и това, че може би най-голямата екокриза от две десетилетия и половина в региона не е достатъчно да е първа новина в медиите! Руснаците станаха много добри, изпревариха Запада с различните нива на пропаганда за различна аудитория, срещу различно заплащане, с различен извършител и различен рецепиент и това е мрежа, с която да се състезаваме е изключително трудно, колкото и да се опитваме.

Какво следва?

"Много е трудно да се каже. Защото с отговора на "Какво следва?" някои се опитват да обвържат въпроса с отговорността кой взриви язовирната стена. Но язовирът беше в толкова лошо състояние, толкова зле поддържан от руснаците, че в един момент тези пукнатини, които се бяха появили отгоре по стената и предвид нивото, което се поддържаше от октомври насам, когато стигна историческия минимум на водата и след това стигна исторически максимум горе-долу в началото на юни, предпоставките бяха ужасно много. И ако от това отидем към въпроса кой има полза, аз не мисля, че която и да е от двете страни има полза. /…/ Аз не съм убеден, че някой нарочно е взривил стената, защото това обърква твърде много сметки, а уравненията и от двете страни са много сложни. Тук никой не е ангелче, т.е. двете страни имат карти, които се опитват да крият една от друга. Според мен рухването на стената разбърка тези карти и от двете страни и сега всяка ще се опита да се възползва както може/.../"

Когато офанзивата е започнала, как се чувстват руснаците?

"Ако отидем в Москва, предполагам, че техният поглед ще се променя в хода на следващите месеци много често… на някои хора всичко, което се случва, показва, че войната не е нещо, което просто го дават по телевизора. Ако отидем до граничните области, където има обстрели непрекъснато, като в Белгородска област, например, то там хората отдавна са изгубили илюзията, че войната е нещо далечно за тях. Тя е част от ежедневието им. Друг е въпросът, че много често те не обвиняват руската държава за това, което се случва, или ако я обвиняват, то те я обвиняват за нещо, което в руската култура по-скоро е нормално, а именно, че не полага достатъчно грижи конкретно за тях в чисто социално- икономически  измерения. …Ако отидем към Далечния изток, към градовете в Урал, то не съм убеден, че някой там съзнава точно какво се случва, единственото осъзнаване е във вида на дървените кутии, които се връщат с телата на войници и това обаче в някои села и градове се разбира като: "Те умряха за Родината в специалната военна операция на Кремъл, в която ние се защитаваме от нацистите."

Чуйте коментара в звуковия файл.

Снимка – Ройтерс

По публикацията работи: Милена Очипалска

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Читалището в Црънча

На гости в село Црънча

Црънча се намира в община Пазарджик и в него  живеят около 1000 човека. Край селото са разкрити останки от антично селище, с трикорабна църква в югозападния му край, датирана към V век. През VI век южно от нея, на хълма "Гергьовска църква" е построена крепост. Крепостната стена е изградена от камъни, споени с червен хоросан. Построена е да пази селището..

публикувано на 03.03.25 в 15:35

Поднесеният от цар Борис III златен венец на връх Св. Никола се показва за първи път

Националният военноисторически музей (НВИМ) показва за първи път златния венец, който цар Борис Трети поднася при откриването на Паметника на свободата на връх Свети Никола през 1934 г., както и фотографии от строежа и откриването му. Събитието ще се проведе на 3 март във филиала на музея в София, съобщават от екипа. "В обновените експозиционни..

публикувано на 03.03.25 в 14:42
Тодор Чобанов

На 3 март – за свободата и еволюцията на българските идеали

Празниците трябва да ни обединяват, да ни дават общ фокус и морал. Затова и днешната дата е празнична за българския народ , независимо от конюнктурата и обстоятелствата. На 3 март, когато отбелязваме 147 години от Освобождението на България, за свободата и еволюцията на българските идеали говори в "Артефир" историкът доц. Тодор Чобанов: "Това, което..

публикувано на 03.03.25 в 13:30
Доц. Ивайло Найденов

Забравената трагедия на Калофер: Клането в църквата "Св. Троица"

Калофер – град с дълбоки исторически корени и силен духовен дух, крие в себе си не само спомена за Христо Ботев, но и едно от трагичните събития на Българското възраждане, останало малко известно сред широката общественост. Доц. Ивайло Найденов, декан на Богословския факултет на СУ "Св. Климент Охридски", родом от Калофер и наследник на..

публикувано на 03.03.25 в 10:39

Щрихи към Ботев: Разговор с Цветанка Неделчева

В деня, в когато България отбелязва своя национален празник, ние се опитваме да ви потопим в атмосферата на честванията и да ви срещнем с хората, които съхраняват духа на нашата история. Един от тези хора е Цветанка Неделчева – бивш директор на Националния музей "Христо Ботев" в Калофер и Музея "Иван Вазов" в Сопот, автор на множество научни..

обновено на 03.03.25 в 10:33