Димитър Томов представи новата си книга "По времето на неизгубените следи"

Писателят Димитър Томов представи своята нова книга "По времето на неизгубените следи", в която откриваме разкази за съдбата на ботевските четници и за Освобождението на България. В едно интервю за предаването "Нашият ден", Томов сподели своите впечатления и мотивацията за създаването на тази книга.

Той посочи, че книгата на Марсел Пруст "По следите на изгубеното време", към която е възможно да се направи препратка (бел. ред.), може да се тълкува като изгубено време, но за него, възприемайки българската история като ученик, особено революционната част от нея, героите от Априлското въстание, Освобождението на България и последващите борби за национално обединение, са събития, които не трябва да бъдат забравяни.

Томов подчерта важността на запазването на тези факти и исторически събития, които формират нацията и народа. Той изрази загрижеността си за крехкостта на държавността, като посочи, че най-голямата заплаха за България не са външните фактори, а небрежността към езика и неграмотността. Томов е обнадежден от развитието на българските училища в чужбина и инициативата на българската държава в това отношение.

Той отбеляза, че отварянето на училища и образователни центрове в чужбина е важна инициатива, която подчертава почитта към народа и книжовната традиция на българите. Томов заяви още, че отварянето на български училища зад граница е нещо, което ще запази връзката с родината и културното наследство.

Чуйте разговора в звуковия файл.

Димитър Томов е роден на 29 октомври 1957 г. в Павликени. Завършва българска филология във Факултета по славянски филологии и право в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Десет години е зам. главен редактор на в. „Софийски университет“. Двадесет и пет години е директор на Университетско издателство „Св. Климент Охридски“. Автор е на редица статии и разкази във вестници и списания.

През 1985 г. излиза първата му книга „Пришълец“, през 1990 г. издава повестта „Животът продължава“, а през 1997 – „Българската книижовна школа“. През 2004 г. за сборника от разкази „Безкрайният катун. Цигански работи“ е удостоен с наградата „Николай Хайтов“ и е неин пръв носител. През 2005 г. издава сборник разкази „Трусове на любовта“. За сборника от разкази „Пътища“ през 2007 г. Димитър Томов получава Годишната награда на Съюза на българските писатели за най-добра белетристична книга за 2006 година.

През 2008 г. издава сборникът с разкази „Нос Павликени“. Разказите му са преведени на руски език под заглавие „Табор, которой уходит в небо“ и с тази книга през 2009 г. е приет за член на Съюза на руските писатели, което го прави първият български писател удостояван с такава чест. Разказите му са преведени и издадени още на английски и френски език. През 2010 г. получава наградата „Йордан Йовков“ за цялостно белетристично творчество и майсторство на разказа. 2016 г. получава Национална литературна награда на името на Георги Караславов за цялостното му творчество. Член на Съюза на българските писатели. Женен, с три деца.