Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Съединението и следващите глави: Какво помни историята?

| обновено на 06.09.23 в 09:32
Паметник на Съединението на Княжество България и Източна Румелия в град Пловдив
Снимка: Уикипедия

България чества 138 години от своето Съединение. На 6 септември 1885 година, след въстания в Панагюрище и Чирпан през предишните дни, войски под командването на майор Данаил Николаев установяват контрол над Пловдив и на практика осъществяват обединението на Княжество България и Източна Румелия - основната цел на Българското Възраждане след Освобождението. Годишнината от Съединението ще бъде отбелязана с различни чествания из цялата страна. Център на тържествата е Пловдив. 

На празничния 6 септември “Нашият ден“ звучи от Балабановата къща, която е в сърцето на Стария Пловдив.

Какво мислят хората днес и как се събудиха София и Пловдив?

Чуйте гласовете на гражданите в звуковия файл. 

Чуйте анкетата в звуковия файл. 

Историята ни предоставя възможността да погледнем назад във времето и да разберем събитията и процесите, които са формират днешната ни реалност.

Историците и историографите играят важна роля в разгръщането на тази историческа мозайка, като анализират и интерпретират събитията и ги представят пред публиката. В предаването "Нашият ден", д-р Видин Сукарев, историк в Регионалния исторически музей в Пловдив, споделя свои мисли и наблюдения относно историята на България и важността на определени периоди и събития.

Историята е научно поле, което се занимава с изследването и анализа на миналото на човечеството. Тя има различни нива на изучаване и интерпретация. Д-р Сукарев ни напомня, че високите научни нива и дебатите в историографията са предназначени предимно за академичната общност, като в тези кръгове се провеждат дълбоки и комплексни анализи на историческите събития.

Съединението на България е едно от тези исторически събития, което заема централно място в колективната памет на българите. Д-р Сукарев ни напомня, че това е акт, който е резултат от самостоятелна инициатива и чисто български фактори и сили. Този аспект на Съединението е важен, защото помага на хората да се идентифицират и да се обединят в около този национален символ.


Важно е обаче и да се подчертае, че обединението на България не е било без препятствия и предизвикателства. Д-р Сукарев споменава Парижкия мирен договор и периода след него, като време, в което се изковава българската държава. Този период има своите динамични исторически събития и развитие, които влияят на формирането на съвременната ни история.

Историята на България, включително историята на Съединението, е непрекъснат процес на преоценка и нови прочити. Д-р Сукарев подчертава важността на постоянното изследване и разбиране на миналото, за да можем да се справим по-добре с настоящето и да изградим по-добро бъдеще.

Чуйте разговора в звуковия файл.

Сники: Уикипедия, БНР

Доц. д-р Елена Кантарева-Дечева, директор ОИ “Старинен Пловдив”
Повече за домакинството и опазването на културното наследство чуйте от разговора с доц. д-р Елена Кантарева-Дечева, директор на ОИ "Старинен Пловдив в звуковия файл. 


По публикацията работи: Зоя Димитрова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Мария Шаркова

От 5 години у нас не се извършва трансплантация на черен дроб от жив донор

Мария Шаркова , адвокат по медицинско право, коментира решение на ВАС срещу отказ на НЗОК да заплати чернодробната трансплантация в чужбина на младеж в тежко състояние . "Отменен е отказът и средствата, заплатени за лечението на младежа, събрани чрез дарения, ще бъдат възстановени от НЗОК. По-важно е какво се установи в рамките на това дело...

публикувано на 19.02.25 в 13:47
Д-р Александър Канчелов

Проблемът с наркотиците: Заявки, решения, илюзии

Националният център за обществено здраве и анализи изнесе статистически данни, според които над 30% от децата между подрастващите са правили опит да пушат, над 40% от тях са запалили първата си цигара на 14-15 години. Делът на момичетата е 27,9% , а на момчетата – 21,5%. Интензивни пушачи са 63,1 от момичетата и 51,3% от момчетата Децата между..

публикувано на 19.02.25 в 13:45

Музиканти сигнализират за нередности в ОКИ "Надежда"

В рубриката "Разговорът" бе проведена дискусия след сигнал от страна на творци относно работата им с Общинския културен институт "Надежда". В разговора участваха музикантката Розалина Касабова , музикалният редактор Зорница Цветанова и заместник-кметът на направление "Култура, образование, спорт и младежки дейности" в Столична община..

обновено на 19.02.25 в 11:51

Детският активизъм – какво мислят, искат и могат децата у нас

За желанието на непорасналите да подарят времето си, за да направят света по-добър, в "Нашият ден" разговаряме с Евгения Тонева – изследовател в Ноу-хау център за алтернативни грижи за деца – НБУ. Тонева се занимава с изследване на детския активизъм у нас – какво  всъщност искат децата и съвпадат ли желанията им с възгледите на..

публикувано на 19.02.25 в 10:26

Изложбата Fishlove – провокация на тема свръхконсумация и риболов

Fishlove е дългосрочен проект, посветен на опазването на моретата и океаните. Инициативата е стартирана през 2009 година по идея на Никълъс Рол, собственик на верига ресторанти за морска храна и партньорката му – актрисата Грета Скаки. На 18 февруари се състоя представянето на изложбата Fishlove със снимки на известни личности от кино и..

публикувано на 19.02.25 в 09:31