Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Калин Димитров: Проблемът не е толкова в пилона, а в хората, които застават зад тази идея

Снимка: AП/БТА

Събитията в България от идването на президента Володимир Зеленски у нас до срещата във Вилнюс коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Калин Димитров, военен консултант в Украйна.

Настоява ли Украйна да води война

"Ако приемем това, можем да кажем, че всички войни, които царство България е водила за своето национално съединение е настоявала да води тези войни. Винаги е съществувал вариант за нас да капитулираме. Ако г-н президентът смята, че за една суверенна нация единственият начин да води своите битки за национално съществуване е да капитулира, значи, може би – да. Но всъщност, като се замислим по-дълбоко, това е една определено позиция, която е проруска. И проблемът не е толкова в пилона, а в хората, които застават зад тази идея. Енергията, която излъчва този пилон, далеч не е тази, която аз лично бих очаквал да има един такъв символ."

Дискусията за и против оръжие за Украйна

"В България за съжаление съществува прослойка от хора, които утре, ако Руската федерация атакува България, те ще са на страната на Русия. Един немалък процент от населението ще хукне да меси погачи и купува цветя. Това е резултатът от индоктринирането на определени хора в продължение на години. Това, меко казано, ме тревожи, но това е реалността. Ние водим дебат, който във всички цивилизовани страни от двата военнополитически блока, в които членуваме, е решена отдавна, че Русия е агресор и тя трябва да понесе максимално наказания за своите действия. Най-после трябва да се реши въпросът ние къде искаме да бъдем – в ЕС и НАТО или да ходим в Евразия. Ако господата, които желаят да бъдем в Евразия, в един момент се окажат мнозинство в НС и държавата, то тези, които не искаме това, явно трябва да си намерим друго място за живеене. Войната в Украйна свали доста маски и виждаме кой какъв е и кой иска да разколебае българския народ коя е правилната страна."

Българските служби и заплахите

"Една от грешките у нас е представата, че тази война някак си ще си върви, а ние ще седим отстрани ще си люпим семки. Но тази война ни засяга доста пряко. Не може да бъде изключено на сто процента, че може да има ядрена заплаха от страна на Русия. Нивото на преценка на българските служби обаче е под съмнение, защото всяка информация, която са давали от началото на войната  до този момент не е вярна.

Колкото до тяхното допускане, че Русия може да отвори втори фронт, то това е смешно. Русия не само сега не може да отвори втори фронт никъде по света, а след края на тази война, Русия поне в рамките на 10 години няма да може да нападне когото и да било. Това е така, защото според началника на Бриитанския Генерален щаб 92-95% от всички сили на РФ са ангажирани в Украйна. С какво могат да отворят втори фронт някъде? Освен това загубите  им са огромни, дори, ако се основаваме само на визуални доказателства от сайта "Орикс" в момента РФ е загубила 2100 танка, това е доказана загуба. Ако дори само тази статистика е вярна и това са 60-70% от реалните загуби на РФ, то това означава, че Русия е загубила всички машини, с които е започнала войната. Ако приемем, че утре войната се замрази, за да възстанови тези си възможности, на Русия ще ѝ трябват между 7 и 10 години. А благодарение на санкциите, възможностите на техниката, която произвежда РФ, особено по отношение на модернизацията и електрониката се влошават. Защото френските компоненти се заменят с китайски и качеството разбира се не е същото. Много важно е ЕС и НАТО да затворят всички възможности санкциите срещу Русия да се заобикалят от много държави."

Какво оръжие е нужно на Украйна

"Ние трябва да предложим на Украйна всичко, което можем да си позволим, а те трябва да кажат какво от тези неща ще вземат. България разполага с огромни за мащабите на страната ни запаси от старо съветско оръжие и боеприпаси. Това старо съветско оръжие е неприложимо в контекста на сегашното ни участие в отбранителния съюз НАТО, защото то се различава както като калибър, така и като системи въоръжение. Всичко това има един единствен правилен изход е ние да се постараем да дадем на Украйна всичко, което можем да дадем и което те кажат, че ще им свърши работа."

Украйна в НАТО

"Те очакваха, че НАТО ще свали всичките си стандарти с една чисто политическа покана за Украйна. Нормално е да са разочаровани, че това не стана. От друга страна, всички здраво мислещи хора разбират, че Украйна получи много повече от всички други нации, които до момента са влезли в НАТО. Т.е. Украйна има много по-голяма методическа и финансова помощ от НАТО, за да бъде извършен подготвителният процес за тяхното присъединяване в пакта. Примерно на държави като Швеция и Финландия това, което им трябва, за да се присъединят към НАТО, е само да издигнат флага на НАТО. За България и много други държави, всичко, което има от НАТО, е флагът – всичко друго ни е съветско, само един флаг имаме. Идеята всъщност и на Г-7, и на съюзниците от НАТО е, че в момента на приемането на Украйна в пакта, тя трябва да може само да вдигне флага, толкова готова трябва да бъде."

Снимка – AП/БТА
По публикацията работи: Милена Очипалска

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Лора Георгиева

Лора Георгиева: Институциите у нас или не си вършат работата, или я вършат по поръчка

Антикорупционният фонд ( АКФ) излезе с ново разследване , в което разкрива "скандални назначения на политически свързани лица в "Булгартрансгаз". Защо това в важно днес и от кои партии са политически свързаните лица, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" адв. Лора Георгиева , координатор правна програма на АКФ. "Разказът може да..

публикувано на 26.01.25 в 09:15
Предаване от с. Перущица

Духовно-нравствената просвета на БПЦ чрез радиото

В това издание на "Благовестие" по повод 90-ата годишнина на радиото надникваме в отношението на Църквата и радиото в периода преди идването на комунистическия режим в България. Още от първите стъпки на радиото в България между него и БПЦ има симбиоза. Ще чуем как Църквата провежда своята духовно-нравствена просвета чрез микрофона на радио София...

публикувано на 26.01.25 в 09:10
Антон Митов, Дейвид Джордан и Росица Петкова

Антон Митов представя: Дейвид Джордан от BBC

В деня на честването на 90-годишнината на БНР, гост в студиото е Дейвид Джордан - директор "Редакционна политика и стандарти" в BBC и генерален секретар на PBI – Международната организация на обществените радио и телевизионни оператори. Каква е връзката между 90-годишнината на БНР и годишната конференция на Международната асоциация на обществените..

публикувано на 25.01.25 в 14:43
Гергана Дойчинова, Ана-Мария Кръстева и д-р Слава Янакиева

Радиото и религиозните общности в България

В деня, когато отбелязваме 90 години от създаването на БНР насочваме вниманието ви за възможностите на медиите да спомагат или да пречат на религиозните послания на различните религиозни общности в България. Правим го заедно с д-р Слава Янакиева преподавател в Нов български университет, тя е доктор в научна област "Социология, антропология и..

публикувано на 25.01.25 в 14:05

90 години Българско национално радио: празнично издание на програма "Христо Ботев"

Българското национално радио отбелязва своята 90-годишнина. По този повод е  празничното издание в ефира на програма "Христо Ботев". Включиха се колеги от програма "Христо Ботев", програма "Хоризонт", дирекция "Дигитални програми" и РРС. Водещи са Мария Мира Христова и Стойчо Стоев.  Ето какво сподели Димитрина Кюркчиева, водещ в предаването..

публикувано на 25.01.25 в 12:00