Не само държавните зрелостни изпити, но и всички национални и международни проверки на знанията и уменията на българските ученици показват, че системата на средното ни образование не дава очакваните резултати. Това се вижда от години, дори десетилетия, но за съжаление не се забелязват сериозни опити за промяна, която да обърне печалната тенденция.
Точно обратното – след всеки провал виждаме как едни и същи герои влизат в едни и същи роли, а "публиката" се включва по очаквания начин.
Първата реакция е гръмко медийно известяване за провала. Следва трескаво търсене на виновни и прехвърляне на топката между конкретно ангажираните в системата – учители към ученици и родители, родители към учители, понякога и към самата система.
Като контрапункт се явява някой, който ведро заявява, че в "неговия" град, училище, клас всичко е прекрасно, децата са показали блестящи резултати (без да споменава паралелното образование, за което семействата са вложили значителни средства). За разнообразие се споменава и някоя обективна причина като пандемията например.
Чуват се, разбира се, и много точни и задълбочени коментари, но те потъват в общия шум и перверзното забавление с ученическите "бисери". С това кръгът се затваря, за да се завърти при следващото оценяване.
Дали и тази година преживяхме поредния цикъл без изгледи за промяна – в рубриката "Всичко за образованието" питаме Ивелина Пашова, ръководителка на програмата "Училища за пример на фондация "Заедно в час". Какво би трябвало да се случи след поредното доказателство, че средното образование не дава очакваните резултати, има ли капацитет за задълбочен анализ на причините за провала и за предприемане на адекватни мерки за значително подобряване на качеството и резултатите от обучението на децата ни. Дали няма и заинтересувани от статуквото. Откъде е реално да тръгне инициативата за реформа на образованието.
Чуйте повече в звуковия файл
В България е било време, когато талантливите ѝ синове и дъщери са имали възможност да учат при водещи представители на културата в Западна Европа и там на дело да доказват огромните си способности. Това става и с композитора Любомир Пипков, един от най-големите български музиканти, автор на операта "Янините девет братя" и на още толкова много..
Върху значими проблеми дискутирахме заедно с акад. Богдан Петрунов. Опитен учен, лекар и преподавател, дългогодишен ръководител на Националния център по заразни и паразитни болести, акад. Петрунов е доайенът на българската алергология. Много са неговите ученици и последователи, а лично той едва преди няколко месеца прекрати активната си лекарска..
По повод 8 април – Международния ден на ромите , гости в предаването "Другият до мен" бяха Мария Николчева и Емануил Христов. Мария е учител в начален етап в ОУ "Кочо Честименски" в с. Динката, област Пазарджик. В момента преподава в 4 клас на деца роми – някои са от семействата са с добри финансови възможности, а други са многодетни и под..
Темата за литературата в учебната програма на децата ни тлее и периодично припламва в публичното пространство, подета от различни говорители, водени от различни подбуди. Масово възпламеняване предизвикват обикновено медийни заглавия от сорта на: "Махат Вазов, Ботев, Вапцаров…". Дали обаче обществото ни е готово за сериозния разговор по същество..
В днешното издание на предаването "Време за наука" имахме възможността да се потопят в темата за звездния прах и космическите явления, благодарение на д-р Петя Янчулова Мерика-Джоунс , гост-лектор на "Следите на сътворението. Звезден прах." , събитие на Рацио, привлякло вниманието на мнозина, любопитни за тайните на вселената. Звезден прах:..
Отиде си актьорът от Сатиричния театър Пламен Сираков. Той бе добър, усмихнат човек, благ и ненатрапчив. Познавах го от 1991 г., когато се срещнахме в..
Темата за литературата в учебната програма на децата ни тлее и периодично припламва в публичното пространство, подета от различни говорители, водени от..
Изложбата "Атон в рисунки и фотографии" на известния художник Андрей Янев и проф. Мирослав Дачев , която бе представена, под патронажа на президента..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
