Преди 145 години, в годината на Освобождението – 1878, са открити първите пещерни животни в България, а около век по-късно вече са съобщени над 860 вида обитатели на българските пещери, което нарежда страната ни на едно от челните места в списъка на страните с най-богата и разнообразна подземна фауна в света.
Има ли какво още да се открива или пещерната фауна вече е открита и описана. Оказва се, че едва сме открехнали прозореца към необятните тайни на подземния свят у нас.
В пещерите не само се записва историята на земята в продължение на милиони години – всеки катаклизъм, наводнение, засушаване или земетресение, но светът на пещерите е тясно обвързан с човешката дейност на повърхността. Искърският пролом, например, един от първите райони в който започват биоспелеологичните проучвания преди 100 години е изглеждал напълно различно. Огромни стада са пасли в откритите пространства. Сега на тяхно място има гора и рядко в района могат да се видят кози или овце. Остава загадка как тази промяна на повърхността – от замяната на тревните местообитания с гори, различните химични вещества попадащи с човешката дейност под земята или урбанизирането на земята на повърхността се отразява на организмите под земята.
Предизвикателствата пред съвременната биоспелеология са един от фокусите на програмата, с която Националният природонаучен музей се представя в нощта на учените на 29 септември.
Ще има и други любопитни презентации, от които ще научим какво са ксилариалните гъби, какви процеси протичат в ледените езера на Антарктика, а също какво се случва, когато даден животински вид се завърне на някогашното си местообитание о след близо 150-годишноотсъствие с лекцията "Завръщане или инвазия", за бобрите по поречието на Русенски Лом.
Разбира се, ще има и множество ателиета и работилници, а за акцентите в програмата чуйте доц. Николай Симов и доц. Марио Лангуров от Националния природонаучен музей и Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН.
Илза Пъжева е професор в Института по биофизика и биомедицинско инженерство към Българската академия на науките, където ръководи секция "QSAR и молекулно моделиране " . Тя е доктор на биологическите науки и член-кореспондент на БАН. Била е стипендиант на германската фондация " Александър фон Хумболт " и председател на Хумболтовия съюз в..
В края на април Европейският парламент прие Международния договор на ООН за защита на океаните. Споразумението по Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право относно опазването и устойчивото използване на морското биологично разнообразие на районите извън националната юрисдикция е известно като Споразумение за BBNJ и беше..
В българската култура има имена за широката публика почти неизвестни, но за развитието ѝ – безценни. Такъв е Борис Шивачев (1902-1932), рано отишлият си от света (ненавършил 29 години) забележителен българин: бил в Аржентина, запознал се и дълбоко проникнал там в испаноезичната култура и литература, неуморен техен пропагандатор и популяризатор..
Няма нищо по-ценно за едно семейство от децата. Би трябвало и за държавата да е така. Ако сега, уважаеми читатели/слушатели, ви попитам – Така ли е , едва ли положителните отговори ще преобладават. Защото действията и политиките на държавата ни, които трябва да осигурят нормална среда за отглеждане и възпитание на децата ни, категорично не са..
В Националния политехнически музей гостува документалната изложба "Д-р Стайко Стайков – живот, отдаден на науката", посветена на основоположника на българската метеорология, климатология и сеизмология на нивото на европейската наука. Тя е подготвена от екипа на Исторически музей - Стрелча, с директорката на музея Леда Петкова. Експозицията може да бъде..
Две седмици български филми в Дома на киното, и то напълно безплатно, предлага третото издание на Националния фестивал на българското кино. До 13 май в..
Представителна изложба на Националната гимназия за приложни изкуства "Тревненска школа" показва избрани творби от пълния цикъл на специализирано..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg