Не само държавните зрелостни изпити, но и всички национални и международни проверки на знанията и уменията на българските ученици показват, че системата на средното ни образование не дава очакваните резултати. Това се вижда от години, дори десетилетия, но за съжаление не се забелязват сериозни опити за промяна, която да обърне печалната тенденция.
Точно обратното – след всеки провал виждаме как едни и същи герои влизат в едни и същи роли, а "публиката" се включва по очаквания начин.
Първата реакция е гръмко медийно известяване за провала. Следва трескаво търсене на виновни и прехвърляне на топката между конкретно ангажираните в системата – учители към ученици и родители, родители към учители, понякога и към самата система.
Като контрапункт се явява някой, който ведро заявява, че в "неговия" град, училище, клас всичко е прекрасно, децата са показали блестящи резултати (без да споменава паралелното образование, за което семействата са вложили значителни средства). За разнообразие се споменава и някоя обективна причина като пандемията например.
Чуват се, разбира се, и много точни и задълбочени коментари, но те потъват в общия шум и перверзното забавление с ученическите "бисери". С това кръгът се затваря, за да се завърти при следващото оценяване.
Дали и тази година преживяхме поредния цикъл без изгледи за промяна – в рубриката "Всичко за образованието" питаме Ивелина Пашова, ръководителка на програмата "Училища за пример на фондация "Заедно в час". Какво би трябвало да се случи след поредното доказателство, че средното образование не дава очакваните резултати, има ли капацитет за задълбочен анализ на причините за провала и за предприемане на адекватни мерки за значително подобряване на качеството и резултатите от обучението на децата ни. Дали няма и заинтересувани от статуквото. Откъде е реално да тръгне инициативата за реформа на образованието.
Чуйте повече в звуковия файл
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
