Войната като игра на карти

Разнопосочни са сигналите, които идват от Москва и Киев за рухналата стена на язовир "Нова Каховка". Как това засяга хилядите хора от двата бряга на Днепър? Има ли зависимост между хода на бойните действия и въпроса на какво ниво ще се стабилизира водата? Дава ли това преимущество на една от двете страни? Коментар в "Мрежата" прави международният журналист от в. "Дневник" Ангел Петров.

Как се говори за случилото се

"Изданието "Медуза", което обсъжда внимателно не само хода на войната, но и случващото се в Кремъл, беше получило достъп до така наречените "метрически указания" на руските власти до медиите за това как да се отразява случаят. И беше много интересно, че указанията бяха: "Можете да коментирате по различни начини (Изненада!), но не му отдавайте много голям приоритет, това не е най-важното нещо“. Тук имаме пропаганда на различни нива – от една страна, наместване в дневния ред на идеята, че съдбата на толкова много хора, включително хора, за които Русия претендира, че е дошла да освободи и ще се грижи за тях, няма достатъчно значение, за да е водеща новина, както и това, че може би най-голямата екокриза от две десетилетия и половина в региона не е достатъчно да е първа новина в медиите! Руснаците станаха много добри, изпревариха Запада с различните нива на пропаганда за различна аудитория, срещу различно заплащане, с различен извършител и различен рецепиент и това е мрежа, с която да се състезаваме е изключително трудно, колкото и да се опитваме.

Какво следва?

"Много е трудно да се каже. Защото с отговора на "Какво следва?" някои се опитват да обвържат въпроса с отговорността кой взриви язовирната стена. Но язовирът беше в толкова лошо състояние, толкова зле поддържан от руснаците, че в един момент тези пукнатини, които се бяха появили отгоре по стената и предвид нивото, което се поддържаше от октомври насам, когато стигна историческия минимум на водата и след това стигна исторически максимум горе-долу в началото на юни, предпоставките бяха ужасно много. И ако от това отидем към въпроса кой има полза, аз не мисля, че която и да е от двете страни има полза. /…/ Аз не съм убеден, че някой нарочно е взривил стената, защото това обърква твърде много сметки, а уравненията и от двете страни са много сложни. Тук никой не е ангелче, т.е. двете страни имат карти, които се опитват да крият една от друга. Според мен рухването на стената разбърка тези карти и от двете страни и сега всяка ще се опита да се възползва както може/.../"

Когато офанзивата е започнала, как се чувстват руснаците?

"Ако отидем в Москва, предполагам, че техният поглед ще се променя в хода на следващите месеци много често… на някои хора всичко, което се случва, показва, че войната не е нещо, което просто го дават по телевизора. Ако отидем до граничните области, където има обстрели непрекъснато, като в Белгородска област, например, то там хората отдавна са изгубили илюзията, че войната е нещо далечно за тях. Тя е част от ежедневието им. Друг е въпросът, че много често те не обвиняват руската държава за това, което се случва, или ако я обвиняват, то те я обвиняват за нещо, което в руската култура по-скоро е нормално, а именно, че не полага достатъчно грижи конкретно за тях в чисто социално- икономически  измерения. …Ако отидем към Далечния изток, към градовете в Урал, то не съм убеден, че някой там съзнава точно какво се случва, единственото осъзнаване е във вида на дървените кутии, които се връщат с телата на войници и това обаче в някои села и градове се разбира като: "Те умряха за Родината в специалната военна операция на Кремъл, в която ние се защитаваме от нацистите."

Чуйте коментара в звуковия файл.

Снимка – Ройтерс