На 18 юни 2023 г. се навършват 100 години от от смъртта на вечния юноша на българската поезия – Христо Смирненски, когато Жълтата гостенка поставя точката на последното изречение от краткия му живот. Поетът оставя над 800 лирически произведения и над 100 – в проза. Всяко от тях и днес е толкова актуално, колкото и вчера.
В началото на април 1923 г. поетът неочаквано получава кръвоизлив и лекарските препоръки за чист въздух, силна храна и пълно спокойствие обаче са непосилни за бедния Христо. Родителите му наемат слънчева стая в Горна баня и там състоянието му се стабилизира. Смирненски не престава да твори и да посреща множество посетители. В края на май е отпечатана и последната му творба – сатирата "Приказка за стълбата“, в която поетът разобличава политическите ренегати, въздигнали се от социалните низини и станали "принцове“.
Нов кръвоизлив на 5 юни прави състоянието му критично. Той незабавно трябва да постъпи в санаториум, но свободно легло не се намира. Лекарският съвет поставя безнадеждна диагноза – милиарна туберкулоза. Превратът от 9 юни 1923 г. оставя Смирненски без храна и лекарства за два дни. Той е преместен спешно в близък частен санаториум, но твърде късно. Рано сутринта на 18 юни 1923 г. той си тръгва от този свят, малко преди да навърши 25-годишна възраст.
В звуковите хроники, съхранени в Златния фонд на БНР, е запазено писмото на Христо Смирненски до неговата любима Женя Дюстабанова, прочетени от актьорите Васил Стойчев и Мая Зуркова, в записи от 1978 г.
На 6 юли 2023 г. от 18:30 ч. предстои литературна разходка "Разместената София на Смирненски“, която ще започне в градинката пред Музея за история на София, откъдето ще тръгнат по знаковите улици, възпети от Христо Смирненски – „Мария Луиза“ и „Пиротска“, за да стигнат накрая до заветния прекрасен двор на обновената къща-музей "Христо Смирненски“ на улица "Овче поле“ № 116 в София.
Чуйте подробности в звуковия файл.Да наричаме ли поезия стихотворенията, генерирани с помощта на изкуствен интелект, а нейния създател – автор? Какво представлява творческият процес в света на ИИ и трансформира ли той креативната среда? Първото издание на българския конкурс за генерирана поезия Apollo Ex Machina дава повод за тези въпроси. Когато след 11 години царуване в света на..
Всяка трета събота от ноември традиционно в цяла Европа и у нас царува театърът. Тази година събитието е на 15 ноември в множество театрални пространства на страната. Това е 13-ата "Нощ на театрите", в която основното послание е "Нощният живот на театъра". "Европейска нощ на театъра" е международна инициатива, обединяваща театрални компании от..
Теодора Дончева, проф. Петя Александрова и Гергана Дончева представят в "Нашият ден" изложбата "Жените в българското документално кино през ХХ век", която може да бъде видяна във фоайето на кино "Одеон". Изложбата е осъществена от Института за изследване на изкуствата при БАН с подкрепата на програма "Култура" на Столичната община. Екипът..
Пренасяме се в Централна България, където Историческият музей на Севлиево и Художествената галерия "Асен и Илия Пейкови" откриват в 18 ч. съвместната изложба "Диаметрални светове" на Анелия Мартинчева и Деница Иванова. Двете художнички съчетават в рамките на изложбата класическа графика, живопис и дигитална рисунка, разкривайки..
Фотодокументална изложба проследява историята на Регионалната библиотека "Проф. Боян Пенев" в Разград – от идеята за нейното създаване през далечната 1870 година до наши дни. Юбилейна експозиция "С възрожденски дух през годините – 155 години библиотечно дело в Разград" е подредена в централното фоайе на библиотеката. В залата на Народно..
Поредната стъпка, която МОН предприема, за да се справи с агресията сред учениците, е увеличаване на броя на училищните психолози и педагогически..
Още за сборника с разкази "Винилови души" през 2020 година Марин Бодаков пише: " Разказите на Цветозар Цаков ни обещават много причудливости. Техните..
Изложбата на известния художник Велико Маринчевски съдържа творби, създадени през последните две години в ателиетата на международната графична база..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg