Натюрмортът "Да живее животът" с кървавочервените дини носи белезите на болезненост. Той красноречиво описва голямата любов, която Фрида Кало – една от легендите на XX век, изпитва именно към живота. Тя го рисува в края на дните си, легнала и в постоянна възбуда от морфина. Платното, оценено на 1,5 млн. долара, вероятно е направено за първата ѝ самостоятелна изложба през пролетта на 1953 година в Мексико. По това време Фрида не може дори да стои права, но въпреки това отказва да пропусне откриването на изложбата. Пристига с линейка и прекарва вечерта в легло, от което празнува и разговаря с гости си. Не е случайно, че тази жена е известна с непокорния си дух и неконвенционалния си стил. Както в творчеството, така и в личния си живот.
За този свят на Магдалена Кармен Фрида Кало и Калдерон, провъзгласи себе си за "дъщерята на революцията", вече можем да четем в книгата на Кармен Доминго "Фрида. Да живее животът!". Тя изцяло предава болката, силата, таланта и екстравагантността, превърнали мексиканката в световна икона.
Книгата излезе на български език, след като Александър Александров и Савина Николова от Orange Books се влюбват в художествения биографичен аудиосериал за живота на Фрида, в който чуваме историята ѝ от първо лице, но през гласа на актрисата Ана Пападопулу в платформата на Storytel. Оригиналното съдържание е създадено по биографията на легендарната художничка, вдъхновена от дневниците, които пише от смъртния си одър.
"Фрида. Да живее животът!" разглежда професионалния път на Кало, но най-вече нейната връзка с Диего Ривера и цялата зависимост, която произтича от великата ѝ, всепоглъщаща, дори отровна любов с не по-малко знаменития творец. Връзка, в която ставаме свидетели на израстването на Фрида като художник, но и на покорството ѝ, с което е понасяла изневерите, похотливостта и безочието на Ривера, скована от страх да не бъде изоставена. А тази на външен вид слаба и дребна жена, която се ражда със спина бифида, после се разболява от полиомиелит, оживява след зловеща катастрофа, бори се със своята парализа и понася десетки операции, дори не е изпитвала страх.
Феноменалната ѝ история, белязана от любовта към Ривера и страданието, отразено в творчество ѝ, е побрана във въпросната книга на Кармен Доминго, преведена от Веселка Ненкова и редактирана от Даниела Радичкова. Премиерата ѝ беше на рождения ден на Фрида Кало на 6 юли и успя да отпразнува живота. Гостите на празника имаха късмета да си направят венци от цвята и да заприличат на Фрида, или най-малкото на част от нейна картина, защото възможностите за уникални снимки на тематичен фон не бяха никак малко, да опитат коктейлите Фрида и Диего и да вкусят от типичната мексиканска кухня.
Всеки, който се зачете във "Фрида. Да живее животът!", ще разбере, че жената, създадена от болка и красота, която има цветя в косите и картините си и прави всичко от любов към живота, е положила началото не само на ново направление в живописта, но и в модата. Затова се нарежда както между едни от най-известните жени творци на миналия век, така и сред най-известните модни икони за своето време. Дори е сред любимите икони на феминизма, въпреки че е далеч от активистките движения. Известна е с широките си пъстри дрехи, гъстите сключени вежди и необезпокояваното мъхче над горната устна. Често е облечена с фолклорна носия и индиански накити и винаги е гордо изправена, с поглед, който едновременно привлича и дистанцира.
В картините си Фрида съчетава ярките цветове и простите форми на латиноамериканското изкуство със сюрреалистични техники. Изобразява битието си, белязано от болка, по един изключително изразителен и реалистичен начин. Творчеството ѝ наподобява личен дневник, в който тя разкрива своите страхове, травми и физическа болка. Кало създава 144 картини, като 55 от тях са автопортрети. Всъщност тя е художничката, рисувала най-много себе си: в национален костюм или гола, тайнствено далечна или с отворени рани. Автопортретите ѝ интерпретират разрушената ѝ физика през призмата на изкуството.
"Често са ме питали за това настойчиво присъствие на автопортрета. Когато над главата ти е само твоят образ, той се превръща в натрапчива идея. Да рисувам – означаваше да се освобождавам от него“, казва Фрида.
Именно творчеството ѝ разкрива тайните на свят, разпънат между символи – като черния котарак, който олицетворява дявола; маймуната, която представлява либидото и е често срещана в произведенията ѝ, тъй като в мексиканската митология тя е символ на похот; колибрито, символ на любовта; пеперудите и сърните, разкриващи женствеността, както и детайлите от изключително болезнените ѝ физически изживявания. И разбира се, Диего Ривера, втората голяма катастрофа в живота ѝ. Образът му често витае из нейните картини заради бурната им любовна връзка. В произведението си "Автопортрет като техуана, или Диего в моите мисли" Фрида дори поставя лика на своя любим на челото си – точно над сключените вежди, където според индийците се намира третото ни око.
В написаната от Кармен Доминго история става ясно, че неподвижността вследствие на катастрофата се оказва и моментът, в който Фрида се отдава на изкуството. Прикована към леглото, със силни болки, с метална шина на гръбначния стълб, тя започва да рисува от скука и самота. Увлечена по теориите на Фройд, мечтае да стане лекар, за да лекува телата и душите на хората, тя е и първата мексиканка, преминала курс по психоанализа, но в действителност прави това чрез картините си и пламенната си любов към мъжа, който е целият и свят.
Фрида Кало оставя трайни следи в историята на съвременното изкуство. Днес нейни картини има в Париж, Ню Йорк, Канада, Лондон – удивителни, колоритни и загадъчни приказки за един невероятно силен дух и самобитен талант. Затова и завинаги ще бъде една от най-значимите личности на нашето време. Неведнъж пречупвана от съдбата, но с непобедима воля за живот, тя казва: "Крака... за какво са ми те, когато имам криле?", и думите ѝ отекват в онези от нас, които ще продължаваме да я виждаме като жената, която не познава идеята за жертва, а само за същност и тоталното надмощие на порива за живот над всичко.
А за това как ни учи на любов точно към живота и за самата книга, в която пише всичко това, чуйте в звуковия файл.
"Бях свикнала да вярвам, че съм най-странната жена на света. Но после се замислих, че на тази Земя има толкова много хора и все някъде съществува друга жена, която се чувства по същия начин, както аз. Е, ако си някъде там и те има, и четеш това, знай, че не си сама – аз съм същата странница като теб."
Снимки – Orange Books"За най-голямата си самостоятелна изложба до момента Филип Бояджиев продължава да изследва – с равни дози сатира и самоирония – теми, които са централни за него както като артист, така и като гражданин: възходът на национализма, набъбващата вълна на псевдо патриотизъм в България и променящите се съставки на националната идентичност днес...
Мариана Василева e българска визуална артистка, която от 36 години живее в чужбина, но горе-долу веднъж на десетилетие показва в страната новите си творби. Това лято нейната изложба "Летене и други ежедневни нужди" стана част от кураторската серия на Надежда Джакова – "Автобиографии“. В нея различни български творци представят себе си и творческия..
В епизод 604 "Трамвай по желание" среща своята публика с едно от ярките имена на съвременната българска режисура Елица Йовчева. Със сигурност един от гвоздеите на театралния афиш през есенния сезон ще бъде нейната постановка по емблематичния роман на Ф. Скот Фицджералд "Великия Гетсби" в Младежкия театър "Николай Бинев". Постановъчният екип зад..
Премиера на романа "Неадекватните" от Або ще се състои тази вечер от 19 часа в книжарница Umberto & Co. Модератори ще бъдат Анна Лазарова и проф. Даниел Вълчев. Або е писател и преводач, журналист и издател. Автор е на две книги – пътеписа "Поводи за връщане" и сборника с разкази "Тука е така". "Неадекватните" е първият му роман, написан първо на..
Ако трябва да се преселите на необитаема планета, какво бихте взели със себе си? А какво би взел художникът Милко Божков? Ще разберете, ако посетите "Марс", новата му едноименна изложба живопис. Откриването беше на 10 септември, мястото е улица "Любен Каравелов " 8 във Варна, площадката за междупланетни излитания. А понякога и..
“Любоф” откри 43-тия фестивал “Златна роза” и зададе тона на тазгодишния празник на българското кино. Филмът на Ивайло Христов е по пиесата на руския..
Славянската библиотека в Прага отбелязва своята 100-годишнина с юбилейна изложба, която гостува в Чешкия център в София. С д-р Лукаш Бабка,..
Ваксината срещу варицела става задължителна от 2026 г.: експертите я определят като ключова стъпка От 2026 г. ваксината срещу варицела ще бъде включена..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg