Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Прозорци към подземния свят в Нощта на учените

Подземното богатство на българските пещери е сред акцентите в програмата на Националния природонаучен музей в нощта на учените

7
Снимка: Виолета Желязкова

Преди 145 години, в годината на Освобождението – 1878, са открити първите пещерни животни в България, а около век по-късно вече са съобщени над 860 вида обитатели на българските пещери, което нарежда страната ни на едно от челните места в списъка на страните с най-богата и разнообразна подземна фауна в света.

Има ли какво още да се открива или пещерната фауна вече е открита и описана. Оказва се, че едва сме открехнали прозореца към необятните тайни на подземния свят у нас.

В пещерите не само се записва историята на земята в продължение на милиони години – всеки катаклизъм, наводнение, засушаване или земетресение, но светът на пещерите е тясно обвързан с човешката дейност на повърхността. Искърският пролом, например, един от първите райони в който започват биоспелеологичните проучвания преди 100 години е изглеждал напълно различно. Огромни стада са пасли в откритите пространства. Сега на тяхно място има гора и рядко в района могат да се видят кози или овце. Остава загадка как тази промяна на повърхността – от замяната на тревните местообитания с гори, различните химични вещества попадащи с човешката дейност под земята или урбанизирането на земята на повърхността се отразява на организмите под земята.


Предизвикателствата пред съвременната биоспелеология са един от фокусите на програмата, с която Националният природонаучен музей се представя в нощта на учените на 29 септември.

Ще има и други любопитни презентации, от които ще научим какво са ксилариалните гъби, какви процеси протичат в ледените езера на Антарктика, а също какво се случва, когато даден животински вид се завърне на някогашното си местообитание о след близо 150-годишноотсъствие с лекцията "Завръщане или инвазия", за бобрите по поречието на Русенски Лом.

Разбира се, ще има и множество ателиета и работилници, а за акцентите в програмата чуйте доц. Николай Симов и доц. Марио Лангуров от Националния природонаучен музей и Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН.


Снимки – Виолета Желязкова, Станимира Делева
По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Доктор Стефания Каменова

Изложба в Природонаучния музей разкрива възможностите на геномиката

"Природата все още не е разкодирана, но ние учените продължаваме да работи за това, защото това са въпроси свързани най-вече с опазване на биоразнообразието. Наистина можем да говорим за геномна революция, защото за първи път ние изследователите и еколозите имаме на разположение един набор от инструменти, които можем да наречем геномни и те не са..

публикувано на 04.10.25 в 17:40

Чистернино – раят на месоядните

Днес ще ви водя в рая на месоядните. Чистернино е живописно градче в Пулия, Южна Италия. Бели каменни къщи, калдъръмени улички, скрити площадчета, които изникват внезапно пред погледа, и исторически църкви привличат туристи през цялата година, но през лятото те прииждат с евтините полети от Бари и акостиралите в Бриндизи яхти. С какво е чак толкова..

публикувано на 03.10.25 в 16:05
Стефан Виет

Стефан Виет – първият инфлуенсър с увреждания у нас

Той се казва Стефан Виет. Приел е за своя мисия да огласява проблемите на хората в колички пред широката общественост. Прави го посредством видеоклипове в социалните мрежи, в които показва различни ситуации от ежедневието и бита на човек, принуден да живее по този начин. Определя себе си като мечтател с големи амбиции. Проявление на тези амбиции..

публикувано на 03.10.25 в 15:10

Честване на 225 години от рождението на Колю Фичето събра учени на национална конференция

Дряново отново е център на науката и културата. От 1 до 3 октомври Историческият музей в града посреща участниците в националната научна конференция "Епохи, личности, памет". Форумът, който тази година има своето четвърто издание, ще събере близо 50 учени, университетски преподаватели, музейни специалисти и изследователи от цялата страна. Те ще..

публикувано на 02.10.25 в 18:25

Българският принос в изучаването на Антарктида – 3 епизод: Завършен и открит е новия лабораторен блок на българската база

Една от основните задачи в 33-ата българска антарктическа експедиция, извън научната дейност, е завършването на сградата на новия лабораторен блок, каза Камен Недков – командир на българската антарктическа база "Св. Климент Охридски" на о. Ливингстън и още споделя командирът на базата. Това е вторият етап от построяването на лабораторния блок и..

публикувано на 01.10.25 в 12:45