Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Краси Туиг: Най-важно от всичко е обществените медии да са безпристрастни

Краси Туиг, която над 20 години е журналистка в Би Би Си, днес създателка и водеща на подкаста "Глобалният пъзел" в британската обществена медия, разказва в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" на БНР за предисторията на своя подкаст, както и за епизода от този подкаст, посветен на взаимоотношенията между Русия и България.

"Преди да ви разкажа за подкаста, ми се иска да ви разкажа за нашия отдел, защото форматът, който сме избрали за подкаст и това, което е подкастът, е въз основа на операцията Би Би Си Monitoring, отдел с много дълга история. Основан е в края на 30-те години на миналия век с появата на първите езикови секции на световните служби. Идеята е да наблюдаваме медийни източници в държавите, които отразяваме, в които излъчваме. През Втората световна война сме слушали какво казва Германия по радиочестотите, а по-късно и пак през медиите сме наблюдавали какво се случва в държавите отвъд "Желязната завеса".

Краси ТуигВ момента това, което правим, е да наблюдаваме медийни източници на сто езика в сто и петдесет държави. Това ни предоставя уникална гледна точка към света. Постоянното наблюдение на медийни пространства ни позволява да забележим промени, когато има необичайно медийно поведение или промяна в тона в някоя държава. Като пример, как с редактора на нашия руски отдел направихме един материал, който зададе въпроса "Ще нападне ли Русия Украйна?" още година преди това да се случи на 24 февруари."

Руските медии днес

"Виждаме, както Виталий, нашият руски редактор, разказва в един от другите ни епизоди, че в Русия има бавното задушаване на руските медии от процеса след Перестройката. Всъщност от момента, в който Путин се появява на хоризонта, до днес – 2023 година, се наблюдава това бавно удушаване на независимата мисъл в Русия. В момента, както Виталий го определи, това е един ландшафт, който е абсолютно безплоден.

Държавните медии се контролират изцяло, особено от нападението на Русия над Украйна, оттогава насам тези телевизионни токшоута, те от един час стават на три, та и седемчасови. Това е тотален контрол и са погълнали целия кислород. В момента настроението на нашите експерти по руски медии е доста песимистично за близкото бъдеще.

Видяхме какво се случи с този Закон за "чуждестранните агенти" в Русия, благодарение на който всяка независима мисъл е в изгнание. Независима мисъл просто не може вече да съществува в Русия."

Епизодът за отношенията между Русия и България

"В този епизод обърнахме внимание специално на партия "Възраждане". С двамата ми колеги от българската секция на Би Би Си Андрей Владов и Краси Хендри включихме в епизода един пример, който на нас, като журналисти, ни направи впечатление – когато Костадин Костадинов изгони от пресконференцията си медии, които са спонсорирани от чужбина.

За нас да чуем, след като сме наясно какво постигна този Закон за "чуждестранните агенти" в Русия, и да чуем същия този термин в употреба в България, страна-членка на ЕС и НАТО, за нас беше доста изненадващо. Ние отразихме шока на една част от българските журналисти, както и че един от първите закони, които "Възраждане" внесоха в НС, бе именно Законът за "чуждестранните агенти".

Защо го правят

"Мисля, че те наблюдават процесите и недоволството, което се трупа в България вече от доста години. Винаги когато има такова недоволство, както например бяха протестите през 2020-а заради корупцията в управлението, та винаги в такива моменти се появяват подобни формации. Например във Великобритания се появи Найджъл Фараж на хоризонта и по същия начин много от неговите идеи срещу Европа, емиграцията и т.н. бяха неприемливи за голяма част от обществото, но имаше толкова много недоволство в обществото, което той успя да спечели с тези идеи. Така че, когато има недоволство в едно общество, това вече е опасна ситуация."

Ролята на медиите, за да обяснят контекста

"Медиите имат изключително важна функция, особено в критичен период. Например при нас в Би Би Си журналистите нямаме право да изразяваме собствено мнение освен ако то не е подкрепено с факти. Ние в Би Би Си трябва да сме безпристрастни. Това е така, защото на нас не ни плаща правителството, а хората през такси. По тази причина ние трябва да печелим тяхното доверие, а за да ни вярват, те трябва да разбират, че наистина сме безпристрастни. Най-важно от всичко е обществените медии да са безпристрастни.

В тази връзка един от примерите, които сме дали с Андрей Владов в епизода за България, е следният: една вечер Андрей е правел бюлетин за руските медии и за целта ги е слушал цяла вечер. На следващия ден Андрей излиза в отпуска, качва се на колата си и пуска програма "Хоризонт", където звучи предаването на Петър Волгин. И Андрей разказва в този наш епизод на подкаста за България и Русия, че е бил изумен, защото дума по дума това, което бил слушал предната вечер по руските медии, на другия ден го чул в предаването на Петър Волгин, по Общественото, Национално радио на България."

Как изглежда България в този епизод на подкаста на Би Би Си "Глобалният пъзел".

"Този подкаст се слуша от огромна аудитория – 318 милиона на седмица, в цял свят. Продуцентите, редакторите, а и други хора, които слушаха епизода за България, бяха много изненадани от примерите, които са дадени в епизода. За два от тях вече ви разказах, друг пример, който впечатлява, е построяването на "Турски поток" с парите на българските данъкоплатци, без този поток да обслужва интересите на България и българските граждани, а обслужва интересите на Русия. Това предизвиква много важни въпроси – защо това е така.

Друг пример в епизода за България е интересната позиция на "Лукойл" в България по въпроса с плащането и неплащането на данъци. Това са все неща, които световната публика рядко чува, но са важни!"

Накъде водят следите от наличните факти в тези примери 

"Това са операции на Русия за влияние. Те не са уникални за България. И тези операции на Русия имат няколко цели. Например, след анексирането на Крим през 2014 Русия положи особени усилия да намери нови приятели в Африка като Централната африканска република, Мали. Какво цели това? След началото на войната в Украйна Русия е изолирана и интересно е, че преди 2014 Русия не е имала никакви мераци за влияние в тези африкански държави, но сега това се промени. Защо? Защото Централната африканска република е много богата на диаманти, злато, рубини... и какво – "Вагнер" през 2018 се появяват там. Тоест през това ново влияние Русия печели пари за войната в Украйна най-вероятно.

За България пък е валидно клишето, че сме "Троянски кон" за ЕС. Не сме само ние такъв кон обаче.

Какво цели руската пропаганда.

"Тя цели да създаде смущение и липса на единност. Също така и объркване. Хората да не знаят на кого и какво да вярват. Целта на това объркване е да внуши, че всички лъжат и на никого не трябва да се вярва.

Какво следва от това? Следва апатия и липса на интерес към политиката сред гражданите. Това виждаме в Русия днес, апатия, все едно на хората им е внушено да си мислят – не се занимавайте с политика, а си гледайте водката и футбола, примерно. Това се стреми да постигне тяхната пропаганда и извън Русия.

За щастие в България все още не се вижда такова нещо. Даже напротив – има живо гражданско общество, което се противопоставя на много неща. Силното гражданско общество, силни медии, особено обществените, трябва да са много силни и да имат силен отпор на всяка дезинформация. Независимо откъде идва дезинформацията или пропагандата. Затова идеята е, че трябва да разбираме откъде идва един наратив, да разбираме кой го бута, кой промотира и когато започнем да разчитаме тези неща, вече ще можем да разпознаем кой говори."

Снимка – Би Би Си, "Глобалният пъзел"
По публикацията работи: Милена Очипалска

БНР подкасти:

 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Каква лекарствена политика планира МЗ?

На четвъртия месец от действието на забраната за изнасяне на инсулин здравното министерство я удължи с още един месец с мотив, че е работеща мярка и че към момента няма недостиг на инсулин у нас. Последваха нови сигнали за липса на инсулин в аптечната мрежа . Според зам.-министъра на здравеопазването виновни за недостига на медикамента са търговците на..

публикувано на 28.02.24 в 15:32
Снимката е илюстративна

Идентичност и народопсихология: Какво ни прави българи?

В края на февруари преди 125 години излиза прословутата статия на Константин Иречек, в която той споделя свои наблюдения върху политическия живот в България и върху характерни тогава черти на българите.  Днес психологът и университетски преподавател д-р Ясен Димитров , автор на книгата "Какво ни прави българи: разкриване маркерите на българската..

публикувано на 28.02.24 в 14:04
Украински войник говори с близките си след размяна на пленници между двете воюващи страни. Януари 2024 г.

Украйна - две години след началото на войната

Доротея Николова от Радио Варна беше гост в рубриката "Темите на деня" на предаването “Нашият ден“. Тя е автор на подкаст за войната в Украйна по линията "Евранет плюс". По нейните думи новините за Украйна отразяват началото на пълномащабна война на 24 февруари, но реално тази конфликт е съществувал осем години преди това. "През последните..

обновено на 28.02.24 в 11:32

Време на комуникационна революция: Имаме ли сходна реалност?

Вече няма всички. В дигиталната реалност, която обхваща все по-голяма част от живота на всеки човек, усещането за общност, съществуването на общовалидни факти и пресичането на гледни точки става все по-недостижима цел. Гост в "Нашият ден" е Мария Милушева - творчески директор на рекламна агенция - за да отговори на въпроса: "Имаме ли сходна реалност?"..

публикувано на 28.02.24 в 09:37