Институтът по океанология "Проф. Фритьоф Нансен", Варна към БАН празнува своя юбилей.
От половин век институтът изследва морската биология и екология, морската геология, физиката и химията на морето, динамиката на бреговата зона и океанските технологии.
Институтът е компетентният орган, който осъществява комплексното наблюдение на морската среда и координира всички изследвания, свързани с Черно море и Световния океан.
По повод годишнина се предвиждат различни инициативи и събития, за които разказва д-р Радослава Бекова и, отново разсейва опасенията от повишени нива на замърсяване на Черно море.
„Сателитните наблюдения и цифровото моделиране на водните течения не дават повод за притеснение, каза тя. Новите наблюдения показват, че потенциалното замърсяване се отдръпва от границата на Румъния, което означава, че няма данни да бъде достигната границата на България.“
Екип, в който участва и д-р Бекова, наскоро отбеляза, че в Черно море се е завърнала изключително рядък вид мида (flexopecten glaber), а сред причините за появата ѝ след близо 60 години отсъствие на първо място са климатичните промени и подобрените кислородни условия.
С какви инициативи Институтът по океанология ще посрещне годишнината, чуйте от разговора с Радослава Бекова, доктор по хидробиология и итхиология, учен с богат изследователски опит. Тя работи на борда на "Академик" – единственият научно-изследователски кораб в Черно море. Носителка е на престижни награди и стипендии, сред които програмата "За жените в науката". Работата на доктор Бекова е фокусирана върху степента на замърсяване на българското Черноморие и плажовете и идентифициране на източниците на това замърсяване.
Риторичен въпрос към специалистите и към всеки от нас. Защото в основата му са поставени огромното недоверие и "анатемосване" на ваксините. Въпреки напредъка на медицинската наука, "изчезнали" уж болести отново се появяват, страдат децата, преживяват го родителите. Какви са причините, как да се справим със съмненията към ваксините? – въпроси към..
В периода 16–20 май 2025 г. в Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ), София ще се проведе международна среща под надслов Heritage in Action: Revive&Thrive2BG насочена към студенти и преподаватели, с акцент върху културното наследство и спорта като взаимосвързани елементи на съвременното образование. "Основната цел е на..
Даниел Симеонов завършва кинорежисура в Нов български университет. Следвал е също философия в Софийския университет и световно кино в Биркбекския университет в Лондон. През 2018 г. завършва лидерската програма за учители на фондация "Заедно в час", както и педагогика в Пловдивския университет. През 2022 г. е стипендиант по медийна грамотност на..
Предаването разказва за куклите и по-специално за историята на кукления театър – част от историята на човешката цивилизация. Припомня и българския принос натрупал вече повече от стогодишен опит в тази сфера. С доцент Мирослав Цветанов, преподавател в НАТФИЗ и режисьор на куклени спектакли, с известния ни театрален и куклен режисьор Катя Петрова, и с..
Уважаваният преподавател и учен споделя позицията си по повод разгорещилия се спор за или против въвеждането на задължително избираем предмет "Добродетели и религия" в средното училище. Сюжетът не е нов, но беше скандално актуализиран от недобре обоснованото намерение на МОН за спешно въвеждане на нов учебен предмет. В предложението се преплетоха..
В Деня на Европа посланичката на Украйна в България Олеся Илашчук коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" бъдещето на Украйна в Европа,..
Българският културен институт във Варшава, съвместно с посолството на България, Археологическия музей в Познан и Историческия музей град Свищов..
"Химикал Х" е новата посока, към която поема, и новата енергия, която раздава, Николай Пенчев - NikiSan. С едноименния си албум един от младите..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg