Институтът по океанология "Проф. Фритьоф Нансен", Варна към БАН празнува своя юбилей.
От половин век институтът изследва морската биология и екология, морската геология, физиката и химията на морето, динамиката на бреговата зона и океанските технологии.
Институтът е компетентният орган, който осъществява комплексното наблюдение на морската среда и координира всички изследвания, свързани с Черно море и Световния океан.
По повод годишнина се предвиждат различни инициативи и събития, за които разказва д-р Радослава Бекова и, отново разсейва опасенията от повишени нива на замърсяване на Черно море.
„Сателитните наблюдения и цифровото моделиране на водните течения не дават повод за притеснение, каза тя. Новите наблюдения показват, че потенциалното замърсяване се отдръпва от границата на Румъния, което означава, че няма данни да бъде достигната границата на България.“
Екип, в който участва и д-р Бекова, наскоро отбеляза, че в Черно море се е завърнала изключително рядък вид мида (flexopecten glaber), а сред причините за появата ѝ след близо 60 години отсъствие на първо място са климатичните промени и подобрените кислородни условия.
С какви инициативи Институтът по океанология ще посрещне годишнината, чуйте от разговора с Радослава Бекова, доктор по хидробиология и итхиология, учен с богат изследователски опит. Тя работи на борда на "Академик" – единственият научно-изследователски кораб в Черно море. Носителка е на престижни награди и стипендии, сред които програмата "За жените в науката". Работата на доктор Бекова е фокусирана върху степента на замърсяване на българското Черноморие и плажовете и идентифициране на източниците на това замърсяване.
Знaчим пpoбив в ĸвaнтoвитe изчиcлeния бeшe пocтигнaт, cлeд ĸaтo изcлeдoвaтeли oт Oĸcфopдcĸия yнивepcитeт cъздaдoxa мaщaбиpyeм ĸвaнтoв cyпepĸoмпютъp, cпocoбeн нa ĸвaнтoвa тeлeпopтaция, написа преди дни "Индипeндънт". Какво е значението му за развитието на квантовата технология, разяснява докторантът по квантова механика Иво Михов. "Един квантов..
Мария Аргирова. Тя е млад учен с дълга професионална биография. Мечтае да стане археолог, но се запалва по химията. Д-р Мария Аргирова съвсем наскоро получи наградата "Еврика" за постижения в науката, но преди това е носител на съвместната награда на фондация "Еврика" и Съюза на учените в България за отличната защита на дисертационния си труд. Освен..
Третият епизод от поредицата акцентира на различните категории, през които антропологията разглежда света. На вярванията на дадени култури, сформирани и обуславяни от тяхното битие. Както религиозни, така и онези, свързани с някои митологизирани образи, всяващи страх и служещи като възпитателна мярка до ден днешен. Анатомия на страха: Епизод 1 –..
XVIII националната археологическа изложба "Българска археология 2024" се откри в чест на професионалния празник на археолога в Националния археологически институт с музей на Българската академия на науките. Представени са над 500 експоната от 32 обекта, различни като вид и хронология – от праисторията до Късното средновековие. Находките..
Ден на Европейската лаборатория по молекулярна биология (EMBL) в България ще се проведе на 27 февруари от 10 часа в аулата на СУ "Св. Климент Охридски". Доц. Стойно Стойнов от Института по молекулярна биология на БАН е един от двамата делегати за България в Лабораторията. "В Института по молекулярна биология имаме доста лаборатории, които..
Обучението на деца със специални образователни потребности (СОП) е предизвикателство както за родителите, така и за учителите. Една от причините е..
Колкото е необяснимо абсолютното, толкова е необяснимо и това, което ни подтиква към неговото търсене, смята актьорът Стелиан Радев. Той влиза в ролята на..
Дискусията започва с изследването, което пише професор Александър Кьосев за "Чевенгур" на Андрей Платонов, използвайки единствения завършен роман на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg