Темата за различните, различното, другите, другостта е сред най-обсъжданите в последните години, а и десетилетия. Другост, впрочем, е термин от областта на науките за човека и обществото. Как гледаме на другостта, приемаме ли я, отхвърляме ли я, толерантни ли сме към другия. Общото впечатление е, че целокупният български гражданин е предимно критикуван за липса на толерантност към другостта. Често самата критика излиза от рамките на добронамереността и толерантността, но това е отделна тема.
Това, което се опитваме да проследим в предаването "За думите" с участието на доц. Калина Мичева-Пейчева, е как езикът ни пази спомена за много стари представи и отношения към различието и какво днес влагаме в думата "друг".
За средновековния човек основно разграничение е религията. Другите са езичниците, назовавани "поганыни", "елини", "варвари" и категорично изключени от света на православните християни. Силно критикувани и отхвърлени са "скверните" и "нечисти" еретици. С подозрение се гледа на всеки, оказал се извън нормата заради физически или ментален недъг. "Друга" е и жената в граничните периоди след сватбата, по време на бременността и раждането, когато тя е сякаш между два свята. Все пак при спазване на определени забрани и изпълнение на очистващи ритуали, тя се приобщава и става "своя".
Изследване, проведено сред наши съвременници, показва, че като други се схващат хората извън близкия семеен кръг, тези, които не говорят български и не споделят традиционните ценности, непринадлежащите към българската народност. Очаквано малък процент посочват религията като разделителна линия, но пък изненадващо много са хората, за които принадлежността към определен професионален кръг е решаваща за чувството им за общност.
Интересна е съпоставката на отговорите на въпроса кои са другите и и заявената готовност или отхвърляне на възможността за приобщаване на определени категории хора.
Чуйте разговора в звуковия файл.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
