Демократичното училище е модел, който съществува повече от век, от десетилетия се практикува на много места по света, а от 10 години и у нас в Центъра за демократично учене, рожба на усилията на ентусиастите от българската Общност за демократично образование (ОДО).
Тази година редовното годишно събитие – Европейската конференция за демократично образование, за първи път се проведе в България. ОДО имаше честта и нелеката задача да подготви събитието, да посрещне близо 170 гости от 15 европейски и други страни и да участва активно в дискусиите. За организаторите това е знак за доверие и подкрепа.
Дали обаче моделът на Демократичното училище има възможност за спокойно и пълноценно съществуване у нас. Дали идеите, които са в основата му, и успешните практики се проучват от отговорните за управлението на българското образование, за да се ползват за подобряване на климата в масовото училище и постиженията на учениците.
Разговорът за образованието на децата ни изглежда е на дневен ред, навярно заради незадоволителните резултати от НВО и зрелостните изпити, но и поради нарастващото усещане, че нещо в стандартното образование не е наред, че вложените средства и човешка енергия не дават резултат. За съжаление мерките, които засега се предлагат от МОН, не влизат в дълбочината на проблемите. Самите цели на образованието остават под въпрос, въпреки декларираните в документи и предписания намерения за нови подходи, методи и обхват на работата с децата и младежите в училище.
Точно затова внимателното проучване на нетрадиционни, нестандартни модели, каквото е Демократичното училище, биха били полезни за осмисляне на масовата практика и евентуалното ѝ подобряване.
В рубриката "Всичко за образованието" продължаваме да търсим и представяме идеи и практики, които да подтикват към истински ангажиран и смислен разговор за образованието на децата ни. В звуковия файл чуйте интервюто с Маги Благоева, съоснователка на ОДО и директорка на Центъра за демократично учене в София, което направихме по време на Европейската конференция за демократично образование 2023.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
