"Ясен месец веч изгрява" се нарича прочутият странджански химн, написан от Яни Попов, който е музикалният образ на въстанието в Странджанския край – неразделна част от Илинденско-преображенското въстание през лятото на 1903 г.
Тъкмо в края на юни 1903 в местността "Петрова нива" се взема решение от ВМОРО за въстание в Одринския революционен окръг.
Говорим за събитията, предшестващи въстанието, за промененото съзнание на довчерашната рая в останалите още под османска власт територии на Балканския полуостров, но и за влиянието на България върху тези краища. Спираме се на образите на войводата Георги Кондолов, на друг войвода – Петър Васков, с произход от Македония, на отец Иван Бонев и други знакови фигури от региона.
Всъщност това е едно от предаванията това лято за Илинденско-преображенската епопея, от която тази година честваме 120-годишнина. Първият епизод е посветен повече на въстанието в Странджанско. За събитията на Петрова нива, за героизма на въстаниците и реакциите на дипломатическите служби разказват историците проф. Боряна Бужашка, Николай Поппетров, доцент Георги Граматиков и журналистката от Хасково Златка Михайлова.
Проф. Бужашка споделя как се възприема издадената в съавторство с президента Георги Първанов книга „Илинденско-преображенското въстание 1903 г. през погледа на европейските дипломати“. Николай Поппетров очертава общата обстановка в България и на Балканите тогава, прави и анализ на международната ситуация. Златка Михайлова добавя интересни щрихи към ликовете на някои от най-знаменитите поборници от този край. Георги Граматиков описва ситуацията в родното си село Покрован преди 120 години, създаването на комитети там и гибелта на някои от участниците в буната.
Предаването е част от цикъла "Непремълчаната история на Илинденско-преображенската епопея" в рамките на предаването "Премълчаната история".
Когато разберем същността на българската храна, ще разберем и как профилактично да я използваме за здравето си. Акад. Атанас Атанасов е един от водещите земеделски учени в България с дългогодишен и впечатляващ опит в теорията и практиката на земеделската наука. Някои от неговите перспективни виждания са изпреварили времето и очевидно ще имат..
Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната Менделеевска олимпиада по химия в Китай. Ивайло Къртев беше и един от нашите представители на ЕКСПО на науките по линия на МИЛСЕТ в Сараево. Тази година завърши пловдивската Математическа гимназия..
"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда..
Националният природонаучен музей към БАН е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият измежду природонаучните музей на Балканския полуостров. На втори август 1889 г., две години след качването на престола, княз Фердинанд показва на обществеността своите колекции и обявява създаването на Естественоисторическия музей. Първия..
Както е добре известно, историческите събития оставят следа в езика, най-видимо в лексиката, но при по-продължителни процеси – и в структурата му. Интересна подробност е, че, макар историята на държавата ни да е обща, в различните краища на земите, населени с българи, има и доста специфични моменти. В поредното издание на предаването "За думите"..
Съвпаденията, случайностите и причините за неработещата съдебна система у нас коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" адв. Велислава..
Възможно ли е Deep Fakes да доведат до колапс в общественото доверие в истината? Как Deep Fakes могат да се превърнат в "game changer" за политическите..
Доц. д-р Владимир Златарски представя в "Артефир" документалното изследване на германския журналист Хералд Йенер, озаглавено "Вълче време. Германия и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
