"Случила се е необратима промяна, живеем в различна епоха и вече няма никакво значение дали ние решаваме дали нещо ще се промени, или няма да се промени. То ще се промени със сигурност, ако вече не се е променило безвъзвратно, и това е състоянието на четенето. И затова моята теза е, че трябва да се тръгне не от защитата на великите творби и литературния канон, а от състоянието на читателските практики. Днешното поколение е дигитално поколение, те четат по различен начин и ние не можем да не се съобразяваме с това. Който не се съобразява, ще бъде понесен и отвят от реката, която идва отдолу…
Има технологична, медийна и културна промяна, която бележи нова епоха, специалистите отдавна говорят за нея. Това е епохата на интернет, която идва и замества Гутенберговата епоха. Дали това ще стане бързо или бавно, как ще стане, какво трябва да се запази и какво не трябва да се запази, е предмет на голяма дискусия, но тенденцията е видима и промяната ще се случи, все едно кой какво мисли."
Това каза за слушателите на рубриката "Всичко за образованието" проф. Александър Кьосев, преподавател по културна история на модерната епоха. Повод за разговора е идеята му, споделена в социалните мрежи и в статията "Четенето или още веднъж за образованието по литература и език" във в. "Дневник", за основно преосмисляне на образованието по език и литература и обособяването на обучение по четене, което да "пали въображението на деца и юноши", да "предизвика страст и идентификация".
Идеята на известния културолог и литератор идва в момент, в който отзвукът от слабите резултати на завършващите 7 и 12 клас все още не е заглъхнал, но и все още не се е чуло предложение за смислена и съществена промяна на образователния модел, който очевидно е в дълбока криза. Преместването на литературни произведения от един клас в друг, включването на един автор за сметка на друг ни най-малко не излиза от утъпкания коловоз, по който учители и ученици пропиляват време, енергия и емоции с минимален и спорен резултат. И отново отлага основния въпрос – от какво образование се нуждаят децата ни и от какви граждани се нуждае обществото ни.
Искрено се надяваме идеята на проф. Кьосев да предизвика задълбочена и необременена от лични и професионални пристрастия и интереси дискусия за обучението по литература, език и четене като основен дял от образованието на децата ни.
Чуйте цялото интервю в звуковия файл.
В сезона на гнезденето Александър Маринов-Санчо , орнитолог, активист и автор на филми за опазването на природата, обяснява какво да правим, когато видим изпаднала от гнездото си птица . Отговорът на този въпрос е – нищо. "Птиците в този сезон са излюпили малките, отгледали са ги в начален етап и младите птици в момента са във фаза, в която..
Ако за нас това звучи изненадващо, също толкова шокиращо би било за шведските родители да си представят, че трябва да плащат за допълнително обучение на децата си извън редовните занимания в училище. В скандинавската страна се смята, че училището е длъжно да осигури образование и подкрепа на учениците, така че да бъдат готови за самостоятелен живот..
Едва ли някой (освен историците, занимаващи се с църковна история) знае, че на 20 май 325 година е открит Първият Никейски събор. Той е важен за православния християнски свят, защото на него се съставя Никейският Символ на вярата, който става основа на познатия ни днес Символ Верую. А причината той, въпреки споровете, да бъде приет, е не кой да е друг,..
За женското здраве разговаряхме с проф. Мария Малинова. По време на Националната конференция за иновациите в акушерството и гинекологията, опитният специалист и преподавател направи обстоен анализ на причините, симптомите и коварните последици от заболяването ендометриоза. И не само – проф. Малинова отправи полезни съвети към дамите от всички..
Христа учи Квантова физика в СУ "Св. Климент Охридски". Любовта ѝ към физиката е още от най-ранна детска възраст, когато получава подарък книга. Днес Христа мечтае да стане откривател, може би не голям откривател, но да даде нещо поне мъничко на Света, в който живеем. Освен това, тя е сигурна, че иска да се върне в България, където и да отиде да учи с..
Проф. Димитър Вацов, преподавател по философия в НБУ и председател на Фондация за хуманитарни и социални изследвания - София, коментира в "Мрежата" по..
Странният мъж на масата до прозореца, който говори за музика – това е диригентът, музиковедът, просветителят, основателят на Международния фестивал..
"Когато дойдеш на Чемерна (Чумерна) пред очите ти се появява една твърде чудесна картина. На която и страна да погледнеш, окото ти има на що да погледа..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
