Институтът по океанология "Проф. Фритьоф Нансен", Варна към БАН празнува своя юбилей.
От половин век институтът изследва морската биология и екология, морската геология, физиката и химията на морето, динамиката на бреговата зона и океанските технологии.
Институтът е компетентният орган, който осъществява комплексното наблюдение на морската среда и координира всички изследвания, свързани с Черно море и Световния океан.
По повод годишнина се предвиждат различни инициативи и събития, за които разказва д-р Радослава Бекова и, отново разсейва опасенията от повишени нива на замърсяване на Черно море.
„Сателитните наблюдения и цифровото моделиране на водните течения не дават повод за притеснение, каза тя. Новите наблюдения показват, че потенциалното замърсяване се отдръпва от границата на Румъния, което означава, че няма данни да бъде достигната границата на България.“
Екип, в който участва и д-р Бекова, наскоро отбеляза, че в Черно море се е завърнала изключително рядък вид мида (flexopecten glaber), а сред причините за появата ѝ след близо 60 години отсъствие на първо място са климатичните промени и подобрените кислородни условия.
С какви инициативи Институтът по океанология ще посрещне годишнината, чуйте от разговора с Радослава Бекова, доктор по хидробиология и итхиология, учен с богат изследователски опит. Тя работи на борда на "Академик" – единственият научно-изследователски кораб в Черно море. Носителка е на престижни награди и стипендии, сред които програмата "За жените в науката". Работата на доктор Бекова е фокусирана върху степента на замърсяване на българското Черноморие и плажовете и идентифициране на източниците на това замърсяване.
"Какво е да не разбираш езика на училището?" – под този надслов основното училище "Христо Ботев" в свиленградското село Левка организира кръгла маса с участието на представители на Регионалното управление на образованието, Хасково и на катедра "Български език като чужд" на Софийския университет. Въпросът може да се тълкува по различен начин..
Илза Пъжева е професор в Института по биофизика и биомедицинско инженерство към Българската академия на науките, където ръководи секция "QSAR и молекулно моделиране " . Тя е доктор на биологическите науки и член-кореспондент на БАН. Била е стипендиант на германската фондация " Александър фон Хумболт " и председател на Хумболтовия съюз в..
В края на април Европейският парламент прие Международния договор на ООН за защита на океаните. Споразумението по Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право относно опазването и устойчивото използване на морското биологично разнообразие на районите извън националната юрисдикция е известно като Споразумение за BBNJ и беше..
В българската култура има имена за широката публика почти неизвестни, но за развитието ѝ – безценни. Такъв е Борис Шивачев (1902-1932), рано отишлият си от света (ненавършил 29 години) забележителен българин: бил в Аржентина, запознал се и дълбоко проникнал там в испаноезичната култура и литература, неуморен техен пропагандатор и популяризатор..
Няма нищо по-ценно за едно семейство от децата. Би трябвало и за държавата да е така. Ако сега, уважаеми читатели/слушатели, ви попитам – Така ли е , едва ли положителните отговори ще преобладават. Защото действията и политиките на държавата ни, които трябва да осигурят нормална среда за отглеждане и възпитание на децата ни, категорично не са..
Човекът се ражда от човека. "Фениксът се ражда не от яйце, а от пепелта" (Кирил Кадийски) . Поетът се ражда от поезията. В печалния ден, в който Божият..
Колко е голямо предизвикателството да правиш игрално кино по българската литературна класика – разговор в "Артефир" с Магдалена Ралчева , режисьор и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
