В наше време агресията и нейните прояви са теми от растящ интерес за обществото. Специалисти от различни дисциплини се опитват да разберат корените и последствията на този психологически механизъм, който съществува във “всеки жив организъм“. Сред тях са д-р Пламен Димитров, психолог, и социалният антрополог Харалан Александров, които споделиха своите виждания в ефира на "Нашият ден".
Д-р Пламен Димитров засегна важни аспекти на агресията като механизъм за оцеляване. Той подчерта, че агресията е вградена в нашата природа като част от реакцията "борба и бягство", свързана с нашите усещания. Трудно овладяеми емоции – като завист, фрустрация и усещане за собствена неадекватност – могат да породят безпокойство и тревожност. Той разгледа и връзката между агресията и нашите защитни и компенсаторни механизми, които са вградени още от ранното детство.
Нормите са отражение на социалния контекст, като д-р Димитров посочи, че в някои случаи те могат да бъдат нарушени поради липса на морални саморегулации. Такива нарушения могат да доведат до регресия към агресивни поведения.
“Нормите са зависими от социалния контекст, в който живеем. В изследванията на корумпираните политици например откриваме, че липсват моралните саморегулации, като съвест, достойнство и чувство за отговорност. Нормата се е превърнало във “всички правят така, защо не и аз“. Всички сме регресирали към агресията, а можем по-добре“, посочва в интервюто той.
Социалният антрополог Харалан Александров разгледа агресията като част от еволюционния механизъм на човека. Той посочва, че способността на човека да упражнява насилие е генетично обусловена и свързана с многослойния цивилизационен процес. Александров забелязва, че агресията се използва и за различни цели, включително военни. Той също така подчертава, че агресията може да бъде символна и да се изразява чрез различни форми на насилие, както и да се проявява в морални нарушения.
“Има много форми, които не са свързани с физическо, а със символно насилие. Ярък пример е това, което се случва около Паметника на Съветската армия. Насилието е сред нас, ние го упражняваме всекидневно“, посочва той.
Общата идея, споделена от двамата експерти, е, че агресията е сложен механизъм, възникнал в еволюционния процес, и че тя няма да изчезне, а може да бъде управлявана и регулирана. Съзнателната рефлексия и разбирането за последствията са от съществено значение за управлението на агресията и за създаването на общество, в което тя се изразява конструктивно.
Интересът към този въпрос е отразен и в нарастващата чувствителност на обществото към темата за агресията. Александров подчертава, че обществената саморегулация е ключов фактор в балансирането на агресивните пориви и в развитието на зряла общност.
Чуйте разговора в звуковия файл.
В неделното евангелско четиво единствено през Великия пост директно се говори за нуждата от поста и молитвата, за тяхното огромно значение за живота на вярващия. Свързано ли е това с чествания днес св. Йоан Лествичник и защо? За нашата стълба към небето. Защо у мнозина четенето на "Лествицата" на св. Йоан предизвиква страх и смущение. Кой може да..
На кого от политическите играчи за какво може да се вярва в преговорите между Русия и Украйна с посредничеството на САЩ – коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Андрей Захаров , руски журналист, работил за Би Би Си, обявен за чуждестранен агент от РФ и избягал оттам. "Тези разговори приличат на събиране на кубчета в детството...
Биодинамичното земеделие възниква в началото на миналия XX век, като следствие от философските възгледи на Рудолф Щайнер и като отговор на първите тенденции в индустриализирането на земеделието. Теодор Насър е педагог и танцьор и преподавател по хип-хоп танци, попаднал изненадващо в полето на земеделието, в частност на биодинамичното земеделие...
Пропагандата и дезинформацията срещу Европейския съюз и европейските институции след избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" проф. Димитър Вацов , председател на Фондация за хуманитарни и социални изследвания – София и преподавател по философия в Нов български университет. "Докладите на..
Как един журналист бе добавен в поверителна група на администрацията на президента Доналд Тръмп в приложението "Сигнал". Кой е Джефри Голдбърг, главният редактор на "Атлантик", коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Христофор Караджов , преподавател по журналистика в Калифорнийския университет в САЩ. Защо не са използвали специалните..
На кого от политическите играчи за какво може да се вярва в преговорите между Русия и Украйна с посредничеството на САЩ – коментира в "Мрежата"..
Историята в романа "Дървеният костюм" на пръв поглед е сюрреалистична, абсурдна, но въображаемото и реалното се допълват от черен хумор, който постоянно..
Как един журналист бе добавен в поверителна група на администрацията на президента Доналд Тръмп в приложението "Сигнал". Кой е Джефри Голдбърг,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg