Картините на художничката Петя Илиева са познати на шест континента, включително и на Антарктида. И май по-лесно ще бъде да кажем в кои държави не са показвани нейни произведения.
Платно от Петя притежава и президентът на Франция Еманюел Макрон. За широката общественост тя стана известна с проекта си Изкуство за дипломация, благодарение на който спирките на градския транспорт в София грейнаха със снимки от знакови места в различни държави и бяха тържествено открити от техните посланици.
Инициативата на художничката я заведе чак до Куба, където е осъществила още една своя нетрадиционна идея, а на място се е зародил нов интересен проект.
Петя Илиева разказва за Сиенфуегос, град в Куба, вписан в съкровищницата на ЮНЕСКО, където е издигнат внушителен паметник на Васил Левски.
Петя през 2019 г.получава докторска степен с дисертацията "Българското изкуство и фолклор като международни мостове и културна дипломация". С творчеството си, което вплита в картини български шевици художничката популяризира страната ни по света. Тази мисия я отвежда и до паметника на Васил Левски в несъществуващ вече кубински завод. Там се ражда инициативата паметникът да бъде пренесен в центъра на Сиенфуегос, но местните власти отказват, защото в основата му е поставена капсула на времето от български до кубински младежи, която трябва да бъде отворена през 2032 година.
Д-р Илиева вече има готов проект, с който ще превърне и околното пространство край паметника на Васил Левски в Сиенфуегос в произведение на изкуството.
В края на нашия разговор не пропуснах да я запитам какво всъщност я е отвело в Куба. По инициатива на посолството на България в Куба тя организира изложба в залите на Паласио дел Сегундо Кабо в Стара Хавана, а освен върху двете електроразпределителни кутии нейни картини красят и подложките за сервиране в единствения български ресторант в Хавана.
На 8 май – денят на капитулацията на Германия говорим за условността на литературните произведения, а понякога и на историческото знание. 150 години след издаването на първия том на "Веда Словена" от Стефан Веркович, на рождения ден на Ромен Гари, спечелил с мистификация два пъти "Гонкур", втория път под псевдонима Емил Ажар, анализираме с..
Как да привлечем децата към четенето и да ги спечелим, като представяме по нетрадиционен начин малко познати факти за тях? На този въпрос отговаря "Енциклопедия на музикалните инструменти" на Щепанка Секанинова. За значението ѝ при обучението за децата е разговорът в предаването "Следобед за любопитните" с музикалния педагог Адриана Бенова. Щурчето..
Човешкият вид е прекарал 95% от съществуването си в праисторията. Може да се каже, че тъкмо кацаме в ерата на писмеността. Поне така твърдят авторите на научно-популярния бестселър "Животът, разказан от един хомо сапиенс на един неандарталец" , който Паулина Мичева представя в "Нашият ден". Писателят Хуан Хосе Миляс в ролята на неандерталец..
По темата "ваксини" и тяхното епохално значение за оцеляването на човечеството, разговаряхме с доц. Ангел Кунчев – главен здравен държавен инспектор. Твърде много аспекти бяха обсъдени: задължителният имунизационен календар, доброволните ваксини, опитът на другите държави, негативното отношение на българите, което води до изключително ниско..
"Пътища към устойчивостта" е изследване на Атанаска Станчева от Института по етнология и фолклористика с етнографски музей към БАН с подзаглавие "Нови културни перспективи във взаимодействието човек – околна преда през призмата на две природозащитни движение в България". Един от важните за "Изгрев" и за мен аспекти на изследването на д-р..
"Бургас е магия и кауза", казва в "Нашият ден" директорът на Регионалната библиотека "Пейо Яворов" и Центъра за съвременно изкуство – Яна Кършийска ...
Афробийт , (пост)пънк , авангарден поп , инди-джаз … каквото и да кажем за музиката на Orchestre tout puissant Marcel Duchamp (или Всемогъщия..
По темата "ваксини" и тяхното епохално значение за оцеляването на човечеството, разговаряхме с доц. Ангел Кунчев – главен здравен държавен инспектор...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg