Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Съединението и следващите глави: Какво помни историята?

| обновено на 06.09.23 в 09:32
Паметник на Съединението на Княжество България и Източна Румелия в град Пловдив
Снимка: Уикипедия

България чества 138 години от своето Съединение. На 6 септември 1885 година, след въстания в Панагюрище и Чирпан през предишните дни, войски под командването на майор Данаил Николаев установяват контрол над Пловдив и на практика осъществяват обединението на Княжество България и Източна Румелия - основната цел на Българското Възраждане след Освобождението. Годишнината от Съединението ще бъде отбелязана с различни чествания из цялата страна. Център на тържествата е Пловдив. 

На празничния 6 септември “Нашият ден“ звучи от Балабановата къща, която е в сърцето на Стария Пловдив.

Какво мислят хората днес и как се събудиха София и Пловдив?

Чуйте гласовете на гражданите в звуковия файл. 

Чуйте анкетата в звуковия файл. 

Историята ни предоставя възможността да погледнем назад във времето и да разберем събитията и процесите, които са формират днешната ни реалност.

Историците и историографите играят важна роля в разгръщането на тази историческа мозайка, като анализират и интерпретират събитията и ги представят пред публиката. В предаването "Нашият ден", д-р Видин Сукарев, историк в Регионалния исторически музей в Пловдив, споделя свои мисли и наблюдения относно историята на България и важността на определени периоди и събития.

Историята е научно поле, което се занимава с изследването и анализа на миналото на човечеството. Тя има различни нива на изучаване и интерпретация. Д-р Сукарев ни напомня, че високите научни нива и дебатите в историографията са предназначени предимно за академичната общност, като в тези кръгове се провеждат дълбоки и комплексни анализи на историческите събития.

Съединението на България е едно от тези исторически събития, което заема централно място в колективната памет на българите. Д-р Сукарев ни напомня, че това е акт, който е резултат от самостоятелна инициатива и чисто български фактори и сили. Този аспект на Съединението е важен, защото помага на хората да се идентифицират и да се обединят в около този национален символ.


Важно е обаче и да се подчертае, че обединението на България не е било без препятствия и предизвикателства. Д-р Сукарев споменава Парижкия мирен договор и периода след него, като време, в което се изковава българската държава. Този период има своите динамични исторически събития и развитие, които влияят на формирането на съвременната ни история.

Историята на България, включително историята на Съединението, е непрекъснат процес на преоценка и нови прочити. Д-р Сукарев подчертава важността на постоянното изследване и разбиране на миналото, за да можем да се справим по-добре с настоящето и да изградим по-добро бъдеще.

Чуйте разговора в звуковия файл.

Сники: Уикипедия, БНР

Доц. д-р Елена Кантарева-Дечева, директор ОИ “Старинен Пловдив”
Повече за домакинството и опазването на културното наследство чуйте от разговора с доц. д-р Елена Кантарева-Дечева, директор на ОИ "Старинен Пловдив в звуковия файл. 


По публикацията работи: Зоя Димитрова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

България става част от световната молитвена верига "Заедно за мир"

На 21 септември 2025 г. България ще бъде част от международната инициатива "Заедно за мир" – глобална молитвена верига, която ще се проведе едновременно на четири континента. За събитието пред редактора Таня Любенова разказа инструкторът по въздушна йога Людмил Дренски . Той подчерта, че в инициативата ще се включат различни градове и..

обновено на 19.09.25 в 11:37

Изборът да се завърнеш в България

Да се завърнеш в България – изборът, причините, философията на такова решение дискутираме в "Какво се случва" с Екатерина Шикерова, психолог, завършила в Страсбург, живяла и работила във Франция, която 2015 година се връща в България и практикува тук и архитект Веселин Алексиев, живял в САЩ до пълнолетието си, днес преподавател и активист. "Има..

публикувано на 18.09.25 в 09:29

Д-р Драгомир Иванов: Националната антибиотична политика е комплекс от много фактори

Кръгла маса за антибиотичната резистентност провежда Националният център по заразни и паразитни болести, съвместно с Министерството на здравеопазването, Българска асоциация "Единно здраве" и Българска агенция по безопасност на храните. "Форумът има за цел да представи интердисциплинарен и холистичен подход по отношение на антибиотичната..

публикувано на 17.09.25 в 12:51
Д-р Фани Цуракова

Когато тревожността променя стила на живот, трябва да помислим за помощ

През октомври предстои седемдневен форум, посветен на тревожно-депресивните състояния. Паралелно с това Американската агенция по храните и лекарствата ще разгледа ролята на изкуствения интелект в психичното здраве. По темата в ефира на предаването Lege Artis  г овори д-р Фани Цуракова , психиатър в УМБАЛ "Царица Йоанна – ИСУЛ". Тревожните..

публикувано на 17.09.25 в 12:51
д-р Христиана Бацелова

Д-р Христиана Бацелова: Варицелата може да доведе до тежки усложнения

Ваксината срещу варицела става задължителна от 2026 г.: експертите я определят като ключова стъпка От 2026 г. ваксината срещу варицела ще бъде включена като задължителна в имунизационния календар на България. Това обяви министърът на здравеопазването д-р Силви Кирилов в ефира на една от националните телевизии. По думите му първата доза ще се поставя..

обновено на 17.09.25 в 12:46