"Ясен месец веч изгрява" се нарича прочутият странджански химн, написан от Яни Попов, който е музикалният образ на въстанието в Странджанския край – неразделна част от Илинденско-преображенското въстание през лятото на 1903 г.
Тъкмо в края на юни 1903 в местността "Петрова нива" се взема решение от ВМОРО за въстание в Одринския революционен окръг.
Говорим за събитията, предшестващи въстанието, за промененото съзнание на довчерашната рая в останалите още под османска власт територии на Балканския полуостров, но и за влиянието на България върху тези краища. Спираме се на образите на войводата Георги Кондолов, на друг войвода – Петър Васков, с произход от Македония, на отец Иван Бонев и други знакови фигури от региона.
Всъщност това е едно от предаванията това лято за Илинденско-преображенската епопея, от която тази година честваме 120-годишнина. Първият епизод е посветен повече на въстанието в Странджанско. За събитията на Петрова нива, за героизма на въстаниците и реакциите на дипломатическите служби разказват историците проф. Боряна Бужашка, Николай Поппетров, доцент Георги Граматиков и журналистката от Хасково Златка Михайлова.
Проф. Бужашка споделя как се възприема издадената в съавторство с президента Георги Първанов книга „Илинденско-преображенското въстание 1903 г. през погледа на европейските дипломати“. Николай Поппетров очертава общата обстановка в България и на Балканите тогава, прави и анализ на международната ситуация. Златка Михайлова добавя интересни щрихи към ликовете на някои от най-знаменитите поборници от този край. Георги Граматиков описва ситуацията в родното си село Покрован преди 120 години, създаването на комитети там и гибелта на някои от участниците в буната.
Предаването е част от цикъла "Непремълчаната история на Илинденско-преображенската епопея" в рамките на предаването "Премълчаната история".
Риторичен въпрос към специалистите и към всеки от нас. Защото в основата му са поставени огромното недоверие и "анатемосване" на ваксините. Въпреки напредъка на медицинската наука, "изчезнали" уж болести отново се появяват, страдат децата, преживяват го родителите. Какви са причините, как да се справим със съмненията към ваксините? – въпроси към..
В периода 16–20 май 2025 г. в Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ), София ще се проведе международна среща под надслов Heritage in Action: Revive&Thrive2BG насочена към студенти и преподаватели, с акцент върху културното наследство и спорта като взаимосвързани елементи на съвременното образование. "Основната цел е на..
Даниел Симеонов завършва кинорежисура в Нов български университет. Следвал е също философия в Софийския университет и световно кино в Биркбекския университет в Лондон. През 2018 г. завършва лидерската програма за учители на фондация "Заедно в час", както и педагогика в Пловдивския университет. През 2022 г. е стипендиант по медийна грамотност на..
Предаването разказва за куклите и по-специално за историята на кукления театър – част от историята на човешката цивилизация. Припомня и българския принос натрупал вече повече от стогодишен опит в тази сфера. С доцент Мирослав Цветанов, преподавател в НАТФИЗ и режисьор на куклени спектакли, с известния ни театрален и куклен режисьор Катя Петрова, и с..
Уважаваният преподавател и учен споделя позицията си по повод разгорещилия се спор за или против въвеждането на задължително избираем предмет "Добродетели и религия" в средното училище. Сюжетът не е нов, но беше скандално актуализиран от недобре обоснованото намерение на МОН за спешно въвеждане на нов учебен предмет. В предложението се преплетоха..
Италианският майстор на абстрактното изкуство Албино Пити, който вече близо десет години живее и работи в България, подготвя нова артистична изява със..
Гена Димитрова – една велика българка, напуснала ни през 2005 година, но оставила дълбока диря в сърцата на милиони почитатели на голямото изкуство в цял..
В Деня на Европа – какви са предизвикателствата, коментира в " Мрежата " по програма " Христо Ботев " Капка Тодорова , кореспондентка..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
