Изложба с неизвестни факти и снимки, а също и с непознати детайли от живота на първия владетел на възстановената българска държава – княз Александър фон Батенберг, беше открита на 5 септември 2023 г. Тя е експонирана в Балната зала на Националната галерия - Двореца в София. Изложбата, озаглавена "Сандро – княз Александър фон Батенберг. Една европейска съдба", е резултат от продължили три години изследвания на архиви и на фамилни колекции от специалисти на фондация "Хайлигенберг Югенхайм".
Ден преди да отбележим 138 години от Съединението на Княжество България и Източна Румелия, екипът на предаването "Какво се случва" на програма "Христо Ботев" постави във фокуса на общественото внимание личността на княз Александър фон Батенберг с директно предаване от Двореца в София, минути преди официалното откриване на изложбата, сред картините на Иван Мърквичка, Владимир-Димитров-Майстора, Антон Митов и др.
В предаването взеха участие г-жа Антонина Стоянова, основател и президент на фондация "Ценности", която представя изложбата в България, проф. Веселин Янчев, преподавател по Нова българска история в Историческия факултет на Софийския университет "Свети Климент Охридски", д-р Зигрун Комати, председател на Германско-българското дружество за насърчаване на връзките и приятелството с България и член на авторския екип на изложбата, Джони Глоувър, член на консултативния съвет на фондация "Хайлигенберг Югенхайм" и Карамфила Бакалова, на която благодарим за превода в ефир.
Гостите в предаването определиха като кратък, пъстър и богат на изживявания периода от живота на княз Александър фон Батенберг у нас. Те подчертаха, че Батенберг е незаслужено изтласкан на втора и трета линия герой на възстановената и възраждаща се българска държава. "Той е човек, който посреща предизвикателствата на съграждането на една новосъздадена държава във всяко едно направление – социално, военно, политическо, държавническо. Полага искрени, честни и откровени усилия да превърне България в европейска модерна държава. Резултати, които нито един от следващите български владетели не успява да постигне. Съединението е най-значимият политически и икономически акт в новата българска история", обобщи проф. Веселин Янчев.
Антонина Стоянова поясни, че фондация "Ценности" се опитва, и посредством изложбата, да преодолее неглижирането на личността на владетеля Александър I Батенберг и да покаже историческа личност, която би могла да послужи като инспирация за днешните политици.
Представителите на фондация "Хайлигенберг Югенхайм" започват работата си по изложбата с идеята да обяснят на немските граждани, че такава личност е съществувала. Към изложбата в Германия има подчертан интерес, който не бил очакван.
Любимец на народа княз Александър I Батенберг става символ на възраждащата се българска държава и поставя основите на много от модерните институции. Той модернизира и българската войска, като я превръща в истинска българска армия. Създава и гвардейска част, и подпомага със собствени средства ушиването на униформите й.
"Това е първият български владетел, който влиза в остър конфликт с Русия, не заради това, че е австриец, немец или западен човек, а затова защото се стреми да превърне конституционното право на върховен главнокомандващ в истинско право. Това е една непосилна, нечовешка, титанична борба от първия момент, в който той влиза в България –за отвоюването на българската армия от руска армия, съставена от българи, и превръщането й в българска армия. И това коства неговото място на български владетел." – поясни проф. Веселин Янчев. Абдикирането му е саможертва.
"Бог да пази България!" са думите, с които Александър I Батенберг се обръща към българския народ в последния си манифест преди да напусне страната ни.
Предаването "Какво се случва" по програма "Христо Ботев", директно от Националната галерия – Двореца по повод изложбата "Сандро – княз Александър фон Батенберг. Една европейска съдба", можете да чуете в звуковия файл.
Снимки - Магдалена Гигова, Кайа Христова и Фотогруп
Евдокия Петева-Филова и Лала Барзова са първите жени в науката за изкуството у нас. В посока на техния труд и принос е проучването на изкуствоведката проф. д.н. Благовеста Иванова, гост в "Артефир". След Андрей Протич, който през 1901 година завършва германска филология и история на изкуството с философия в университета в Лайпциг, през 1922 и 1924..
33-тото издание на Международния театрален фестивал "Варненско лято" беше открито с "Хамлет" – постановката на Театър "Българска армия" с режисьор Стоян Радев. В Деня на детето, след целодневната програма , която включваше два спектакъла – "Храбрият оловен войник“ на Държавния куклен театър - Варна и "Лавандулови момичета" на Варненския..
Доротея Монова е магистър по журналистика от СУ "Св. Климент Охридски". Завеждащ отдел "Култура" в сп. "Ритъм" (1987-1990), редактор "Теория и история на журналистиката" (1987-1991) и главен редактор (2007-2011) на Университетско издателство "Св. Климент Охридски". Основател и собственик на издателство "Парадокс". Издател и културен мениджър с над..
Култура на протеста коментираме в "Terra Култура" заедно с политолога и изследовател Ивайло Динев , който се включва в предаването директно от Берлин. Съвсем скоро по време на Международната конференция за синдикатите и социалните движения във Флоренция Динев представи сравнителен анализ на протести на работници в Белгия, България, Италия,..
Актрисата Мария Панайотова от "Театър Нокс" представя в "Нашият ден" последното премиерно заглавие на независимото културно сдружение – п редставлението "Розенкранц и Гилденстерн са мъртви". Времето и мястото на премиерите е 6 и 10 юни от 19 ч. в Националния студентски дом. "Театър Нокс", по думите на Панайотова, е общност от хора,..
Директорът на Националния природонаучен музей при БАН, проф. Павел Стоев, и доц. Любомир Кендеров, ръководител на проекта "Комплексно екосистемно..
Село Ореховица се намира в община Долна Митрополия, област Плевен и в него живеят над 1200 човека. Заселването на землището на селото датира още от тракийско..
Доротея Монова е магистър по журналистика от СУ "Св. Климент Охридски". Завеждащ отдел "Култура" в сп. "Ритъм" (1987-1990), редактор "Теория и история на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg