Италианският актьор Джаммарко Бучелато за театъра и киното

Италианският актьор Джаммарко Бучелато проведе уоркшоп сред български студенти по актьорско майсторство от НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов", Нов български университет, Театрален колеж "Любен Гройс", Пловдивски университет "Паисий Хилендарски" и Югозападен Университет "Неофит Рилски", Благоевград. Събитието се проведе в рамките на фестивала "Сцена на края на града", който се организира за втора поредна година в Хасково от Драматично куклен театър "Иван Димов" и Община Хасково. Италианецът Джаммарко представи актьорските техники и работата в киното и театъра в своя опит. В рамките на уоркшопа бе представено и представление на базата на идеята, без диалог, само с движения и жестове, да бъде разказана история:

"Мисля си, че е невероятно как студенти от различни университети, с различен опит и специализация в театъра, се свързват заедно на една сцена. Успяват да се фокусират в целта си заедно. И нямат бариери пред националност, различни езици, различни разбирания и гледни точки. Наистина да усетиш мисленето и разбирането на групата и да останеш във връзка с него е едно от най-важните неща и аз тук го виждам, сред студентите. Невероятно е да се наблюдава, защото аз забелязвам много силна и добра енергия, готовност да се хвърлят в предизвикателството. И всеки от участниците е като отделна Вселена, много различни едни от други, но общата енергия, която създават заедно е толкова силна. И всеки има различни особености и изразни средства, с които работи. Всъщност сред студентите тук се чувствам като сред моите колеги, и в Италия имаме такава практика. Всички ние като творци сме различни и всъщност тази различност е най-доброто предложение за фокус върху работата и за намиране на посоката."


Джаммарко Бучелато се обучава в театралната лаборатория "Teatro Lab" в Палермо. Казва, че предпочита повече кино актьорското майсторство, но смята, че всеки актьор трябва да премине през школата на театъра:
"Театралните актьори са в ръцете на шоуто. Ти можеш да привлечеш вниманието на публиката и ти си отговорен да задържиш нейното внимание, но можеш да усетиш атмосферата, ако си го изгубил, да го уловиш. Публиката ти дава моментална обратна връзка и ти я усещаш като актьор. И веднага разбираш каква е оценката за представлението. Докато в киното за актьорите ситуацията е по- различна. Тук човекът е сам пред камерата. Трябва да се концентрираш на много силно в самия себе си, да се усамотиш, защото на сета има страшно много хора, които ти помагат – оператори, асистент режисьори, гримьори. Всички работят и са концентрирани в името на добрата продукция, но за да интерпретираш ролята си, разчиташ главно на себе си. Основната разлика, е че кино актьорът е по-усамотен и повече разчита сам на себе си, отколкото театралния актьор. Но мисля, че в тази самота, актьорът по-добре се концентрира в това да извади най-истинската и автентична емоция от себе си и да не изгуби нейния фокус. И от този аспект и гледна точка бих казал, че киното е по-трудна работа за актьора, защото кино актьорът не трябва да губи фокуса на своите емоции, не трябва да ги променя, да кажем в няколкото дубли, които прави. Това може да продължи с часове, може да се случат всякакви непредвидени обстоятелства на терен, но актьорът е длъжен да запази същото състояние на своя персонаж, същия интензитет на емоция, същото усещане."


Тази година Джаммарко ще реализира първите си късометражни филми. Смята, че изкуствения интелект все повече ще повлияе на изкуството, но трябва да внимаваме и да не му позволяваме никога да бъде главен актьор в творчеството:
"Мисля, че в не в толкова близкото бъдеще, ще можем да използваме изкуствен интелект за писане на сценарий на филм дори. Или пък за театрална драматургия. Но аз мисля, че ако ние не комбинираме правилно изкуствения интелект и предложението, което ни отправя, като развитие на изкуството, то би могло да бъде опасно, защото изкуствения интелект може да се превърне в лошия герой и с лека ръка може да посегне на творчеството, и ние хората без да го осъзнаваме да го позволим. Ситуацията е доста сложна. Но аз мисля, че всеки във всяка ситуация може да промени своята креативност или пък чрез изкуствения интелект да я доразвие. ИзкуственияТ интелект е добро помощно средство, но не бива да позволяваме да се превърне в основен фокус. Не трябва да бъде водещия в нито една ситуация на сцената."

Повече чуйте в разговора на Ангелина Грозева с Джаммарко Бучелато.

Снимки: личен архив, Ангелина Грозева