Преди броени дни Институтът по океанология отпразнува своята 50-годишнина, като потвърди своята значимост в изследванията на екосистемата на Черно море. Директорът на института, доц. д-р Николай Вълчев, изрази своето мнение относно ролята на института в съхраняването и изучаването на Черноморската екосистема в предаването "Нашият ден".
В своя коментар доц. Вълчев подчерта важността на правилното отчитане и измерване на факторите, които влияят върху състоянието на морската среда. Той подчерта също и необходимостта от използване на съвременна апаратура и методи, съответстващи на научните стандарти и иновациите в европейската и световната научна общност.
Въпреки тези предизвикателства, директорът на института изрази съжаление, че нашата академия “не винаги разполага с необходимите средства, за да подпомага изследванията в Черно море в достатъчна степен“. Това може да представлява препятствие за развитието и напредъка на научните изследвания в тази област.
Когато става въпрос за екосистемата на Черно море в наши дни, доц. Вълчев посочва, че тя е много динамична и се подчинява на влиянието на промените в климата. Той посочи, че океаните са един от основните фактори, които определят климата, но съществуват и други фактори, като космически въздействия и вътрешни земни процеси. Човешката дейност също има влияние върху екосистемата чрез емисиите на парникови газове.
Доц. Вълчев коментира още, че докато Черноморската екосистема е преживяла колапси в миналото, тя се е “доказала като изключително приспособима“. Въпреки предизвикателствата, които среща, институтът продължава да изследва и изучава екосистемата на Черно море с цел опазването и предоставянето на знания за нейното функциониране.
Чуйте разговора в звуковия файл.
Днес отбелязваме Световния ден на пощите . За него разговаряме с автора на единствената книга, посветена на историята на пощите и телекомуникациите у нас – г-н Цвети Пчелински. Той е автор и издател на книгата "Извори за историята на пощите и телекомуникациите по българските земи", издадена от издателството на БАН. Попитахме го защо точно на 9..
В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден" журналистката Мила Василева от русенското издание "Бряг" сподели размисли за автоцензурата, за духа на свободното слово и за спецификата на общуването в един дунавски град. По думите ѝ "Бряг" е медия, която е възникнала сама и се финансира сама , без да разчита на външна подкрепа..
В рубриката "Времето на редактора" ви срещаме с един вдъхновяващ човек – директора на Историческия музей в Попово, Владимир Иванов . Поводът за разговора е не само впечатляващата работа на екипа, но и активното присъствие на музея в дигиталното пространство. Именно страницата на музея във "Фейсбук" привлича вниманието със своята живост,..
Призната за едно от най-значимите изследвания в областта на историческата социология, книгата "Дългият двайсети век" на Джовани Ариги е отличена с наградата за високи научни постижения на Американската социологическа асоциация в категорията "Политическа икономия на световните системи" (1995). Произведението се нарежда сред класическите..
Вече е факт Споразумението за океаните на ООН . То влезе в сила в края на септември след две десетилетия упорит труд на учени, природозащитници и активисти. Официалното му наименование е "Споразумение в рамките на Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право за опазването и устойчивото използване на морското биологично..
Завръщайки се от третия "Микрофест" в Габрово, провел се в последния уикенд на септември с естественото за тази година подзаглавие "Три за щастие" ,..
Вече е факт Споразумението за океаните на ООН . То влезе в сила в края на септември след две десетилетия упорит труд на учени, природозащитници и..
Интердисциплинарният фестивал "Театър на чудесата" се завръща с интригуващи научно-театрални постановки, представяния, дискусии и участници от повече от 15..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
