Разнопосочни са сигналите, които идват от Москва и Киев за рухналата стена на язовир "Нова Каховка". Как това засяга хилядите хора от двата бряга на Днепър? Има ли зависимост между хода на бойните действия и въпроса на какво ниво ще се стабилизира водата? Дава ли това преимущество на една от двете страни? Коментар в "Мрежата" прави международният журналист от в. "Дневник" Ангел Петров.
Как се говори за случилото се
"Изданието "Медуза", което обсъжда внимателно не само хода на войната, но и случващото се в Кремъл, беше получило достъп до така наречените "метрически указания" на руските власти до медиите за това как да се отразява случаят. И беше много интересно, че указанията бяха: "Можете да коментирате по различни начини (Изненада!), но не му отдавайте много голям приоритет, това не е най-важното нещо“. Тук имаме пропаганда на различни нива – от една страна, наместване в дневния ред на идеята, че съдбата на толкова много хора, включително хора, за които Русия претендира, че е дошла да освободи и ще се грижи за тях, няма достатъчно значение, за да е водеща новина, както и това, че може би най-голямата екокриза от две десетилетия и половина в региона не е достатъчно да е първа новина в медиите! Руснаците станаха много добри, изпревариха Запада с различните нива на пропаганда за различна аудитория, срещу различно заплащане, с различен извършител и различен рецепиент и това е мрежа, с която да се състезаваме е изключително трудно, колкото и да се опитваме.
Какво следва?
"Много е трудно да се каже. Защото с отговора на "Какво следва?" някои се опитват да обвържат въпроса с отговорността кой взриви язовирната стена. Но язовирът беше в толкова лошо състояние, толкова зле поддържан от руснаците, че в един момент тези пукнатини, които се бяха появили отгоре по стената и предвид нивото, което се поддържаше от октомври насам, когато стигна историческия минимум на водата и след това стигна исторически максимум горе-долу в началото на юни, предпоставките бяха ужасно много. И ако от това отидем към въпроса кой има полза, аз не мисля, че която и да е от двете страни има полза. /…/ Аз не съм убеден, че някой нарочно е взривил стената, защото това обърква твърде много сметки, а уравненията и от двете страни са много сложни. Тук никой не е ангелче, т.е. двете страни имат карти, които се опитват да крият една от друга. Според мен рухването на стената разбърка тези карти и от двете страни и сега всяка ще се опита да се възползва както може/.../"
Когато офанзивата е започнала, как се чувстват руснаците?
"Ако отидем в Москва, предполагам, че техният поглед ще се променя в хода на следващите месеци много често… на някои хора всичко, което се случва, показва, че войната не е нещо, което просто го дават по телевизора. Ако отидем до граничните области, където има обстрели непрекъснато, като в Белгородска област, например, то там хората отдавна са изгубили илюзията, че войната е нещо далечно за тях. Тя е част от ежедневието им. Друг е въпросът, че много често те не обвиняват руската държава за това, което се случва, или ако я обвиняват, то те я обвиняват за нещо, което в руската култура по-скоро е нормално, а именно, че не полага достатъчно грижи конкретно за тях в чисто социално- икономически измерения. …Ако отидем към Далечния изток, към градовете в Урал, то не съм убеден, че някой там съзнава точно какво се случва, единственото осъзнаване е във вида на дървените кутии, които се връщат с телата на войници и това обаче в някои села и градове се разбира като: "Те умряха за Родината в специалната военна операция на Кремъл, в която ние се защитаваме от нацистите."
Чуйте коментара в звуковия файл.
Снимка – Ройтерс

В рамките на 26-ото издание на Коледния музикален фестивал Държавна опера – Варна представя мюзикъла "Дух" , вдъхновен от едноименния филмов шедьовър. Постановката е дело на режисьора Сребрина Соколова , а музикалното ръководство и диригентската палка са поверени на С трацимир Павлов . В ефира на "Нашият ден" Павлов сподели, че зрителите..
Темата за страданието има светогледен характер, понеже повдига въпроса: "Как да си обясним неизброимите и ужасни страдания по света?" На него се дават различни отговори от философска гледна точка, които обаче се провалят в практически, в чисто човешки план. Въпросът за това как може да има страдание в свят, създаден от добър и всемогъщ Бог, стои в..
В рубриката "Разговорът" темата е развитието на българските уеб проекти и основните тенденции, които оформят дигиталната среда у нас. Повод за разговора е обявяването на победителите в конкурса "Сайт на годината" 2025 , организиран от Фондация за активно развитие на уеб. Експертът по онлайн медии и маркетинг Жюстин Томс очертава ключовите промени,..
В навечерието на Международния ден за елиминиране на насилието над жените темата за домашното насилие все по-силно отеква в обществото. В рубриката "Темата на деня" Рая Раева – директор "Кампании и комуникации" в Български фонд за жените (БФЖ) – очерта реалността зад сухите числа. Тя разказа за дарителската кампания "Грижа на всяка цена" и сподели..
Прегазеното куче Мая*, моралната ни изправност и теорията на моралните чувства коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" журналистката Елена Георгиева . * Н а 9 ноември лекарят Ненад Цоневски умишлено прегазва бездомно куче с автомобила си. От записа се вижда как той напуска мястото на инцидента. Видеото бързо обиколи социалните мрежи,..
Как заради TikTok България се превръща в успешен тестов полигон за нов тип политическо влияние, което не минава през медии, а през алгоритми, според..
Ако разберете, че ще загубите зрението си, какво ще направите? Ще започнете ли да гледате нещата, които ви заобикалят, по друг начин? Ще провиждате ли..
Националният музикален театър "Стефан Македонски" връща на сцената един от най-емблематичните мюзикъли "Кабаре" , в обновена постановка, която обещава да..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg