На 10 март 2023 година отбелязахме 80-ата годишнина от спасяването на българските евреи и почетохме паметта на невинно унищожените 11343 евреи от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот. За да можем да разберем случилото се преди толкова много години, не трябва да го приравняваме към днешния ден, а трябва да навлезем в същността на епохата, в която крехкостта на доброто е бивала и небивала опазвана. Този епизод от историята на съвместното живеене на евреи и българи е най-трудният, защото включва в себе си прилагането на жестоки закони и правила и дискриминира едни граждани за сметка на други и същевременно показва, че по време на Втората световна война у нас има гражданско общество, което не е съгласно с действията и решенията на политиците. За да издигнем на заслужен пиедестал героизма на БПЦ, на депутатите, на професионалните съюзи и обикновените граждани, които реагират остро на ЗЗН (Закон за защита на нацията), лишил евреите от граждански и човешки права, то трябва да потърсим и мрачните страни на тази история, за да можем да я разберем и почувстваме пълнокръвно.
Д-р Ваня Стоянова от Института за исторически изследвания към БАН и политологът от СУ "Св. Климент Охридски" доц. д-р Албена Танева са нашите водачи в този разказ. Надяваме се, че слушателите ще продължат да търсят отговори на въпросите, които ще възникнат от него и това ще ги провокира сами да намерят още факти, архиви и книги, написани от историци, за да си обяснят миналото, а ако това стане, то ще означава, че добре сме си свършили работата.
Повече за българските народни вярвания, свързани с отвъдния живот и душите на мъртвите, ще научат децата в Националния етнографски музей към БАН. "Преценихме с колегите, че ще е интересно да подготвим информация и да я оформим като образователна игра, за народните традиции и вярвания, свързани с отвъдното и душите на мъртвите, с ада и с рая,..
В първия епизод ще ви разкажем за историята и проблемите със сградата на Националния етнографски музей към БАН. Музеят съществува, за да събира и изследва истории и предмети от бита на българина в миналото и настоящето. За поставянето на началото на музея и какво се случва с експонатите, разказва гл. ас. Иглика Мишкова. През 1892 година в София..
Веселина и Георги Андонови от Гоце Делчев отглеждат говеда от породите лимузин и шароле в модернизирано стопанство в село Нова Ловча. Първоначално по наследство семейството е отглеждало зърнени култури и картофи, но една лоша година ги насочва към търговията, преди в крайна сметка да решат да купят животни от френската порода лимузин. Веселина е..
В научно-практическата конференция, организирана от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН от 17 до 19 октомври, с доклади се включиха над 51 участници от научни институти, университети, държавни институции, медии, неправителствени организации, частен сектор, религиозни дейци, учители. Предстои организаторите на..
Гостуването на доц. Драгомир Дарданов от болница "Лозенец" бе белязано от много прагматични и полезни послания. Младият лекар с две специалности – анатомия и хирургия, ни поведе по резонно стряскащия маршрут между операционната и живота. Специалистите-хиурзи са особен вид лекари – характерни са със своя радикализъм и почти винаги, при остри или дълго..
Отнетата акредитация на журналистката Кристиана Стефанова, която в момента работи за сайта "Вестоносец", коментира в "Мрежата" по програма "Христо..
Какво съдържат намерените в Газа документи, уличаващи журналисти на "Ал Джазира" в тясно сътрудничество с "Хамас", коментира в "Мрежата" по програма..
"Тези нови картини са среща със собственото достойнство и несрета, сила и безсилие, мрачно предчувствие и духовна осветеност. Те са среща на собствената..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
