Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Гилдията на българските сценаристи с искане за колективни договори и справедливо възнаграждение

Проф. Станислав Семерджиев
Снимка: Росица Михова

Сценаристите у нас излязоха на протест пред Народното събрание, за да изразят недоволството си от условията на работа и предпоставките за създаване на най-важния елемент от всяка една филмова продукция – сценария. С това те поставиха началото на битката си за колективни договори, справедливо възнаграждение и спазване на европейските практики.

Протестът се проведе на 14 юни, който е обявен за световен ден на солидарност с американските сценаристи, стачкуващи вече повече от 40 дни срещу студията и платформите с искания именно за справедливи договори и възнаграждения. На този ден гилдиите на сценаристите в целия свят подготвиха различни събития, с които да покажат подкрепата си към стачката и да дадат гласност на проблемите си. Затова и Българската асоциация на филмовите, телевизионни и радиосценаристи, като член на Федерацията на европейските сценаристи, последва примера.

И макар българските сценаристи да са солидарни с колегите си в чужбина, битката им всъщност е за съвсем базови неща в България, които не могат да се постигнат индивидуално. У нас няма нито един сценарист, оператор или режисьор, който да е получил някога компенсация от частните национални телевизии за многократното излъчване на създадените от него произведения. Неслучайно в протестните действия на сценаристите се открива желание да се преборят с незачитането на автора, от който зависи всичко, като се сложи край на порочната практика.

Проф. Станислав Семерджиев, председател на БАФТРС, а и ректор на НАТФИЗ, гостува в "Кино с думи“, за да коментира ситуацията.

"Не просто трябва да се отчитат авторски права – обясни той. – Става дума и за това тези отчисления да са съразмерни.“

Оказва се, че в много от случаите независимите продуценти у нас правят опит да се премине към вариант за еднократно отчисляване на авторските права. В световен мащаб от всяко излъчване на филм или сериал сценаристите получават процент за свършената от тях работа.

"Вторият фактор, който е много важен – допълни проф. Семерджиев, – това е правото на колективно договаряне. В България в момента всеки е оставен да се спасява сам. Всяка коза за свой крак, както се казва. За съжаление, Министерството на културата – при всички опити да бъде помолено да стане медиатор между телевизиите и продуцентите, от една страна, и авторите, от друга – по никакъв начин не е реагирало.“

Вече почти няма държава в ЕС, в която да не се прави колективно договаряне – да има предварително заложени минимални ставки, които всеки продуцент и всяка телевизия са длъжни да изпълняват.

Индивидуалното договаряне, което е обичайна практика у нас, се явява като огромен бич за целия процес на авторство, защото – както казва проф. Станислав Семерджиев – силата на автора спрямо тази на продуцента, независимо дали става дума за кино или телевизионна компания, е минимална. Човек не може сам да преговаря и да се бори с дадена институция. Авторът е поставен в положение да се съгласява на тези условия, които се явяват чиста експлоатация.

От Българската асоциация на филмовите, телевизионни и радиосценаристи са на мнение, че няма как културата и филмовата индустрия да се развива, ако държавата стои встрани и защитава бизнес интереси. Сценаристите настояват депутатите да се запознаят с предложенията им, а Министерството на културата да проведе преговори за колективни договори и да се ангажира с краен срок за подписването им.

В близките седмици предстои и приемането ЗИД на Закона за авторското право и сродните му права, който трябва да транспонира Директиви 2019/789 и 2019/790 на ЕК. Текстовете, закъснели с повече от година заради политическата ситуация, в която се намира страната ни, и които би трябвало да гарантират правата на авторите, отново обаче са в техен ущърб и откровено защитават телевизиите. Това поне открива БАФТРС в подготвените от МК и гласувани от МС промени. В проектопоправките на закона има и спорни моменти, свързвани с препредаването, които директно погазват Директива 2019/789.

"Според мен депутатите, когато се запознаят със същността на проблема, ще се съгласят с нас – каза още проф. Семерджиев. – Ако ние имаме наистина поне някакъв кратък период на относително затишие от политически характер, аз се надявам, че законът ще бъде коригиран в тези точки, които засягат правата на авторите, и ще бъде наистина изпълняван. Защото един закон може и да е много добър, но ако той не се изпълнява или пък още по-лошо – дори и да има правилник, който да прилага закона, няма контрол върху това как се изпълнява – нещата не вървят.“

Исканията на сценаристите у нас са подкрепени както от БАФТРС, така и от Асоциацията на филмовите продуценти, Асоциацията на телевизионните продуценти, Сдружението на филмовите и телевизионни режисьори, Асоциацията на българските оператори и Филмаутор.

А повече за уважението към авторския труд у нас, за историята на гилдията на американските сценаристи и за това защо трябва да намерим начин да съществуваме заедно с изкуствения интелект, който също се явява някаква причина за протест – чуйте от проф. Станислав Семерджиев в звуковия файл.

Снимка – Росица Михова, БНР
По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Предпремиерна среща с младата румънска поезия в антология

Предстои издаването на "Антология на съвременната румънска поезия" у нас. Подготвя се от преводачката Лора Ненковска и издател Георги Гаврилов. Съставител на сборника е румънският поет Клаудиу Комартин, който вече е добре познат у нас – бил е на фестивала "София: Поетики", представял е списанието "Поезис Интернационал", на което е главен..

публикувано на 10.01.25 в 12:45
Димитър Димитров и учителят Димитър Драгнев

Българин триумфира на Цицероновия конкурс: Как латинският го отведе в Оксфорд

Разговорът с Димитър Димитров , лауреат на престижния Цицеронов конкурс по латински език в Европа , и неговия учител Димитър Драгнев , преподавател във Френската гимназия "Алфонс дьо Ламартин" в София, разкрива вдъхновяващата история зад успеха на младия ученик, който си осигури място в Оксфорд . Димитър Димитров, едва на 19 години, споделя в..

публикувано на 10.01.25 в 09:52

Как Пловдив утвърди мястото си сред културните дестинации в Европа?

2025 година обещава да бъде знакова за културния живот на Пловдив, според Виктор Янков , експерт "Събития и проекти" във фондация "Пловдив 2019". Градът продължава да се утвърждава като важен културен център на Балканите и в Европа, благодарение на богатата си програма и успешно реализираните събития. Една от позитивните новини, с които градът..

обновено на 10.01.25 в 09:50

Девет българи сред стоте най-добри хайку поети в Европа

В новогодишните празнични дни излезе класацията на 100-те най-креативни автори на хайку в Европа. В тазгодишния списък присъстват имената на деветима българи, което е своеобразен рекорд. Стоянка Боянова, Радостина Драгостинова, Людмила Христова, Надежда Костадинова, Цанка Шишкова, Мая Данева, Илияна Стоянова, Минко Танев и Владислав Христов са..

публикувано на 10.01.25 в 09:05
Ивайло Иванов

Сборник в памет на поета Ивайло Иванов

Сборникът "Изборът на поета: Ивайло Иванов" е резултат от проведената през декември 2022 г. Национална научна конференция "Изборът на поета: 50 години от рождението на Ивайло Иванов", на която взимат участие видни учени литературоведи. Сборникът съдържа шест дяла, като освен статии, в него има и интервюта, архивни материали и спомени. Ето и думите..

публикувано на 10.01.25 в 08:15