Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Скритите измерения на агресията: Поглед от експертна гледна точка

| обновено на 25.08.23 в 11:24
Снимка: Pixabay

В наше време агресията и нейните прояви са теми от растящ интерес за обществото. Специалисти от различни дисциплини се опитват да разберат корените и последствията на този психологически механизъм, който съществува във “всеки жив организъм“. Сред тях са д-р Пламен Димитров, психолог, и социалният антрополог Харалан Александров, които споделиха своите виждания в ефира на "Нашият ден".

Д-р Пламен Димитров засегна важни аспекти на агресията като механизъм за оцеляване. Той подчерта, че агресията е вградена в нашата природа като част от реакцията "борба и бягство", свързана с нашите усещания. Трудно овладяеми емоции – като завист, фрустрация и усещане за собствена неадекватност – могат да породят безпокойство и тревожност. Той разгледа и връзката между агресията и нашите защитни и компенсаторни механизми, които са вградени още от ранното детство.

Нормите са отражение на социалния контекст, като д-р Димитров посочи, че в някои случаи те могат да бъдат нарушени поради липса на морални саморегулации. Такива нарушения могат да доведат до регресия към агресивни поведения.

“Нормите са зависими от социалния контекст, в който живеем. В изследванията на корумпираните политици например откриваме, че липсват моралните саморегулации, като съвест, достойнство и чувство за отговорност. Нормата се е превърнало във “всички правят така, защо не и аз“. Всички сме регресирали към агресията, а можем по-добре“, посочва в интервюто той.

Социалният антрополог Харалан Александров разгледа агресията като част от еволюционния механизъм на човека. Той посочва, че способността на човека да упражнява насилие е генетично обусловена и свързана с многослойния цивилизационен процес. Александров забелязва, че агресията се използва и за различни цели, включително военни. Той също така подчертава, че агресията може да бъде символна и да се изразява чрез различни форми на насилие, както и да се проявява в морални нарушения.

“Има много форми, които не са свързани с физическо, а със символно насилие. Ярък пример е това, което се случва около Паметника на Съветската армия. Насилието е сред нас, ние го упражняваме всекидневно“, посочва той.

Общата идея, споделена от двамата експерти, е, че агресията е сложен механизъм, възникнал в еволюционния процес, и че тя няма да изчезне, а може да бъде управлявана и регулирана. Съзнателната рефлексия и разбирането за последствията са от съществено значение за управлението на агресията и за създаването на общество, в което тя се изразява конструктивно.

Интересът към този въпрос е отразен и в нарастващата чувствителност на обществото към темата за агресията. Александров подчертава, че обществената саморегулация е ключов фактор в балансирането на агресивните пориви и в развитието на зряла общност.

Чуйте разговора в звуковия файл.


По публикацията работи: Зоя Димитрова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Смисълът на молитвата, постът и покаянието

В неделното евангелско четиво единствено през Великия пост директно се говори за нуждата от поста и молитвата, за тяхното огромно значение за живота на вярващия. Свързано ли е това с чествания днес св. Йоан Лествичник и защо? За нашата стълба към небето. Защо у мнозина четенето на "Лествицата" на св. Йоан предизвиква страх и смущение. Кой може да..

публикувано на 30.03.25 в 09:35
Андрей Захаров

Андрей Захаров: Путин не иска войната да спре

На кого от политическите играчи за какво може да се вярва в преговорите между Русия и Украйна с посредничеството на САЩ – коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Андрей Захаров , руски журналист, работил за Би Би Си, обявен за чуждестранен агент от РФ и избягал оттам. "Тези разговори приличат на събиране на кубчета в детството...

публикувано на 30.03.25 в 09:00
Теодор Насър

Биодинамично земеделие

Биодинамичното земеделие възниква в началото на миналия XX век, като следствие от философските възгледи на Рудолф Щайнер и като отговор на първите тенденции в индустриализирането на земеделието. Теодор Насър е педагог и танцьор и преподавател по хип-хоп танци, попаднал изненадващо в полето на земеделието, в частност на биодинамичното земеделие...

публикувано на 29.03.25 в 14:25
проф. Димитър Вацов

Проф. Димитър Вацов: Авторитаризмът хищно напредва в завоюването на позиции

Пропагандата и дезинформацията срещу Европейския съюз и европейските институции след избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" проф.  Димитър Вацов , председател на Фондация за хуманитарни и социални изследвания – София и преподавател по философия в Нов български университет. "Докладите на..

публикувано на 29.03.25 в 09:10
Христофор Караджов

Христофор Караджов: Тръмп просто го няма като президент

Как един журналист бе добавен в поверителна група на администрацията на президента Доналд Тръмп в приложението "Сигнал". Кой е Джефри Голдбърг, главният редактор на "Атлантик", коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Христофор Караджов , преподавател по журналистика в Калифорнийския университет в САЩ. Защо не са използвали специалните..

публикувано на 29.03.25 в 08:55