На 23 юни в 17.30 ч. в Столична библиотека се открива изложбата "Петдесетница" в памет на Младен Киселов. Експозицията включва 12 ескиза от сценографските проекти на естонския художник Владимир Аншон, макет на декор и снимки от репетиционния период на последния едноименен спектакъл на големия български режисьор и педагог Младен Киселов, творил в четири държави.
"През 2011 г. Младен Киселов ми предложи да направя сценографията за постановката на "Петдесетница", пиеса на английския интелектуалец Дейвид Едгар. Премиерата се състоя в Естонския национален драматичен театър през май 2012 г. Спектакълът бе признат от Съюза на театралните дейци за най-добър за сезона, а сценографията му беше отличена с Естонската държавна награда в областта на културата. Представлението вече не е в репертоара на театъра, но то живее чрез спомените и работните материали: скици, анимация, снимки, макет и видеоклипове. След като ни напусна Младен Киселов, този спектакъл се възприема като творческо завещание на майстора, ценно за всеки, който уважава културното наследство и приемствеността."
Владимир Аншон
"... Три часа и половина следях грандиозната панорама от събития и герои, страхувайки се да пропусна дори един ред - тук всяка дума беше важна. "Петдесетница" на Дейвид Едгар, брилянтно режисирана от Младен Киселов във великолепно създадената среда от Владимир Аншон, е истински шедьовър."
Борис Тух, "ПТЖ"
Младен Киселов е режисьор и педагог, за когото театърът е мисия, а не само професия. Пътят му, започнал в московския ГИТИС, в класа на Анатолий Ефрос, продължава в България, САЩ, Русия, Естония. Дълги години Младен Киселов преподава режисура и актьорско майсторство в Драматичната школа на университета "Карнеги Мелън" в Питсбърг (САЩ), като в един момент оглавява и катедрата. Участва със свои постановки в изданията на Театъра на нациите (Амстердам, Варшава, София), в международни театрални фестивали в Европа и САЩ. Името му е свързано с утвърждаването на драматургията на Йордан Радичков в България и по световните сцени. Поставя "Опит за летене" на Радичков в Народния театър "Иван Вазов", в Йелския репертоарен театър, САЩ и в МХАТ, Русия. Той открива за сцената пиесите: "Лазарица" от Йордан Радичков и "Сако от велур" от Станислав Стратиев в Сатиричния театър, "Човекоядката" от Иван Радоев в Театър "София", "Бягството" от Михаил Величков и "Театър, любов моя! (Като лека въздишка)" от Валери Петров в Театър "199". В същия театър се завръща да работи отново в България през 2001 г. по покана на директора му Валентин Стойчев. Спектакълът му "Есенна Соната" от Ингмар Бергман се превръща в събитие в българския театрален живот. Носител е на международни и национални награди.
Владимир Аншон е театрален художник, дизайнер, живописец, график, иконописец, реставратор. След като завършва образованието си в Санкт Петербург (ЛГИТМиК), той свързва пътя си с Руския драматичен театър в Естония. Дълги години работи като "резидент-архитект" в Пюхтицкия Успенски ставропигиален манастир. Сред основните му изложби са: Пражко квадриенале - PQ99, Прага'1999, Eesti Kunstihoone, Талин'2001, Tallinna Vene Muuseum'2013, Централен театрален музей "А.А. Бахрушин", Москва'2018, Eesti Rahva Museum, Тарту'2021, World Stage Design, Кардиф'2013, World Stage Design, Тайпе' 2017. А сред значителните участия в групови изложби: Пражко квадрианале - PQ95, Прага'1995, "Итоги сезона 52", Център "Зураб Церетели", Москва'2016, ArtExpo, Ню Йорк'2016. Носител е на редица национални и международни признания.
Сценографска изложба "Петдесетница" е съвместна инициатива на театър 199 "Валентин Стойчев" и Столична библиотека.
Откриването на експозицията ще бъде моделирано от театроведа Майя Праматарова в присъствието на Владимир Аншон. Естонският художник ще изгради инсталация, вдъхновена от страната на Младен Киселов и съвместната им работа и приятелство през годините.
Входът е свободен!
Международният фестивал "Българска душа на святата земя" ще се състои за десета поредна година от 10 до 15 юни в израелския град Бат Ям. Изпълнителна агенция за българите в чужбина е поканила всички наши сънародници зад граница с афинитет към изкуството да се включат в юбилейното издание на фестивала "Българска душа на святата земя" в Израел, в..
Костадина Костова, авторката на "Трето царство", се завръща с нов исторически роман, който този път е посветен на траките и по-конкретно разказва живота на Антония Трифена. След като в първата си книга ни разходи из Третото българско царство с майсторски изграден сюжет, в който си дават среща непреходните теми за силата на мечтите и тежестта на дълга,..
Цветно и сетивно пътешествие предлага четвъртата изложба на Цвети Александрова, озаглавена "Феята на цветята". Авторката представя живописна колекция, вдъхновена от красотата, нежността и пъстротата на живота. Всяка картина носи в себе си усещане за нежност, светлина и движение, превърнати в цвят. Характерно за творбите на Цвети Александрова е..
Моногамен ли е човекът в своята същност? Форма на общуване ли е сексът? За какво действително можем да говорим и какво не можем да афишираме? Защо в този секуларизиран свят думата "бог" е мръсна дума? В мисленето ни ли е най-големият ни проблем? Кое е онова качество, необходимо на човека, за да оцелее в саморазрушителния процес, към който върви –..
Лекцията "Стъпка по стъпка, знак по знак: българската везба като песен" предлага разговор за абстрактни символи. Тя препраща към шевиците и нищи същината, която тези стилизирани изображения се опитват да уловят. Лекторката Олга Николова разсъждава за хората, украсявали дрехите си с шевици, и търси възможните значения на традиционната везба за нас в..
За 16-и пореден път програма "Христо Ботев" организира поетичния конкурс за хора с увредено зрение "Зрящи сърца". Журито в състав – Бойко Ламбовски – поет и..
33-тото издание на Международния театрален фестивал "Варненско лято" беше открито с "Хамлет" – постановката на Театър "Българска армия" с режисьор..
Нерегламентирани финансови стимули за държавни служители, шестцифрени заеми за политици, данъчни и осигурителни измами за стотици милиони, фалшификации..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg