На 23 юни в 17.30 ч. в Столична библиотека се открива изложбата "Петдесетница" в памет на Младен Киселов. Експозицията включва 12 ескиза от сценографските проекти на естонския художник Владимир Аншон, макет на декор и снимки от репетиционния период на последния едноименен спектакъл на големия български режисьор и педагог Младен Киселов, творил в четири държави.
"През 2011 г. Младен Киселов ми предложи да направя сценографията за постановката на "Петдесетница", пиеса на английския интелектуалец Дейвид Едгар. Премиерата се състоя в Естонския национален драматичен театър през май 2012 г. Спектакълът бе признат от Съюза на театралните дейци за най-добър за сезона, а сценографията му беше отличена с Естонската държавна награда в областта на културата. Представлението вече не е в репертоара на театъра, но то живее чрез спомените и работните материали: скици, анимация, снимки, макет и видеоклипове. След като ни напусна Младен Киселов, този спектакъл се възприема като творческо завещание на майстора, ценно за всеки, който уважава културното наследство и приемствеността."
Владимир Аншон
"... Три часа и половина следях грандиозната панорама от събития и герои, страхувайки се да пропусна дори един ред - тук всяка дума беше важна. "Петдесетница" на Дейвид Едгар, брилянтно режисирана от Младен Киселов във великолепно създадената среда от Владимир Аншон, е истински шедьовър."
Борис Тух, "ПТЖ"
Младен Киселов е режисьор и педагог, за когото театърът е мисия, а не само професия. Пътят му, започнал в московския ГИТИС, в класа на Анатолий Ефрос, продължава в България, САЩ, Русия, Естония. Дълги години Младен Киселов преподава режисура и актьорско майсторство в Драматичната школа на университета "Карнеги Мелън" в Питсбърг (САЩ), като в един момент оглавява и катедрата. Участва със свои постановки в изданията на Театъра на нациите (Амстердам, Варшава, София), в международни театрални фестивали в Европа и САЩ. Името му е свързано с утвърждаването на драматургията на Йордан Радичков в България и по световните сцени. Поставя "Опит за летене" на Радичков в Народния театър "Иван Вазов", в Йелския репертоарен театър, САЩ и в МХАТ, Русия. Той открива за сцената пиесите: "Лазарица" от Йордан Радичков и "Сако от велур" от Станислав Стратиев в Сатиричния театър, "Човекоядката" от Иван Радоев в Театър "София", "Бягството" от Михаил Величков и "Театър, любов моя! (Като лека въздишка)" от Валери Петров в Театър "199". В същия театър се завръща да работи отново в България през 2001 г. по покана на директора му Валентин Стойчев. Спектакълът му "Есенна Соната" от Ингмар Бергман се превръща в събитие в българския театрален живот. Носител е на международни и национални награди.
Владимир Аншон е театрален художник, дизайнер, живописец, график, иконописец, реставратор. След като завършва образованието си в Санкт Петербург (ЛГИТМиК), той свързва пътя си с Руския драматичен театър в Естония. Дълги години работи като "резидент-архитект" в Пюхтицкия Успенски ставропигиален манастир. Сред основните му изложби са: Пражко квадриенале - PQ99, Прага'1999, Eesti Kunstihoone, Талин'2001, Tallinna Vene Muuseum'2013, Централен театрален музей "А.А. Бахрушин", Москва'2018, Eesti Rahva Museum, Тарту'2021, World Stage Design, Кардиф'2013, World Stage Design, Тайпе' 2017. А сред значителните участия в групови изложби: Пражко квадрианале - PQ95, Прага'1995, "Итоги сезона 52", Център "Зураб Церетели", Москва'2016, ArtExpo, Ню Йорк'2016. Носител е на редица национални и международни признания.
Сценографска изложба "Петдесетница" е съвместна инициатива на театър 199 "Валентин Стойчев" и Столична библиотека.
Откриването на експозицията ще бъде моделирано от театроведа Майя Праматарова в присъствието на Владимир Аншон. Естонският художник ще изгради инсталация, вдъхновена от страната на Младен Киселов и съвместната им работа и приятелство през годините.
Входът е свободен!
От пролетта Драматично-кукленият театър "Иван Радоев" в Плевен ще има главен режисьор. Юрий Бутусов е едно от големите имена на европейския театър. Той е емблематичен режисьор с много награди. Напуснал е Русия преди няколко години, сега живее във Франция и поставя пиеси в цяла Европа. Тази година той е бил в Плевен на пилотното издание на..
В епизод 570 "Трамвай по желание" среща своята публика с ректора на НАТФИЗ Мирослав Дачев. Мирослав Дачев е професор по семиотика на изкуството в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов". Възпитаник е на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Доктор на филологическите науки от 1997 г. с тезата "Семиотика на цвета". Доцент от 1999 г. и професор по..
Алтернативното пространство ReBonkers във Варна е разположено на 200 кв. м, по-голямата част от което е под земята. Залата представлява тунел – истински ъндърграунд. Сцената за независимо изкуство спечели финансиране по програма "Посланическият фонд за културна презервация" на посолството на САЩ в България, което ще помогне за осъвременяване ѝ...
С впечатляваща изложба музеят "Дом на хумора и сатирата" в Габрово отбелязва 120-годишнината от рождението на художника Стоян Венев – един от класиците на българското изобразително изкуство. Експозицията включва над 200 живописни платна, карикатури, сатирични рисунки, етюди и акварели, както и прожекция на четири документални филма за личността..
"Цяло лято чаках участието си на Solar Summer. Това бяха най-добрите 6 часа в моя живот. Сега мога да умра като щастлив човек" , така сподели с хилядите си фенове в "Туитър" големият Фед ле Гранд своята изява в афиша на фестивала Solar Summer през 2013 година. Нидерландската мегазвезда показа, че няма предел на настроението, което не може да..
През далечната 1967 година легендарният диригент Димитър Димитров слага началото на Декемврийските музикални дни в Стара Загора. След откриването на новата..
"Някой бе казал, че за да излезе една култура в света, трябва да e през вратата, а не през прозореца. А ние често излизаме през прозореца, забравяйки хола,..
В рубриката "Културен отпечатък" на Рождественското издание на "Terra Култура" се върнахме назад във времето, за да си припомним как са отбелязвали Бъдни..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg