"Оловна тишина" на 39-ата "Аполония"

След "Вапцаров. Пет разказа за един разстрел", документалният филм с режисьор Костадин Бонев и сценарист Ивайла Александрова, който взе "Златен ритон", дългогодишната журналистка от програма "Христо Ботев" на БНР побра историята на същия този разстрел в книга. Днес, 31 август, от 18:00 часа в Художествената галерия в Созопол Ивайла Александрова ще представи пред публиката на "Аполония" 2023 "Оловна тишина. Историята на един разстрел". Книгата вече имаше своята премира и спечели наградата "Златен лъв".

"Оловна тишина" хвърля светлина върху нови открития по делото "Вапцаров".

"Страшно много е написано по тази тема и страшно много манипулация има. Страшно много митологизация, от която не можем да излезем 80 години. Митологизирано е и до ден днешен и има хора, които дори не смеят да споменат името на моята книга", каза Ивайла Александрова в специалното издание на "Артефир" от меката на Празниците на изкуствата "Аполония".

От документите, събрани в книгата, става ясно, че в големия процес от 1942 година, който води до смъртта на поета и още петима комунисти - Антон Иванов, Атанас Романов, Петър Богданов, Георги Минчев и Антон Попов, предателят не е един, както десетилетия наред се твърди. Всъщност предателството е било повсеместно.

С "Оловна тишина. Историята на един разстрел" авторката се отдръпва от митологемата и буквално разтваря документите такива, каквито са.

"Книгата се опира изцяло на протоколите от дело№585, което е делото на Вапцаров, но носи и името "Процес на ЦК на БКП", защото там е съден и Трайчо Костов, който е много важна фигура в този процес, но това не се говори", допълва Александрова.

В документалната книга са публикувани за първи път неизвестни досега показания на поета от устните му разпити, писмо до съпругата му Бойка Вапцарова, както и третото стихотворение, написано от него в затвора - "Хроника". Той е документирано така, както е открито - изписано на ръка лично от поета, вероятно отново по време на разпит, защото оригиналът е изгорен.

Делото срещу Вапцаров е засекретено веднага след 9 септември 1944 година - още на 11-и. Според Ивайла Александрова това също се дължи на положението, в което са изпаднали съдените - "всеки срещу всеки", довело до "всеки срещу себе си".

"Уви, всичките тези герои, които ги знаем, всеки от тях е предал най-напред Георги Минчев, който е предал 62-ма души - в устните разпити 54, след това се увеличават в писмените. Но на основата на устните му разпити е арестуван Вапцаров", казва още Ивайла Александрова и добавя: "Много се крият, продължават да се крият показанията на Вапцаров."

Целият разказ в книгата ѝ се води по спомените на участниците в събитията и архивите, до които е успяла, макар и с много усилия и труд, да достигне. И всичко е представено през епохата, в която се развива действието, защото иначе осмислянето на разстрела не би било възможно.

"Тази книга, за да може наистина да се осъзнае автентичността ѝ, всеки един документ от това огромно количество, са означени с архивната им единици, с фонда, откъдето са взети. Страницата дори е посочена, откъдето са взети. Това беше съветът на Младен Влашки, който е редактор на книгата, и аз наистина много му благодаря, защото който иска да прочете, може да види, че това не са измислени неща. Това е, което съм намерила, за съжаление", обясни авторката на "Оловна тишина".

По нейни думи Вапцаров осъзнава, че се е обърнал срещу себе си с написаното и казаното в разпитите, затова и започва да възстановява стиховете си след това. С това всъщност се завръща към себе си, към собствената си цялост, която той е намирал в поезията, а не в революционера и революцията.

Цялото интервю с Ивайла Александрова чуйте в звуковия файл.