България, 2023. Редом до понятието "интимна връзка" не стои съзвучието на две свободни воли, две равностойни и еднакво достойни за обичта си личности, нито тайнството, което се случва само между двама, впуснали се в усещанията си за общо време, няма място и за секс и удоволствия дори. Всичко опира до въпроса за насилието, което още по-трудно се дефинира, особено в по-тесни схващания.
Депутатите в 49-ото Народно събрание прекъснаха ваканцията си, за да гласуват в един ден – на първо и второ четене – промените в Закона за защита от домашното насилие, където вече фигурира понятието "интимна връзка", като "съвкупност от доброволни, трайни, лични, интимни и сексуални отношения между две физически лица от мъжки и женски пол, независимо от това дали споделят едно домакинство и чието възникване, съдържание и прекратяване не са обект на правно регулиране от друг закон. Като трайни отношения се определят тези, които са с продължителност поне 60 дни“.
Дори с този опит да бъдат узаконени отношенията между двама души, за да може личността, над която има посегателство и поругаване да получи защита, то той нямаше да бъде в полза на жестоко обезобразената 18-годишната Дебора Михайлова от Стара Загора. Нейният случай наложи обръщането към закона и налагането на загърбените, но вече повече от належащи промени. Предприемането на това действие може да бъде оценено от обществото, но все пак въпросите с насилието остават.
Какви са тези 60 дни и защо намират място във формулировката за "интимна връзка"? От кой момент започват да текат те и кой следи за тях? Кой изобщо може да поставя подобни очертания в едни лични отношения и защо са нужни те? И какво се случва с физическите лица, които не са от мъжки и женски пол, но отговарят на изискването за интимна връзка? Ами с другите членове на едно предполагаемо семейство, които могат да бъдат жертва или свидетели на насилие у дома, а защо не просто там, където се развива връзката?
Виргиния Захариева, психотерапевт и писател, смята, че във влизането на "интимна връзка" като понятие в законодателството ни има нарушение на човешките права, а самата формулировка ще създаде затруднения.
"Първо, тук има дискриминация, определяйки само мъжки и женски пол, тъй като има и еднополови връзки. Това е нарушение на Хартата за правата на човека. Другото, което е – много трудно ще може да се докаже откога е започнала тази връзка и това определение с 60-те дни не ми е ясно", каза тя в "Какво се случва".
Според нея формулировката за "насилие" трябва да е много по-широка:
"Добре е, че депутатите се събраха да преформулират и да осигурят по-голяма защита на обектите на домашно насилие, но насилието е насилие, каквото и прилагателно да сложим отпред. Трябва да има определена яснота какво значи понятието "насилие", защото човек може да е насилван психологически, примерно от един ужасно параноидно ревнив партньор, и животът му да е станал ад. Тук имаме ли някаква защита? Да, няма разрези по тялото, но има разрези по душата. Как човек може да бъде защитен от това?“
Виргиния Захариева говори и за сянката, която всеки един от нас крие в себе си. Кога и как би могла да се отключи тази сянка, е ситуиативен въпрос. Затова всеки човек имаме нужда от индивидуална работа със себе си. Важно е да познаваме жестокостта към собственото си Аз, защото именно тя може да се възпроизвежда, като ни среща с насилника. Често в един такъв "садомазохистичен кръг" ние влизаме в ролята ту на жертва, ту на насилник. Излизането от такава динамика, създадена в едни отношения, е много трудно и изисква внимание.
"Това нещо повдига въпроса за работата върху индивидите на всеки един член на обществото. Върху нашата личност, върху нашето ядро. Това повдига и въпроса какво ние правим, за да възпитаваме тези деца в това да уважават себе си, да слагат здрави граници, да ги възпитаваме – както в семейството, така и в училището – в едни умения за междуличностни отношения", добавя още Захариева.
Тя е на мнение, че гневът всъщност е като един див и красив кон, който може да бъде обуздан и насочен в правилната посока. Младите мъже днес търсят своята идентичност, но имат нужда от примери за мъжество. И е от значение как и към какво насочват енергията си. Тук жената има водеща роля, защото именно тя възпитава и малкото момче, и порасналия мъж, и бащата.
В едни отношения човек може да упражни насилие над другия дори само с претенцията си за нещо. Работата в посока на това какво всъщност е мъжественост и какво – женственост, изглежда, стои пред нас.
Според Иван Ланджев, поет, есеист и философ, в отношенията между мъжете и жените има велика тайна. Никой на света не ги разбира в пълнота и това ги прави интригуващи понякога.
"Всеки знае какво е интимна връзка, защото има вътрешно присъщо, предзададено, иманентно знание за тези неща. Ние сме хора и имаме интимни отношения с други хора и усещаме какво е това. Когато трябва да се дефинира, започва да става трудно и излизат такива нелепици като 60-те дни в новия закон. Двама души известно време са заедно – това е задължително условие да имат интимни отношения. Близки са и това не е работа на никой друг освен на тях", каза той в "Какво се случва".
По негови думи промените в закона са спънат опит на законотворците да вкарат насилието и идеята за такова в една интимна връзка в правни рамки.
"Аз не се занимавам със законотворчество, занимавам се с художествено творчество, но дори аз мога да кажа, че в закона има нещо недодялано и едновременно с това малко художествено, а то не му работа да бъде художествено. Има опит за дефиниция на това, и то трябва да има правна дефиниция "що е интимна връзка", но просто тук наистина удряме на камък. Може би този закон чисто формално ще се изчиства във времето, намерението е похвално. Важно е, личи си доброто намерение в опита да се напише такъв закон, тъй като има проблем. Действително има проблем с домашното насилие. Действително има специфични групи, които имат нужда от защита, и няма какво да се правим на ударени и да не признаваме, че това са жените. Много е лесно да кажеш: "Да, насилието няма пол, жените също упражняват насилие над мъжете." Да, това е вярно, обаче и здравият разум и всички данни и статистики ни казват, и реалността, която виждаме около себе си, и тя ни казва, че все пак по-често в едни интимни отношения мъжът е този, който упражнява насилие над жената. За съжаление, много често това се случва именно поради факта, че тя е жена."
Иван Ланджев е на мнение, че когато искаш да демонстрираш нежеланието си да търпиш повече, можеше да го направиш, като просто излезеш от стаята – буквално или фигуративно. Насилниците обаче ги е страх да го направят.
"Тези проблеми не могат да се разрешават с насилие, най-малкото защото срещу теб седи друго автономно човешко същество. Ти нямаш право нито да го превъзпитаваш, нито нищо. От къде накъде ще го превъзпитаваш, кой си ти, че да го превъзпитаваш? Та в този случай, ако се чувстваш толкова предизвикан, изваден извън нерви – възможно е това да се случи, покажи достойнство, като откажеш да участваш. И знаете ли, според мен на много мъже не им стиска да го направят, те се страхуват. Страхуват се да не би да не стане на тяхното, да не би да загубят жената до себе си. И прибягват до насилие всъщност от немощ, от слабост, от безсилие. Точно по този ред виждаме, че насилието е форма на безсилие."
И добавя още:
"Що за мъжество е това мъжество, което е толкова лабилно, уязвимо и разклатено, че то постоянно се чувства под атака, постоянно се чувства застрашено?! Твърде много уплах, не ми звучи като мъжество."
Целия разговор с Иван Ланджев чуйте в звуковия файл.
"Какво се случва" обаче се допита и до хората по въпроса за интимната връзка. Според много от тях всичко опира до възпитание, образование и добър пример. Проблемите, оказва се, са наследство от времето.
Анкетата започва от мнението на една възрастна жена, която намира интимната връзка за "исторически въпрос".
В рубриката "Съвети на адвоката" на "Законът и Темида" адв. Елка Пороминска , председател на Асоциацията за жените адвокати и основен консултант на предаването, разяснява предоставянето на П РАВНА ПОМОЩ от адвокат на граждани, които са със затруднено материално положение, за защита пред съд и извън съда. В Закона за правната помощ и Гражданския..
Отново конституционни ребуси... Има ли срок, в който да се избере председател на 51-вото Народно събрание? Докога може да продължи първото заседание на парламента? Гост на "Законът и Темида" е д-р Орлин Колев – консултант на предаването, експерт по конституционно право, преподавател в Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски" – коментира..
В навечерието на Деня на народните будители – 1 ноември Центърът за славяно-византийски проучвания "Проф. Иван Дуйчев" към Софийския университет получи ценен дар – средновековен славянски ръкопис от края на XVI век. Дарението е направено от д-р Румен Манов, дългогодишен благодетел на центъра и всеотдаен събирач на българското културно наследство...
През 2025 г. се навършват 225 години от рождението на легендарния български майстор-строител Колю Фичето. По този повод в Дряново, родния му град, ще се проведе мащабна културна програма, която ще продължи през цялата година. За нея разказа Иван Христов, директор на Историческия музей в Дряново, в ефира на "Нашият ден". Иван Христов обясни, че..
През 2024 г. излезе от печат научният сборник "Белетристиката в архивите. Подборът на факти и документи в научното изследване", издаден от Издателски център "Боян Пенев" в София. Изданието представлява разширена версия на докладите, представени на едноименната конференция, проведена през 2023 г. Сборникът е плод на сътрудничеството между екипа на..
Във връзка с 70-годишния юбилей на ЦЕРН и по случай 25-ата годишнина от пълноправното членство на България във водещата научна организация, Министерството..
"Опитвам се да правя хубава музика и не искам да слагам някакви ограничения и знаци" – думи на пианиста, композитор, аранжор и диригент Ангел Заберски...
За адвокатурата, която празнува своя празник на 22 ноември , съдебната реформа, избора на нов главен прокурор, Висшия съдебен съвет, Закона за..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg